Решение № 1466 от 20.11.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 1466

20.11.2020 г.

Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Пловдив

X наказателен състав

На 09.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Марина П. Малинова

Светослав Н. Узунов като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20205330205043 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на А. А. Ш. против Наказателно постановление № 20-1030-005180, издадено от Началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция, с което на А. А. Ш. е наложена глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП, както и глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.

139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Прави възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото частично отменяне и частично потвърждаване по следните съображения:

От показанията на разпитаните свидетели, както и описаното в акта, се установява, че водачът Ш. се е движил с л.а. БМВ 328 И с рег. № ***** по 1 бул. Марица. Водачът се движил засилено в посока изток-запад. На пресечка между двете платна на улицата, автомобилът, влизайки към левия завой, се е завъртял, заигравайки задницата, тръгвайки с пушилка и с мръзна газ.

Автомобилът направил обратния завой, след което спрял в отсечката, а водачът слязъл от него и се запътил да се облекчи по малка нужда. Св. П., заедно с неин колега, били на патрул в близост до кръстовището, и забелязвайки предприетата маневра, отишли при спрялото МПС и поискали личните карти на намиращия се в автомобила – св. М., както и на Ш., след което повикали техни колеги. Жалбоподателят посочил на св. П., че е съжалил, че е влязъл на трета скорост, както и че е изпуснал съединителя.

Било констатирано и че на пътя е имало следи от гуми, както и че задните гуми на колата били разкъсани. С мотори дошли св. Г. – актосъставител и друг служител на МВР. Междувременно на местопроизшествието дошли и родителите на жалбоподателя. Св. Г. издал АУАН бл. № 623775 от 23.05.2020г от за това, че на 23.05.2020 г. около 20:40 часа в гр. Пловдив, на бул. „Марица“ до № 200, А. А. Ш. е управлявал л.а. БМВ 328 И с рег.№ ****, лична собственост, като преднамерено изважда МПС-то извън контрол, чрез презавиване до загуба на сцепление на задните гуми (дрифт), като блокира движението по път, отворен за обществено ползване, както и че управлява с два броя задни гуми с разкъсан протектор. Актът е бил съставен в присъствието на жалбоподателя, подписан от посочените в него лица. В законоустановения тридневен срок пред контролните органи не са били представени възражения от страна на жалбоподателя по отношение съставения АУАН и посочените в него нарушения по ЗДвП. Жалбоподателят поправил констатираната техническа неизправност, след което отишъл в КАТ и представил доказателства за внесена такса за пускане в движение на временно спряно ППС без К1 с дата на изпълнение 02.06.2020г. На основание констатациите в АУАН било издадено на 15.06.2020г. атакуваното НП.

Съдът намира, че гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. М., Ш., Г. и П., както и от приложените по делото писмени документи. В същите не се съдържат някакви съществени противоречия, поради което не се нуждаят от допълнителен анализ.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

2

Между страните не е спорно, а и от представените по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и 8121з-823/19.07.2019г. се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

По отношение на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, съдът намира следното:

Законодателят е предвидил в посочената разпоредба, че на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Описаното поведение на водача, било квалифицирано от актосъставителя, както и от издателя на НП, като „дрифт”. Според тезата на административнонаказателното обвинение, именно това действие се квалифицира като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Това разбиране обаче, не съответства на указаното от законодателя.

Това е така, защото в нормите на Закона за движение по пътищата не се съдържа легална дефиниция на понятието „дрифт”. Нещо повече, определение на понятието „дрифт“ няма и в Речника на българския език, констатирано след извършена справка на сайта на Институтът за български език „Професор Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките - https://ibl.bas.bg/rbe/. Липсата на такова определение прави недопустимо налагането на санкции за нарушение, което законодателят не е описал и въздигнал в санкционен състав. Действително, всеки би могъл да обясни по свой начин какво разбира под едно или друго понятие, както се вижда и от разпитаните по делото очевидци на случката – св. М. и св. П., но свободната интерпретация на който и да е термин не позволява използването му за целите на административнонаказателното производство. Отговорът на въпроса какво означава вмененото на жалбоподателя деяние досежно обжалваното НП би следвало да се намира в разпоредбите на закона. В случая, били наложени две административни наказания, които действително законодателят указал да се налагат кумулативно, но за нарушение, което се обосновава на свободната преценка на актосъставителя и наказващия орган, не и на законова дефиниция.

Също така следва да се посочи, че съставът на нарушението изисква не 3 просто деянието да е извършено умишлено, а и при него от субективна страна следва да е налице особена специфична цел, а именно – ползване на пътя не в съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари. Тази друга цел, като елемент от субективната страна на състава на административното нарушение, следва да присъства при описанието на нарушението. В случая липсва обоснованост от приетите по делото доказателства, че соченото нарушение е било извършено „преднамерено“ и „умишлено”, а не поради самонадеяност например, дължаща се на неопитност на водача предвид младата му възраст /на ** години/, което е не по-малко укоримо, но не влиза в хипотезата на посочената правна норма. Нещо повече, св. М. посочва, че жалбоподателят не е дърпал ръчната спирачка при изпълнение на маневрата, а Ш. е заявил на св. П., че е направил грешка, като е навлязъл на трета скорост в завоя и е изпуснал съединителя. Съдът съобрази и последващото поведение на жалбоподателя – веднага след маневрата „обратен завой“ е спрял и то по своя инициатива, а не е продължил да извърШ. други опасни за движението действия, което също сочи за липса на цел да се използва пътя не по предназначението му. В тази връзка и съдът намира, че в случая не са налице действия по използване на пътя не по предназначението му. Това е така, доколкото предназначението на пътищата е да се осъществява движение по тях, а точно такива действия е предприел жалбоподателят. Действително при движението си може да е допуснал и други нарушения, извън вменените му във вина, като например неспазване на ограниченията за скорост и на правилата за предприемане на маневри, но при установената фактическа обстановка категорично не може да се говори за използване на пътя не по предназначение.

Не на последно място, не се установи и посоченото в акта, че жалбоподателят е блокирал движението по пътя, отворен за обществено ползване, тъй като веднага след като е извършил маневрата, Ш. е спрял, като няма данни да е пречел на преминаващи ППС. Отделен е въпросът доколко блокиране на движението би следвало да се приеме за нарушение на именно този състав на административно нарушение, за което е повдигнато административно-наказателното обвинение.

По изложените съображения НП в тази част следва да се отмени.

По отношение на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съдът намира следното:

4

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Съгласно чл.179, ал.6 от ЗДвП, санкциите, предвидени за водач, който управлява технически неизправно пътно превозно средство са диференцирани в три точки, в зависимост от естеството на констатираните неизправности като са предвидени различни по тежест административни наказания за незначителни, значителни и опасни неизправности - понятия, дефинитивно определени в § 6, т.71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП.

Съгласно

§6 , т.

72 от

ДР на

ЗДвП

„значителни неизправности“ включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.

Още по-детайлно съдържание на понятето „значителна неизправност“ се съдържа в чл. 37, ал. 3 от НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства , съгласно който зн ачителни са неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство.

В случая, констатираното от актосъставителя управление на превозното средство с два броя задни гуми с разкъсан протектор, безспорно се припокрива с хипотезата на налична значителна техническа неизправност, доколкото същите могат както да засегнат безопасността на превозното средство, така и да породят риск за участниците в движението.

Обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал превозното средство с такива гуми, не се оспорва от него, а дори се потвърждава чрез установената смяна на гумите в кратък срок след извърШ.не на нарушението.

Съдът счита, че в случая, по отношение на това административно нарушение, не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. За да стигне до този извод, съдът съобрази, че действително нарушението е било отстранено в кратък срок след констатирането му, но също така прецени, че видно от справката за нарушител-водач, са налични предходни нарушения на 5

ЗДвП на нарушителя, които не са незначителни на брой с оглед на краткото време, от което същият притежава СУМПС. В случая младата възраст на нарушителя също съдът не би могъл да приеме за смекчаващо обстоятелство, доколкото именно от нея се извлича извод за неопитността на водача, което е и предпоставка за по-голяма вероятност от настъпване на ПТП при управление на технически неизправно МПС. Именно поради своята неопитност водачът би трябвало да положи по-голяма грижа да не допуска управляваното от него МПС да е с техническа неизправност, за да намали до минимум риска от настъпване на ПТП, особено при евентуална загуба на контрол над автомобила. Съдът също така съобрази и извършената опасна маневра, по повод на която е било инициирано административнонаказателното производство, която макар вече да се посочи да не се покрива със състава за използване на пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, също разкрива една по-висока степен на обществена опасност на деянието. С оглед на тези обстоятелства, съдът намира, че не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.