Решение № 177 от 24.10.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Варна, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500296 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивни жалби срещу решение № 193/25.02.2025г., постановено по гр.д. № 1391/2023г. по описа на ОС Варна, подадени от двете страни по спора, като следва:

1.Въззивна жалба от „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р Марко Антонов Марков – Варна“ ЕООД, срещу решението, в частта, с която болницата е осъдена да заплати на Д. Г. К. сумата от 15 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на погрешно поставена й на 02.11.2023г. диагноза, по частично предявен иск в размерна 30 000лв., от общо 50 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2023г. до окончателното им изплащане, на основание чл.49 ЗЗД.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Оспорва, че са налице елементите на фактическия състав на чл.49 ЗЗД за възникване на гаранционно-обезпечителната отговорност, като се твърди, че 1 съдът не е обсъдил в пълнота и съвкупност събраните по делото доказателства, от които се установява, че служителите на въззивното дружество не са допуснали неправомерно поведение. Медицинската помощ е предоставена своевременно и адекватно, направени са необходимите медицински изследвания, проведено е своевременно и адекватно лечение, в съответствие са нормите на ЗЗ, подзаконовите нормативни актове и медицинските правила, приложими в областта на онкологията. Посочва се, че погрешната диагноза не е резултат от небрежност, а медицинска вероятност, често срещана в практиката, като ищцата не е била подложена на ненужно лечение, което да е довело до вредоносни последици за същата - физически или психически.

Твърди се също, че присъденото обезщетение е в неоснователно завишен размер.

Отправеното искане е за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск. В условие на евентуалност е отправено искане да се присъди обезщетение в по-нисък размер. Претендира присъждане на разноските по делото.

2.Въззивна жалба от Д. Г. К., чрез адв. О. Т. - К., срещу решението, в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 15 000лв. до заявената претенция от 30 000лв., частично от общо 50 000лв. Изложените оплаквания във въззивната жалба, са за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, като постановено при съществени процесуални нарушения и неизяснена фактическа обстановка.

Излага се, че при определяне размера на обезщетението не е съобразена продължителността на негативните емоции и свързаните с тях последствия, интензитета на проявлението им. Твърди се, че съдът не е обсъдил обстоятелствата, че поради незаконосъобразните действия на ответника – немарливо отношение, водещо до погрешна диагноза, противоречиви становища на различните специалисти относно вида на заболяването, водещо до липса на възможност за вземане на информирано решение относно начина на лечение, което от своя страна е довело до отчаяние и чувство на безизходица и несигурност. Оспорва се извода, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди в периода от поставянето на погрешната диагноза до датата на отхвърлянето й – 24.03.2023г., като се излагат твърдения, че негативните емоции не са изчезнали в края на този период. Посочва, че в хода на производството по делото е узнала, че от страна на лечебното заведение не са били предоставени всички хистологични препарати и при потърсеното второ мнение от специалист същите не са били изследвани, което обстоятелство е довело до чувство на несигурност и притеснения у нея, дали наистина няма онкологично заболяване. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на акт, с който предявената искова претенция да бъде уважена в предявения размер. Претендира присъждане на разноските по делото.

2

В съдебно заседание, чрез процесуален представител жалбата се поддържа. Изразява се становище за неоснователност на въззивната жалба, подадена от „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р Марка Антонов Марков – Варна“ ЕООД.

В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор от „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р Марко Антонов Марков – Варна“ ЕООД, с който въззивната жалба на Д. К. се оспорва като неоснователна.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269, пр.1 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът съобрази следното: доводите за допуснати съществени процесуални нарушения при първоинстанционното разглеждане на спора – необсъждане в пълнота на доказателствата и неправилна преценка на същото, по естеството и тежестта си не обуславят недопустимост на произнасянето на ВОС. С оглед непосредствената цел на въззивното производство – повторно разрешаване на материалноправниа спор и съобразно правомощията си на инстанция по същество въззивният съд следва да направи собствени фактически и правни изводи по материално-правния спор, след като отстрани допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения за които са направени оплаквания във въззивната жалба, в т. ч. и по събиране, обсъждане и преценка на доказателства.

Исковото производство пред ВОС е образувано по предявени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Изложените в исковата молба твърдения са, че през месец октомври 2022г. ищцата след насочване от личния й лекар за консултация с дерматолог е посетила кабинета на д-р Д.К. при СБАЛОЗ „Д-р Марко Антонов Марков – Варна“ ЕООД. След прегледа по съвет на лекаря въззивницата дала съгласие да й бъде направена биопсия. На 02.11.2022г., когато отново посетила кабинета на д-р К. за получаване на резултати, й било съобщено от онкокомисия, че има злокачествено заболяване.

Било уговорено извършване на операция. Преди извършването на операцията д-р К. я информирала, че следва да се направи разрез от 1-1,5 см., но действително направения бил по-голям. При потърсено след операцията второ мнение, специалист при УМБАЛ „Токуда“, гр. София след извършен преглед изразил становище, че с оглед състоянието на въззивницата не е била 3 необходима оперативна интервенция. След контролен преглед през м. май 2023г. д-р К. констатирала, че белегът от операцията зараства добре и обяснила, че оперативната интервенция била осъществена с оглед презастраховане от нейна страна. Въззивницата твърди, че при първоначалния и прегледа след операцията, д-р К. като служител на ответната болница не й е била поставена точна диагноза, не са разяснени други възможности и методи на лечение освен операция. Не й е бил предоставен формуляр за информация на пациента, който е част от изискванията на кл.пътека 199.1 и в който са посочени алтернативни методи на лечение, от които въззивницата е можела да се възползва. Твърди също така, че операцията не е била от спешен порядък и е могло да бъде избегната, както и, че направения разрез по размер не кореспондира със сложността и вида на осъществената интервенция. Посочва се, че и друг служител на ответната болница – д-р М.Т.-Д., която е изготвила резултата от хистологичното изследване в резултата на проявена небрежност е поставила грешна диагноза, довела до неправилна преценка от страна на лекуващия лекар за вида на терапията. Членовете на онкокомисията, също служители в болницата, са допуснали нарушения на разпоредбите на чл.86, ал.1 ЗЗ, Медицински стандарт „Медицинска онкология“, Правилник за дейността на комисията, Кодекса на професионалната етика на лекарите в България, Европейската харта за правата на пациентите и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като не са й разяснили в качеството й на пациент възможните методи за алтернативно лечение, като по този начин са я лишили от възможност за вземане на информирано решение.

Твърди, че от тези неправомерни действия е претърпяла неимуществени вреди –болки и страдания, както към момента, в който е била уведомена за поставената диагноза, която в последствие се оказала грешна, по време на престоя й в ответното лечебно заведение, така и впоследствие на извършената интервенция - шок, емоционален стрес, белег на лицето, което рефлектирало върху нейното самочувствие и психично състояние.

С оглед на това е предявила и иска си за осъждане на ответника – въззиваемото дружество, в качеството му на работодател на виновните лица да й заплати сумата от 30 000 лева, частично от 50 000лева за обезщетяване на така описаните претърпени от нея вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

4

В срока по чл. 131 ГПК исковата претенция е оспорена от ответната страна – "СБАЛОЗ Д-р Марко Антонов Марков-Варна" ЕООД като неоснователна. Оспорват се твърденията, че при диагностицирането на ищцата и последвалото лечение е допуснато противоправно поведение на служителите на болницата, като се твърди, че медицинската помощ е предоставена своевременно и адекватно, извършени са необходимите медицински изследвания и е проведено адекватно лечение. От страна на лекарите в лечебно заведение не са извършени каквито и да било нарушения на установените медицински стандарти и Правила за добра медицинска практика. Оспорват се твърденията за допуснати нарушения при извършване на изследванията и операцията и, че е била поставена погрешна диагноза.

След осъществен на 06.10.2022г. е била поставена диагноза „съмнение за карцином на кожата по лицето, с размер 5/3мм“. След съгласие от пациента е извършена биопсия, в следствие на която е поставена диагноза „плоскоклетъчен невроговяващ карцином“ и ищцата е била поканена на комисия за определяне на план за лечение. Поставената диагноза е съобразена с изискванията на НЗОК и е обоснована с резултат от биопсия. След извършване на оперативната интервенция, оперативния материал е прегледан под микроскоп и е установено, че липсват данни за малигнен туморен процес, а са налични промени в зоната на предходна биопсия. Посочва се, че липсата на туморен процес в оперативния материал, не отменя поставената диагноза, а доказва отстраняване на тумора в радикални граници съгласно Ръководството на Българската асоциация по онкология. Ищцата е била информирана за всички проведени лечебно-диагностични процедури, а осъществения метод на лечение е правилен и единствено възможен.

По съществото на спора, съобразно наведените във въззивните жалби оплаквания, в т. ч. и препращайки към вече направеното произнасяне по твърденията за недопуснати и несъбрани доказателства поради процесуални нарушения на първоинстанционния съд /определение по чл. 267 ГПК/, въз основа на становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, настоящият състав на съда приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, а се установява и от приетата медицинска документация, че на 06.10.2022г., на ищцата е направен преглед в "СБАЛОЗ 5

Д-р Марко Антонов Марков-Варна" ЕООД от д-р К. с поставена диагноза “съмнение за карцином на кожата на лицето в ляво подочно с размери 5/3мм“.

Извършена е биопсия, като в резултат № 9987/13.10.2022г. е посочено, че се касае за „плоскоклетъчен карцином, едроклетъчен некератизиращ. С решение № 4788/02.11.2022г. след обсъждане на резултатите от хистологичното изследване, онкологичната комисия е взела решение за терапевтична стратегия – оперативно лечение, съответно симптоматично и палиативно лечение. На проведеното заседание на комисията е присъствала и ищцата, като Д- р К. й е съобщила диагноза „плоскоклетъчен карцином, едроклетъчен некератинизиращ“. Диагнозата е поставена въз основа на хистологичен резултат, установен след хистологично изследване извършено в ответната болница, който е бил изготвен след биопсия. На 15.11.2022г. е извършен преглед на ищцата, като в амбулаторния лист е вписана диагноза „кожа на други неуточнени части на лицето и е предписана терапия – оперативно лечение по решение на онкокомисия. След проведен на 16.11.2022г. преглед и насочване за хоспитализация, на 18.11.2022г. въззивницата е включена в листата за планов прием и е постъпила в "СБАЛОЗ Д-р Марко Антонов Марков-Варна" ЕООД за лечение в отделение по хирургия.