Решение № 1061 от 21.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1061 гр. Варна, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100500946 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба с вх. № 4159/17.01.2024г. по регистратурата на ВРС подадена от Й. И. И., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител срещу Решение № 16/03.01.2024г. постановено по гр.д. № 8556/2022г. по описа на ВРС, 25-ти състав, допълнено по реда на чл.250 от ГПК с решение № 647/29.02.2024г. В ЧАСТТА, с която се ВЪЗЛАГА в дял и изключителна собственост на съделителя Ц. Р. И., ЕГН ********** АПАРТАМЕНТ ***, находящ се в гр.Варна, ж.к.В.В. ***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №***, със застроена площ 45,46 кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, при граници по документ за собственост: тревна площ; апартамент ***; стълбищна площадка и ап. №186, а по схема при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:***.3.7;***.3.9; под обекта : ***.3.5; над обекта ***.3.11, ведно с принадлежащото му избено помещение *** с полезна площ 2.21 кв.м., при граници : изба на ап.***; изба на ап. *** и избен коридор, както и 2.8801 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж 1 върху държавно дворно място с идентификатор ***, на основание чл. 349, ал.1 от ГПК, В ЧАСТТА, с която жалбоподателят Й. И. И., ЕГН ********** Е ОСЪДЕН да заплати на Ц. Р. И., ЕГН ********** сумата от 5910 лева, представляваща половината от получен наем за периода месец февруари 2018г. до края на месец март 2022г. включително за апартамент ***, находящ се в гр.Варна, ж.к.В.В. *** на основание чл.30, ал.3 от ЗС, както и В ЧАСТТА досежно присъдените в тежест на жалбоподателя съдебно-деловодни разноски.

Във въззивната жалба се изразява несъгласие с избрания от съда способ за извършване на делбата чрез възлагане на съсобствения между страните имот в дял и собственост на Ц. И. на основание чл.349, ал.1 от ГПК. Възразява се, че не са били налице предпоставките за уважаване на заявената от съделителката И. възлагателна претенция, предвид на това, че макар да упражнява родителските права по отношение на родените от брака между страните деца, не е доказано тя да не притежава друго собствено жилище.

Твърди се, че изводът на първоинстанционния съд, че Ц. И. не притежава собствено жилище е неправилен и необоснован и направен в следствие на допуснато от съда процесуално нарушение във връзка с необсъждането на всички събрани по делото доказателства. Счита, че след като е установил, че И. е собственик на жилище в кв.Ч. в гр.Варна, което е получила по дарение от своя баща през 2017г., съдът неправилно се е позовал единствено на клаузата в нот.акт за дарение, че дарителят си запазва правото на ползване на подарения имот, без да обсъди в съвкупност доказателствата по делото установяващи, че тя и децата живеят в това жилище. На това основание излага, че съделителката разполага със собствено жилище, което задоволява жилищните нужди на нея и децата, поради което не е било налице основание за възлагане на делбения имот. В допълнение счита, че съдът се е произнесъл в нарушение на диспозитивното начало като е посочил, че искането на И. за възлагане на съсобствения имот е било обосновано само с факта, че тя отглежда децата, но не и с приетото от съда, че по този начин задоволява свои жилищни нужди, което тя не е въвела като твърдение в спора. Счита, че способът, който е следвало да бъде приложен за прекратяване на съсобствеността между страните е изнасяне на имота на публична продан.

По отношение на уважената претенция на Ц. И. по чл.30, ал.3 от ЗС, с която жалбоподателят е осъден да и заплати сумата от 5910 лева, 2 представляваща половината от получения наем за делбения имот в периода от м.02.2018г. до края на м.03.2022г., се твърди неправилност и необоснованост на съдебното решение. Посочва, че наличието на наемно правоотношение в процесния период съдът е приел за установено само въз основа на събраните гласни доказателства на свидетелите на И., без да изложи мотиви защо дава вяра на тях, а не на показанията на свидетелите на жалбоподателя, които изцяло им противоречат.

Счита, че решението е неправилно и в частта касателно разноските, като в уточняваща молба от 22.01.2024г. изрично излага, че възраженията в този смисъл не представляват искане по чл.248 от ГПК.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Ц. Р. И., чрез процесуалния си представител, с който заявява становище за неоснователност на същата и за правилност и законосъобразност на решението на ВРС.

Оспорва твърденията на жалбоподателя за неправилно прилагане на закона при уважаване на възлагателната претенция на съделителката.

Поддържа, че са налице законовите елементи на чл.349, ал.1 от ГПК, а именно отглеждане на децата от майката, която не разполага с друг жилищен имот, предвид на това, че дарителят й си е запазил правото на собственост по отношение на имота, който е получила по дарение. Счита, че в следствие на анализа на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до правилния извод, че правото на ползване на Ц. И. по отношение на дарения имот е ограничено от запазеното пожизнено право на ползване на нейния баща и то не е в състояние да задоволява жилищните й нужди.

По отношение на облигационната претенция по чл.30, ал.3 от ЗС, счита че съдът е извършил пълен анализ на ангажираните гласни доказателства и е достигнал до правилния извод, че Ц. И. е правоимаща за половината от получените от Й. И. наеми за процесния делбен имот. Посочва, че е знаела, че съсобственият имот се отдава под наем, но между нея и бившият й съпруг е имало споразумение с получените средства да се заплащат месечните вноски по кредита, с който е закупен по време на брака им. Предвид на това, че Й. И. е предявил иск срещу Ц. И. за половината от средствата, които е платил по кредита, счита че е материално – легитимирана да получи половината от наемите за имота за процесния период.

3

В частта за разноските счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, съобразено с уважените, респективно с отхвърлените искови претенции по сметки. Моли първоинстанционното решение в обжалваните му части да бъде потвърдено и да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството е делбено във втора фаза по допускане на делба на съсобствен имот.

Предмет на въззивния съдебен контрол е решение на първоинстанционния съд, с което съсобствеността между съделителите Й. И. и Ц. И. по отношение на съсобствения им имот – апартамент *** в *** в ж.к.Вл.В. е прекратена чрез възлагането му в дял на жената, на основание чл.349, ал.1 от ГПК и Й. И. е осъден да й заплати сумата от 5910 лева, представляваща половината от получен от него наем за периода месец февруари 2018г. до края на месец март 2022г. включително, на основание чл.30, ал.3 от ЗС.

Искания за възлагане в собствен дял на процесния имот на основание чл.349 от ГПК са направили и двамата съделители в първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата.

Съделителят И. го е обосновал с факта, че не разполага с друго собствено жилище годно да задоволи жилищните му нужди, а съделителката И. – с твърдения, че отглежда родените от брака между страните деца /съдът възприема, че именно в тази връзка е представеното бракоразводно решение удостоверяващо възложеното на И. упражняване на родителските права/ и също не разполага с друго жилище. Приета за разглеждане е и претенция на Ц.

И. за осъждане на Й. И. да и заплати половината от сумата, която е получил като наеми за процесния апартамент за период от м.01.2016г. до края на м.03.2022г., а именно сума в размер на 11750 лева. Размерът и е бил изменен по реда на чл.214 от ГПК чрез намаляване до сумата от 8295 лева с протоколно определение в проведеното на 13.09.2023г. съдебно заседание.

Съделителят И. е оспорил претенцията на насрещната страна за възлагане 4 на имота предвид на това, че Ц. И. притежава друг имот, който е получила по дарение от своя баща през 2017г. Оспорва и облигационната претенция по сметки с твърдение, че не е получавал наеми от имота за процесния период, както и че с оглед периодичността на плащанията за наем, същата е погасена по давност.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С решението по първа фаза е допуснат до делба процесния имотапартамент ***, находящ се в гр.Варна, ж.к.В.В. *** представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по Кадастралната карта, със застроена площ 45,46 кв.м. между съделителите Й. И. И. и Ц. Р. И. при равни квоти от по ½ ид.част от имота.

Видно от заключението на проведената СТЕ изготвено и поддържано в съдебно заседание на 15.02.2023г. от вещото лице Д. Й., имотът е реално неподеляем на два дяла. Дадено е и заключение за пазарната му стойност в размер от 53900 лева, т.е по 26950 лева за всеки дял. Дадено е и допълнително заключение от същото вещо лице за пазарния наем на имота за периода 01.01.2016г. до 31.08.2023г. – 22240 лева /л.142/.

В хода на въззивното производство е проведена нова Съдебнооценителна експертиза със задача да даде заключение за актуалната пазарна оценка на имота, предвид изминалият значителен период от време от предходно проведеното оценяване. Вещото лице К. В. е дала заключение за пазарната стойност на имота към датата на оценяването му /17.09.2024г./ в размер на 80540 лева.

С Решение № 4566/18.11.2015г., постановено по гр.д. № 7534/2015г. е прекратен брака между страните като упражняването на родителските права по отношение на двете им деца – Ивет и Теодора, понастоящем непълнолетни, е предоставено на майката Ц. И..

Видно от представеният нот.акт ***г. Ц. Р. И. е получила по дарение от своя баща Р.Г.Н. апартамент ***, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Ч.“ ***, като дарителят си е запазил безвъзмездно и пожизнено правото на ползване на имота. Представена е и справка от Агенция по вписванията по партида на Ц.

И., видно от която освен дарения имот не притежава друг жилищен имот.

5

В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели.

Свидетелят С.Д.Д. /съсед на процесния апартамент/ посочва, че процесното жилище не било обитавано постоянно след като е напуснато от Й. и Ц.. В него около два пъти годишно отсядали за кратки периоди от време от около седмица познати и роднини на Й.. Посочва, че не знае в имота да е имало наематели. През 2022г. за отделни периоди в жилището живеело момче от Белослав – А.Н., което Й. приютил, защото нямало къде на живее, тъй като било израснало по домове. Й. не му вземал пари за наем. Към датата на разпита същото момче вече живеело в дома на свидетеля и отново не плащало наем.

Свидетелката Д. Й. А. посочва, че познава страните, а Й. и е приятел от много години. След като се разделили, Й. отишъл да живее при майка си. От разговорите по между им не е чувала някой да живее в гарсониерата.

Свидетелят Й.С.М. излага, че познава Ц. повече от 25г., а Й. от началото на тяхната връзка и по време на съвместния им живот. През 2009г. закупили жилището. След закупуването му направили козметичен ремонт. Живели в имота до 2010г., когато го напуснали и се върнали там, където живеели първоначално, при майката на Й.. Посочва, че от Ц., на която била кръстница знаела, че от 2011г. жилището се отдава под наем от Й. за наем от около 250 лева, който той получавал изцяло. Между тях имало договорка с парите от наема да се заплащат разходите по кредита, който изтеглили за закупуването на апартамента. Ц. не познавала наемателите и не получавала никаква част от наема. Не била дори ходила в имота, защото нямала ключ от него. Жилището се отдавало под наем до миналата година /2022г./, а след това там заживели Й. и новата му съпруга.