Решение № 222 от 17.02.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. ***, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20214430103373 по описа за 2021 година за да се произнесе, взема предвид:

Искове с правно основание чл. 71 ал. 1 т. 3 от Закона за защита от дискриминация и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът *** е предявил срещу ***, осъдителен иск с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация, за сумата 1 000 000лв. Твърди, че е налице съдебно решение по ***, по което е установено, че за периода 15.03.2013г. – 15.01.2014г., той е третиран понеблагоприятно в ***, т.к. е подстригван пред килията му, а не в обособено помещение, отколкото са били третирани други лица в сравнително сходни обстоятелства, и то поради личното си положение. Твърди, че поради незаконното поведение на ответника – ***, той е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в липса на желание за живот, притеснения, яд, нерви, безпокойство, стрес, чувство на отритнатост, обективирани в плач. Претендира сумата от 1 000 000лв. – неимуществени вреди, мораторна лихва от 15.03.2013г. до 03.06.2020г. в размер на 100 000.00лв., и законна лихва от подаване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание поддържа предявения иск, счита, че свидетелските 1 показания са доказали изцяло предявения иск в частта относно вида, интензитета и непрекъснатостта на претърпените неимуществени вреди, че разпитаните свидетели не следва да се считат за заинтересовани от изхода на делото само поради факта, че водят дела срещу същия ответник, че не следва да се присъждат разноски на ответника. Относно размера на претендираното обезщетение сочи, че ответникът следва да бъде санкциониран да прекрати порочната си практика, която продължава, че до момента са му били присъждани и други обезщетения, които обаче са му били отнемани поради запори и той не е бил компенсиран. При дадената му възможност за представяне на писмени бележки, ищецът е посочил, че според практиката на СЕС, следва да получи реална компенсация на нанесените увреждания, представил е решения за присъждани обезщетения по други водени от него дела и доказателства за запорите, поради които не ги е получавал.

Назначения процесуален представител на ищеца взема становище, че предявения иск е основателен и доказан – доказано е извършеното нарушение по ЗЗДискриминация, направен е анализ на свидетелските показания, и според него претенцията е основателна, т.к. са доказани болки и страдания в резултат на увреждането, които са неизлечими и до момента в психиката на ищеца. Посочено е, че са нарушени принципите при изпълнение на наказанието, което търпи ищеца, унижено е неговото достойнство, подкопано е доверието му в институциите и правовата държава като цяло.

Ответникът оспорва претенцията, счита че искът е недопустим, поради наличието на друго дело с идентичен предмет - ***, което е прекратено.

Счита също, че искът е неоснователен, че доказателствената тежест се носи от ищеца, че той не е доказал противоправно поведение, вреда, причинна връзка между тях. Счита, че не е логично обоснован и размера на претенцията от 1 000 000лв., и че фактът, че е призната дискриминация спрямо ищеца не означава, че са претърпени значителни имуществени вреди. Моли да не се кредитират показанията на свидетелите, доколкото те не описват пряко възприети факти, а само разказаното им от ищеца, че свидетелите са в дела със ответника. Счита, че не е налице дискриминация на посочения признак, която да е била съзнателна, че не е доказана причинно-следствената връзка между неблагоприятното отношение и причината за него. Моли се искът да бъде отхвърлен, още в отговора на исковата молба е направено искане за присъждане на юрк.възнаграждение.

2

Като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът приема за установено следното:

Безспорно е между страните по делото, а и видно от приложените заверени копия на *** по ***, *** и Определение *** по гр.д. ***, *** ***, че по отношение на ищеца ***, осъден на наказание ***, е признато за установено, че за периода 15.03.2013 година до 15.01.2014 година, като пребиваващ в ***, ***, е извършила нарушение на чл.4, ал.3 от ЗЗДискриминацията, във връзка с чл.197, ал.2, вр. с чл.151, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, изразяващо се в неравно третиране на ищеца, основано на „лично положение“ - неподсигуряване на условия за подстригване и поддръжка на косата в специално пригодено помещение за фризьорски услуги, на основание чл.71 ал.1, т.1 от ЗЗДискриминацията, поради което същият е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите осъдени на лишаване от свобода в същия затвор, пребиваващи извън спално помещение 307 в зоната за повишена сигурност, както и осъдените на лишаване от свобода от *** в ***, където всички ***, включително и настанените в ***, осъдени на доживотен затвор и доживотен затвор без право на замяна, ползват тази услуга два пъти седмично. Това решение е влязло в сила на 21.03.2019г.

Във връзка с претенцията за обезщетение на претърпяните от ищеца неимуществени вреди, вследствие на доказаното дискриминационно поведение на ответника за исковия период 15.03.2013 година до 15.01.2014 година, по делото бяха събрани гласни доказателства - разпитани бяха свидетелите ***, *** и ***, ***.

***, познат на ищеца, в дела с ответника, понастоящем в ***, посочи, че през периода 2013-2014г. не е бил в ***, бил е там от 1989г. до 1999г. и от 2004г. до 2007г. Твърди обаче, че с ищеца са се срещали често пъти, той е бил и в *** преди година, преди това са се срещали по съдебни дела в ***, където били настанявани в заедно в едно килийно помещение за по няколко денонощия, около седмица. Ищецът му споделял, че се чувства втора ръка човек, но не се чувствал добре, чувствал се дискриминиран заради това, че подстригването в *** се е случвало не в обособената бръснарница, а пред килийното помещение, при което падали косми и се замърсявало навсякъде около килийното помещение. Свидетелят посочи, че в *** няма плътни врати, 3 има решетъчни врати, и когато подстригвали ищеца непосредствено пред килийното помещение, навсякъде хвърчала коса. В тази връзка ищецът му споделял с болка в очите, че не се чувства добре от този факт, че се чувства депресиран, виждал сълзи, докато ищецът му разказвал този случай, а при следващи срещи му казвал, че няма промяна в това положение. Твърди, че това положение в *** продължава да е същото, и той сам го установил при престои в този затвор.

***, познат на ищеца, в дела с ответника, понастоящем в ***, посочи, че с ищеца изтърпявали наказание в един коридор в пета група в *** през исковия период, като този свидетел е бил в *** от 2007г. до 2017г. С ищеца били килия до килия. Описа подстригването по следния начин: идвал бръснар в коридора пред спалните помещения да извършва подстригването, въпреки че е имало специално обособено помещение за тази цел, за което свидетелят знае, защото са го водили там два пъти. Подстригването на ищеца ставало пред спалните помещения и все едно е било вътре в спалното помещение, тъй като вратите били на клетки, те се хранили там на място и космите попадали вътре в килиите. Твърди, че много често са повдигали този въпрос, че ищецът сезирал няколко пъти тогавашния инспектор социални дейности, че иска да се подстригва в бръснарницата, която била долу в склада, но му било отказвано и ищецът му се оплаквал за това. Заяви, че поради извършвания начин на подстригване, ищецът не се е чувствал добре, все се оплаквал, че влизат косми вътре в килията, а там се хранят на място. Бил притеснен, свидетелят виждал, че психиката му била „набрала“, смятал, че го дискриминират, защото е от турски произход, не смеел да се храни часове наред след това подстригване, а започвал да си чисти килията и да дезинфекцира. Свидетелят посочи, че ищецът е плакал много пъти, и не само по този въпрос, а и по други. Твърди, че това се случвало всяка седмица, макар че впоследствие посочи, че не може да каже дали ищецът е бил подстригван пред килията всяка седмица през периода 2013¬2014 г., но било често. Бръснарят, когато идвал питал кой иска да се подстригва, и ищецът, свидетеля и още един-двама, по-често се подстригвали.

*** ***, в добри отношения с ищеца, в дела с ответника, понастоящем в ***, посочи, че не е бил пряк свидетел на това къде се е извършвало подстригването в ***, но е имал наблюдения за това как се е отразила на ищеца осъществяваната спрямо него дискриминация за същия период от 4 време. Заяви, че ищецът се е чувствал пренебрегнат, отхвърлен, низвергнат, бил напрегнат, тревожен, нервен, стресиран. Твърди, че ищецът изпаднал в психо-емоционален стрес, депресивно състояние, често плачел, страдал от безсъние, изгубил вяра в институциите и върховенството на закона при прилагането му в затвора Посочи, че в *** лишените от свобода ги подстригват в специално обособено помещение, пригодено за бръснарница за разлика от условията в ***. Твърди, че състоянията на ищеца били силни и интензивни, проявявали се почти всеки ден и по няколко пъти на ден, той изживявал много силно тази осъществена спрямо него дискриминация.

Твърди, че познава от дълги години ищеца и той проявява нетърпимост към всякакъв вид неравно третиране, насочено към него или към някой друг.

Заяви, че ищецът не е бил притеснен от наложеното му наказание, а негативните състояния у него са били само и единствено във връзка с осъществената спрямо него дискриминация относно подстригването.

Контактите между ищеца и свидетеля били при срещи в ***, когато и двамата били на дела там, и също се чували всеки ден по телефона, като в уречен час двамата се обаждали на неговата приятелка, която правела конферентна връзка и така си говорили. При тези разговори, ищецът все се връщал на тази тема, често плачел по телефона и му обяснявал, че продължават да осъществяват тази дискриминация спрямо него относно подстригването.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Налице е влязло в сила съдебно решение, с което на осн. 71, ал.1 т.1 от ЗЗДискриминация, е признато наличието на такава от ответника спрямо ищеца за периода 15.03.2013 г. до 15.01.2014 г. Съдът не може да преразгледа въпроса за наличието или не на такава дискриминация, доколкото на осн. чл.

297 от ГПК, влязлото в сила решение по *** е задължително за всички съдилища.

По отношение на предявеният иск, предмет на разглеждане на настоящето дело - за обезщетение за вреди по чл. 71, ал.1 т.3 от ЗЗД, съдът прави следните изводи: претендирани са неимуществени вреди в размер на 1 000 000 лв. за причинените на ищеца притеснения, липса на желание за живот, яд, нерви, безпокойство, стрес, чувство на отритнатост, обективирани в плач, от дискриминационното поведение на ответника спрямо него, които се оспорват от ответника. Доколкото по делото е налице влязло в сила решение относно наличието на дискриминация, въпросите относно наличието на 5 деяние, неговата противоправност и дееца следва да се считат за непререшаемо установени. Следва да бъдат разгледани само въпросите относно характера и вида на претърпените неимуществени вреди и техния размер, както и причинната връзка между дискриминационното отношение и претърпените вреди.

Съдът намира, че при всеки един акт на дискриминация, у дискриминираното лице несъмнено възникват неприятни усещания и влошаване на психичното му състояние, които следва да бъдат обезщетени от извършващия дискриминационни действия, и че причинно-следствена връзка между дискриминацията и промяната в психичното състояние на дискриминираното лице при всяко положение е налице. Това накърняване на психичната сфера е от категорията на неимуществени вреди, чийто размер се определя на принципа на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД. В случая преценката на съда следва да се свърже с конкретни, обективно съществуващи обстоятелства за определяне на обезщетението, като се има предвид степента на личностно засягане, начина на дискриминационно въздействие, възрастта на ищеца, и други установени обстоятелства. В настоящия случай за вида на тези състояния и тяхната интензивност бяха разпитани трима свидетели, чиито показания съдът не кредитира изцяло. В случая безспорно има заинтересованост при даването на показанията на тези свидетели с оглед обстоятелството, че те от една страна се намират в добри отношения с ищеца, а от друга – че водят дела с ответника. Сочените от тези свидетели обаче обективни факти, съдът намира, че следва да кредитира, а именно: обстоятелството, че килията, която ищецът е обитавал за процесния период е била с решетъчни врати, а не с плътни такива; обстоятелството, че при подстригването в килията му са влизали косми, а той се е хранил в нея; обстоятелството, че макар и не всяка седмица, то ищецът се е подстригвал често. Следва да бъде дадена вяра и на показанията на свидетеля Р., че ищецът е плакал често, но и по други въпроси. По отношение на твърдяните от свидетелите обстоятелства за честотата и интензивността на страданията и състоянието на ищеца, съдът не дава пълна вяра на свидетелските показания, доколкото и отчитайки заинтересоваността на свидетелите, и отчитайки невъзможността за твърде честа връзка между тях и ищеца, съдът не счита, че тези свидетели биха могли да възприемат постоянно толкова силни, интензивни и постоянни състояния у ищеца, каквито твърдят. Съдът приема, 6 че показанията на свидетелите Р. и Х. са опосредени не толкова от преките им наблюдения, а от разказите на самия ищец за състоянията, в които е бил, а в показанията си свидетеля Р., който е бил непосредствен свидетел, сам посочва, че действително ищецът е плакал много пъти, но не само по този въпрос, а и по други такива. Въпреки това, следва да се възприеме, че подстригването по посочения начин е предизвикало неприятни чувства, яд и възмущение у ищеца, макар и не толкова интензивни и ежедневни, колкото се твърди, а по-скоро – непосредствено при всяко едно подстригване. Поради всичко изложено дотук, и доколкото не се установи безспорно какъв е бил графикът за подстригване в ***, и колко пъти в исковия период ищецът е бил подстригван при условията на дискриминация, съдът намира, че следва да приеме, че дискриминационните действия на ответника спрямо ищеца са били осъществявани средномесечно по два пъти, или общо 20 пъти за процесния 10 месечен период. Наличието на безспорни вреди при всяко едно осъществено дискриминационно поведение, както и личността на самия ищец, за който беше посочено, че е човек, който проявява нетърпимост към всякакъв вид неравно третиране, мотивира съда да определи стойност на претърпени неимуществени вреди от ищеца за всяко едно подстригване при условията на дискриминация, в размер на 100.00 лв. При това положение съдът намира, че размерът на обезщетение, с което биха били компенсирани реално причинените неимуществени вреди на ищеца е 2000 лв. общо за целия период от 15.03.2013 г. до 15.01.2014 г. Разликата до предявения пълен размер на иска – 1 000 000 лв., съдът намира за недоказана. Ищецът е мотивирал искането си за толкова голяма сума с посочване, че ответникът, при други обстоятелства, за други нарушения и по други дела, не му е заплатил други дължими обезщетения. В тази връзка съдът следва да посочи, че в настоящия процес на разглеждане и доказване подлежи не цялостното отношение на ответника спрямо ищеца, а само неимуществените вреди, претърпени от конкретното признато дискриминационно отношение – подстригването не в предназначеното за това помещение, а пред килията на самия ищец. Всички други отношения между двете страни не могат да бъдат основание за присъждане на обезщетение в настоящия процес, а представените от ищеца след съдебно заседание доказателства за такива отношения не биха могли да бъдат разглеждани и обсъждани, т.к. нямат връзка с предмета на делото, и дори да бяха представени в съдебно заседание, не биха могли да бъдат 7 приети, т.к. като са неотносими към предмета на спора.