Решение № 1594 от 04.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1594 гр. София, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Снежана Бакалова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000501799 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Молба вх.

№266019/03.02.2022 г., с характер на въззивна жалба, подадена от С. И. А., чрез адв. В.

К., срещу Решение №266577/16.11.2021 г. по грд.№6966/2020 г. на СГС – I – 26 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Банка ДСК“ЕАД на осн. чл.430 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по Договор за ипотечен кредит от 21.03.2008 г. сумата от 27 423,87 лв., представляваща дължима главница, сумата 3 901,83 лв., представляваща дължима договорна лихва за периода от 01.08.2018 г.-13.07.2020 г., 29,24 лв. дължима наказателна лихва за периода 30.08.2018 г. – 13.07.2020 г., 17,97 лв. застраховка за обезпечението и 219,39 лв. такса за управление, ведно със законната лихва върху всички присъдени суми, считано от 14.07.2020 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на 2053,02 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение – съдът неправилно е приел, че ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем с подаването на исковата молба на 14.07.2020 г., по време на действие на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Не е била налице забава на ответника, тъй като с определение от 10.03.2021 г. по ч.гр.д.№577/2021 г. е било отменено издаването на обратен изпълнителен лист и същият е бил обезсилен, което е било известно на ищеца към момента на извършване на превода на сумата по обезсиления изпълнителен лист по сметката на ЧСИ М. П.. Наред с това са налице надплатени от С. А. вноски в общ размер от 3609 лв., както и още 4 плащания, извършени през 2017 г. в размер общо на сумата от 1040 лв. Преди образуването на исковото производство по гр.д.№16432/2017 г. по изп.д.№672/2017 г. е събрана сумата 1 от 29 958,71 лв., която е приведена по сметка на банката на 03.06.2019 г. Следователно, дори да се приеме, че банката е имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем, актът е постановен на 18.07.2022 по време на действие на ЗМДВИП, то не е била налице забава на длъжника. Макар банката да е върнала сумата от 29 958,71 лв., то към датата на връщането на сумата кредитът не е бил обявен за предрочно изискуем, и сумата от 4646,90 лв. е останала надплатена. Според разбирането на жалбоподателя, забава на С. А. може да настъпи едва след като той получи обратно надплатената сума, и въпреки това не заплати месечните вноски, полагащи се на банката от момента на спиране на плащанията до момента на връщане на сумата. Неправилно съдът е приел, че предсрочната изискуемост е настъпила от момента на получаването на исковата молба от него, тъй като в исковата молба не се съдържа изрично уведомление за настъпването на предсрочната изискуемост. Банка ДСК не е била задължена да привежда на ЧСИ П. сумата от 29 958,71 лв., предвид обезсилването на обратния изпълнителен лист, и е имала право да извърши прихващане с дължимите й към онзи момент текущи вноски, тъй като цялата сума по кредита е била по нейна сметка до м. юни, включително надплатените 4646,90 лв., поради което не е възможно ответникът да е в забава от 01.08.2018 г. Счита, че с предявения иск се иска повторно събиране на вече събраната от ответника сума. Настоява се за отмяна на обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно назначен процесуален представител по реда на чл.95 от ГПК, с Разпореждане №267007/02.06.2022 г. въззивникът е бил освободен от задължението за внасяне на държавна такса, поради което въззивната жалба е допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№292144/17.06.2022 г., подаден от „Банка ДСК“ЕАД, чрез юрк. А. К.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба – съдът правилно е изследвал представените по делото доказателства, и обосновано е приел, че между страните е сключен договор за ипотечен кредит, вземането по който не е било погасявано редовно, и кредитополучателят е изпаднал в забава, считано от 30.08.2018 г. Съдът правилно и в съответствие със чл.6 от ЗМДВИП е приел, че предсрочната изискуемост е настъпила на 11.11.2020 г. – с получаването на исковата молба от ответника. Между страните не е спорно, че е проведен исков процес, приключил с влязло в сила решение по гр.д. №16432/2017 г. по описа на 17-ти състав на СГС, с което е отхвърлен иска на Банката, поради едностранно увеличение на лихвения процент по кредита и липса на предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем през 2017 г. Задължителните мотиви на това решение са отчетени от страна на Банката, и кредитът е изцяло преизчислен по първоначалния лихвен процент, като установените надвнесени сума са осчетоводени за погасяване на месечните вноски, съгласно първоначалния погасителен план, което е установено от приетата ССЕ. Видно от експертизата, ответникът отново е бил в просрочие и е изпаднал в забава, като последното плащане по кредита е направено на 30.08.2018 г. Несъстоятелни са доводите на въззивника за опит от страна на банката да събере втори път едно и също вземане – банката по силата на издадения в полза на ищеца обратен изпълнителен лист е била задължена да върне събраната сума, като върху това вземане на ответника е наложена обезпечителна мярка „запор“, за обезпечаване на вземането по настоящото дело. Настоява се за потвърждаване на 2 обжалваното решение.

При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Във връзка със заявените оплаквания във въззивната жалба и изложените от страните доводи и възражения, и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, съдът намира следното:

Настоящото исково производство е образувано по искова молба, депозирана на 14.07.2020 г., с която ищецът „Банка ДСК“АД е предявила срещу ответника С. И. А. осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.430 от ТЗ, за осъждане на ответника да изпълни свое парично задължение към ищеца, произтичащо от Договор за ипотечен кредит от 21.03.2008 г., да заплати на ищеца сумата от 27 423,87 лв. главница, сумата от сумата 3 901,83 лв., представляваща дължима договорна лихва за периода от 01.08.2018 г.-13.07.2020 г., 29,24 лв. дължима наказателна лихва за периода 30.08.2018 г. – 13.07.2020 г., 17,97 лв. застраховка за обезпечението и 219,39 лв. такса за управление, ведно със законната лихва върху всички присъдени суми, считано от 14.07.2020 г. до окончателното изплащане.

Пред въззивната инстанция не се спори, че между страните е сключен Договор за ипотечен кредит от 21.03.2008 г./на л.7-8 от делото на СГС/, при Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на „Банка ДСК“ЕАД – версия м. януари, 2008 г., подписани от кредитополучателя /на л.9-11/, по силата на който ищецът е предоставил на ответника паричен ресурс в размер на 32 000 лева, за срок от 360 месеца от датата на усвояване, като издължаването на кредита да става на 360 месечни анюитетни вноски, съгласно представен и подписан от кредитополучателя първоначален погасителен план /на л.12-18/, с размер на месечната погасителна вноска от 219,17 лв., и Тарифа на таксите по жилищни и ипотечни кредити, подписана от кредитополучателя /на л.19-20/. За ползването на паричния ресурс страните са постигнали съгласие в чл.7 от договора, кредитополучателят да заплаща възнаградителна лихва в размер на 7,29%, включваща базов лихвен процент в размер на 4,19%, и надбавка в размер на 3,1 процентни пункта. Не се спори, че сключеният договор за ипотечен кредит от 21.03.2008 г. е бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ Апартамент №9, находящ се в гр. София, СО, р-н ***, ж.к.“***“, бл.**, вх.*, етаж *.

Не се спори, че на 23.06.2017 г. кредитодателят „Банка ДСК“ЕАД е обявил кредита за предсрочно изискуем, и на 11.07.2017 г. се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по ч.гр.д.

№42570/2017 г. на СРС /на л.25 от приложеното гр.д.№16432/2017 г. на СГС/, и с изпълнителен лист от 11.07.2017 г. /на л.24 от гр.д.№16432/17 на СГС/ срещу кредитополучателя С. И. А., за сумата от 28168,60 лв. главница по Договора за ипотечен кредит от 21.03.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 28.06.2017 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1273,17 лв., за периода от 23.12.2016 г. до 27.06.2017 г., санкционна лихва в размер на 39,87 лв. за периода от 23.12.2016 г. до 27.06.2017 г., заемна такса в размер на 745,30 лв., и 654,53 лв. разноски по заповедното производство. По издадения на ищеца изпълнителен лист от 11.07.2017 г. въз основа на заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№42570/2017 г. на СРС, по молба на „Банка ДСК“ЕАД, е било образувано изпълнително дело №672/2017 г. по описа на ЧСИ Г. Д. – рег.№*** на КЧСИ 3

/приложен е по настоящото дело препис от това изп.д./. Длъжникът С. И. А. в срок е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, поради което кредиторът „Банка ДСК“ЕАД е предявила иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване на вземането си, по който е било образувано гр.д.№16432/2017 г. на СГС – I ГО -17 състав, приложено по настоящото дело в цялост.

Преди приключване на исковото производство по гр.д.№16432/2017 г. на СГС, по образуваното изпълнително дело №672/2017 г. на ЧСИ Г. Д., е било предприето принудително събиране на вземането на банката по Договора за ипотечен кредит от 21.03.2008 г., като принудителното изпълнение е било насочено към ипотекирания в полза на кредитодателя недвижим имот /съгласно договорна ипотека с НА №123 от 26.03.2008 г. на Нотариус Д. Т. – на л.8 от приложеното изп.д./ - Апартамент №9, находящ се в гр. София, СО, р-н ***, ж.к.“***“, бл.**, вх.*, етаж *, който е бил изнесен на публична продан. С Постановление за възлагане от 10.04.2019 г., влязло в сила на 26.04.2019 г. /на л.129 от изпълнителното дело/, ипотекираният в полза на банката имот е бил възложен на купувача Б. Х. И., за сумата от 32 300 лева, която купувачът е внесъл по сметката на съдебния изпълнител. С влязло в сила Разпределение от 30.04.2019 г. /на л.123 от изп.д./, постъпилата сума от продажбата на ипотекирания недвижим имот е била разпределена, и в полза на взискателя „Банка ДСК“ЕАД е била заделена сумата 28 747,27 лв. за погасяване на вземанията по Договора за ипотечен кредит от 21.03.2008 г., както и сумата от 1211,44 лв. за разноски на „Банка ДСК“ЕАД по изпълнителното дело. Така заделената в полза на взискателя сума в общ размер от 29 958,71 лв. е била преведена на взискателя „Банка ДСК“ЕАД на 03.06.2019 г.

/съгласно издадено от ЧСИ рег.№*** Удостоверение изх.№03158/27.02.2020 г. на л.156 от изп.д./.

След извършване на превода от 03.06.2019 г. на сумата от 29 958,71 лв. по сметката на „Банка ДСК“ЕАД, с влязло в сила на 30.12.2019 г.

Решение

№7648/11.11.2019 г. по гр.д.№16432/2017 г. на СГС /на л.147-171 от изп.д./, е бил отхвърлен изцяло предявеният от „Банка ДСК“ЕАД срещу С. И. А., иск с правно основание чл.422 от ГПК, за установяване съществуването на вземането, за което са били издадени в полза на банката заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№42570/2017 г. на СРС. Искът е отхвърлен, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора за ипотечен кредит от 21.03.2008 г.