Решение № 243 от 19.12.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Габрово, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Веселина Й. Венкова като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20234200500372 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 270 от 25.05.2023 г. по гр. д. № 1224/2022 г. на Районен съд – град Габрово, съдът е осъдил ЕТ ”***”, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. ”**” № 22, представляван от М. М. Л., с пълномощник: адвокат Д. П. от АК - Габрово да заплати на „**” ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. ”***, сумата от 3 000 лв., на основание чл. 93, ал.2 във вр. с чл. 258 от ЗЗД, ведно със законната лихва считано от 07.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Отхвърлил е иска в останалата част над сумата от 3 000 лв. до размер на претендираната сума от 5 000 лв., като неоснователен и недоказан. Осъдил е на разноски съобразно уважената и отхвърлената част на иска.

Против посоченото решение е постъпила въззивна жалба от ЕТ ”***”, чрез процесуалния представител адв. П., в която излага съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на решението, постановено в противоречие на материалния закон, в частта в която предявения иск е уважен за сумата от 3 000,00 лв. В жалбата не оспорва факта, че ищецът е привел сумата от 3000,00 лв. с основание за превода „авансово заплащане за оборудването за лаборатория“. Сочи, че между страните по делото не е уговорен срок за изпълнение на договора и неправилно съдът е прел, че срокът на договора е абсолютно неопределен. Позовава се на чл. 114 от ЗЗД относно давността за изискуемостта на вземането, а именно, че тя е започнала да тече, в момента в който вземането е станало изискуемо. Моли да се отхвърли претенцията като погасена по давност.

В срок от ответникът по жалбата е подаден писмен отговор. Считат жалбата за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения. Сочи, че с подаване на исковата молба, ищецът е упражнил правото си да се откаже от договора. Извършването на това процесуално действие манифестира 1 волята на изправната страна по договора за изработка. Позовава се на съдебна практика.

Моли да се остави въззивната жалба без уважение и да му се присъдят направените по делото разноски.

В останалата част решението не е обжалваното и влязло в сила.

Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Пред районен съд – гр. Габрово е образувано гр.д. № 1224/2022 г. по искова молба на ЕТ ”***” против „**” ЕООД, с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000,00 лв., представляващи авансово заплатена част от възнаграждение по договор за изработка на консумативи за оборудване за зъботехническа лаборатория – пещ за нагряване, муфелна пещ, кастомат за леене на мостове, лети протези и плакети, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника по предявения иск. Оспорва, че до ответника е била изпратена покана за разваляне на договора, тъй като от представените копия от известия не доказват получаване на пратката. Прави възражение за изтекла погасителна давност, поради което искът е неоснователен и следва да се отхвърли на основание чл. 110 от ЗЗД. Не оспорват преведената сума от 3 000,00 лв.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че искът е с правна квалификация чл. 93, ал. 2 във вр. чл. 258 от ЗЗД. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че безспорно е доказано и установено по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения устен договор за изработка по силата на който ответникът се е задължил да изработи на ищеца оборудване за зъботехническа лаборатория – муфелна пещ. Приел е, че страните не спорят, че ищецът е заплатил като капаро сумата от 3 000,00 лв. на 21.03.2017 г. за изработване на оборудване за лаборатория на ищеца. Сумата представлява задатък, служещ като доказателство за сключване на договора, обезпечаващ неговото изпълнени и като обезщетение за вредите, които изправната страна евентуално би претърпяла от неизпълнението на договора. Поради неизпълнението на договора от страна на изпълнителя и наличието на капаро, ищецът се е отказал от договора с подаването на исковата молба. приел е, че като изправна страна по договора ищецът има право да иска връщане на даденото капаро след като се е възползвал от възможността да се откаже от неизпълнения договор за изработка, поради което е налице фактическия състав на разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, обуславящ основателността на исковата претенция. Приел е, че след като страните не са определили първоначален срок за изпълнение на договора за изработка, срокът на договора следва да се преценява като абсолютно неопределен. Изправната страна може да иска неговото връщане след отказа от договора, който е направен с исковата молба. приел е възражението за изтичане на погасителна давност, свързани с пропускане на срока за предявяване на иск, по аргумент от чл. 114, ал. 1 от ЗЗД за неоснователно. Приел е предявения иск за основателен до размера от 3 000,00 лв., като за разликата до 5 000,00 лв. го е отхвърлил, като неоснователен и недоказан.

От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа обстановка:

Производството е образувано, по изложени в исковата молба фактически твърдения 2 на ищеца за пълно неизпълнение на договорните задължения по договор за изработка. В исковата молба се правят твърдения за сключването на устен договор за изработка на оборудване на зъботехническа лаборатория – пещ за нагряване, муфелна пещ, кастомат за леене на мостове, лети протези с уговорено възнаграждение 5000,00 лв. за изработката им.

По банковата сметка на ответника на 21.03.2017 г. е била преведена сумата от 3 000,00 лв. и не е бил определен краен срок за изработването на вещите. Поради неизпълнение е заведен настоящия иск, с който ищецът упражнява правото си да развали договора за изработка.

В отговора на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и погасен по давност.

По делото са приети писмени, съобразно разпределената доказателствена тежест.

Във връзка с така установената фактическа обстановка, въззивият съд прави следните правни изводи.

Предвид изложеното и на основание чл. 272 ГПК, настоящият състав препраща към мотивите на Районен съд – гр. Габрово изцяло - относно преценката на доказателства, фактическите констатации на съда и формираните въз основа на тях правни изводи.Отделно от тях, въззивната инстанция излага и допълнителни мотиви.

Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за ищеца са породени две основни облигационни задължения – да извърши дължимите фактически действия по договора точно и добросъвестно, както предписва правната норма на чл. 63, ал. 1 ЗЗД, и да предаде работата на възложителя, а за ищеца – да приеме извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя – арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.

Съобразно дадената правна квалификация на иска по чл. 93, ал. 2 във вр. чл. 258 от ЗЗД, функциите на задатъка са обезщетителна, санкционна и обезпечителна /гаранционна/.

При задържане на задатъка от предаващата страна по развален договор, която е и изправната страна по него се прилага общата пет годишна давност по чл. 110 от ГПК /Решение № 182 от 11.01.2018 г. постановено по т.д. № 577/217 г., І т.о. на ВКС и др./. В случая обаче тази давност ще тече от датата на подаване на исковата молба, тъй като договорът няма определен срок. Изявлението за разваляне на договора е направен в исковата молба. Като изправна страна по договора, ищецът има право да иска връщане на даденото от него.

Установено е, че между страните е сключен устен договор за изработка и че на 21.03.2017 г. ищецът е превел на ответника сумата от 3 000,00 лв. за изработка на оборудване на зъботехническа лаборатория – пещ за нагряване, муфелна пещ, кастомат за леене на мостове, лети протези. В петитума на исковата молба е заявено търсенето на съдебна защита, чрез предявяване на осъдителен иск за парично вземане. Доказано е, че има пълно неизпълнение на договора за изработка, а внесения задатък не е бил върнат на изправната страна. При договор, при който не е определен срок, задатъка се дължи веднага или след покана, съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗЗД.

Във връзка с горното, съдът намира въззивната жалба за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.

По отношение на разноските.

С оглед изхода на спора, на ответника по въззивната жалба се дължат разноски по 3 реда на чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно представения договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК, като му бъдат присъдени 400 лв. - разноски за адвокатски хонорар.

Водим от изложеното Габровски окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 270 от 25.05.2023 г. по гр. д. № 1224 по описа за 2022 г. на Районен съд – град Габрово.

ОСЪЖДА ЕТ ”***”, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. ”**” № 22, представляван от М. М. Л. да заплати на „**” ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. ”*** сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/, представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.

280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4