Решение № 871 от 22.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 871 гр. София, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Даниела Т. Славенова като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20221100513405 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на М. Р. С. срещу решение № 10429/27.09.2022 г. по гр.д. № 50721/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 176 състав, в частта, с която е уважен предявеният от „Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателя иск с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и жалбоподателят е осъден да заплати сумата в размер на 428,54 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2021 г., до погасяването, представляваща незаплатена част от цената на топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, бул.

„******* аб. № *******.

Жалбоподателят - М. Р. С., твърди, че решението в обжалваната част е неправилно. Поддържа, че преди образуване на делото е погасила изцяло задълженията си съобразно притежаваната от нея 1/2 идеална част от процесния топлоснабден имот.

Ето защо, счита, че искът спрямо нея следва да бъде отхвърлен. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли иска за главница, представляваща цена за предоставена топлинна енергия. Претендира разноските по производството.

1

Ответникът по жалбата - „Т.С.“ ЕАД, оспорва жалба, като счита, че първоинстанционното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноските по производството.

Третото лице помагач – „Б.“ ООД, не подава отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Т.С.“ ЕАД с обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на всеки от ответниците М. Р. С. и Р. Р. Р. да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: сумата в размер на 428,54 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2021 г., до погасяването, представляваща незаплатена част от цената на топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, бул. „******* аб. № *******; сумата в размер на 36,52 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 24.02.2020 г.

С обжалваното решение е уважен искът за главница, представляваща цена за топлинна енергия, предявен срещу М. Р. С.. В останалата част исковете са отхвърлени.

Решението е обжалвано единствено от ответника М. Р. С. в частта, с която предявеният спрямо нея иск за главница е уважен.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е неправилно.

За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже: съществуване на облигационно отношение между страните за процесния период по силата на договор за предоставяне на топлинна енергия, че за процесния период е предоставил на ответника М. Р. С. топлинна енергия с цена в размер на претендираната сума.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.

Спорни по делото, включително и пред настоящата инстанция са следните обстоятелства – за каква част от общото задължение за предоставена топлинна енергия отговаря ответникът, съответно – дали същото е заплатено от него преди образуване на делото.

Видно от нотариален акт № 12/02.12.1969 г., том XXXV, дело № 6812/1969 г., собствеността по отношение на процесния имот е придобита от П.А.Д. и Р. М.Д..

Съгласно удостоверение за наследници на Р. М.Д., последният е починал през 1978 г. и 2 е наследен от П.А.Д. – съпруга, М. Р. С. – дъщеря, и от Л. Р. Р.а – дъщеря. Съгласно удостоверение за наследници на П.А.Д., същата е починала през 2003 г. и е наследена от дъщерите ѝ - М. Р. С. и Л. Р. Р.а.

Няма данни по делото Л. Р. Р.а да е починала, съответно – другият ответник в първоинстанционното производство – Р. Р. Р., съответно Б. Р. Р., за който е представено удостоверение за наследници, да са нейни наследници. Следователно, установява се всеки от наследниците на първоначалните собственици на имота, включително ответникът М. Р. С., се легитимира като собственик на 1/2 част от същия по наследствено правоприемство.

На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Поради изложеното съдът приема, че между страните по делото - „Т.С.“ ЕАД и М. Р. С., са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга за целия имот, а ответникът М. Р. С. – да заплаща 1/2 част от цената ѝ Следва да се установи, дали ответникът С. е заплатила дължимата от нея част от цената за предоставената топлинна енергия преди образуване на делото, каквото е нейното твърдение.

Както беше посочено, предмет на разглеждане в настоящото производство е претенция за заплащане на дължима цена за предоставена топлинна услуга за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, бул. „******* аб. № *******. Съгласно приложеното към исковата молба извлечение от счетоводните записвания при „Топлофикация София” ЕАД, претендираната цена за топлинна услуга в процесния период е в общ размер на 3428,29 лв. За посочената сума по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Топлофикация София” ЕАД, е образувано ч.гр.д. № 12690/2020 г. по описа на СРС. Длъжник по посоченото дело е била и ответницата М. Р. С., като спрямо нея е претендирана 1/2 част от задължението. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК същата е заплатила 1954,82 лв., с което е погасила 1/2 част от претендираната спрямо нея главница, т.е. сумата в размер на 1714,14 лв. Посоченото обстоятелство се установява от приетата пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, от една страна, а така също и от писмо от 19.06.2020 г. на „ Топлофикация София” ЕАД до ответницата М. Р. С., в което се съдържа извънсъдебно признание на факта на плащане.

Претенцията в настоящото производство касае друга част от общото задължение за топлинна услуга в размер на 3428,29 лв., по отношение на която част заповедта за 3 изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 12690/2020 г. по описа на СРС, е обезсилена, видно от определение от 23.03.2021 г. по ч.гр.д. № 12690/2020 г. по описа на СРС, представено по настоящото дело. Предвид посоченото по-горе, настоящият съдебен състав счита, че с извършеното плащане в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 12690/2020 г. по описа на СРС ответницата е погасила изцяло дължимата от нея 1/2 част цената за предоставени топлинни услуги за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, бул. „******* аб. № *******, поради което искът по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, предявен спрямо нея, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Следователно, решението на първоинстанционния съд в частта, с която ответникът М. Р. С. е осъдена да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и сумата в размер на 428,54 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2021 г., до погасяването , представляваща незаплатена част от цената на топлинна услуга за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, бул. „******* аб. № *******, следва да бъде отменено, а искът - да бъде отхвърлен.

Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която са присъдени разноски в полза на „Т.С.“ ЕАД в размер на 345,55 лв.

По разноските:

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдите разноски, както следва: сумата в размер на 276,44 лв. – допълнителни разноски за първоинстанционното производство, 425 лв. – разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение (400 лв.) и държавна такса (25 лв.). В тази връзка съдът счита, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивника е основателно, тъй като делото пред въззивната инстанция не представлява фактическа и правна сложност.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 10429/27.09.2022 г. по гр.д. № 50721/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 176 състав, в частта, с която ответникът М. Р. С., ЕГН ********** е осъдена да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата в размер на 428,54 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2021 г., до погасяването, представляваща незаплатена част от цената на топлинна енергия за 4 периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, бул. „******* аб. № *******, както и сумата в размер на 345,55 лв. – разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу М. Р. С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 428,54 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2021 г., до погасяването, представляваща незаплатена част от цената на топлинна услуга за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, бул. „******* аб. № *******.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на М. Р. С., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 276,44 лв. – допълнителни разноски за първоинстанционното производство, както и сумата в размер на 425 лв. – разноски за въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Б.“ ООД, на страната на ответника по жалбата – „Т.С.“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5