Решение № 4394 от 14.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4394 гр. Пловдив, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20245330119952 по описа за 2024 година

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 439 ГПК.

Ищец С. Е. А. чрез а. Ст.М. е предявил иск против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:131001375 със седалище и адрес на управление: град София, р-н „Витоша“, ж.к.

„Малинова долина“, ул. „Рачо ПетковКазанджията“ №4-6, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника вземанията по изпълнителен лист от 20.02.2012 г., издаден по ЧГД № 21520/2011 г. на РС – Пловдив, в размер на 3 676.80 лв. – главница.

В исковата молба се сочи, че спрямо ищеца е издаден изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Твърди се, че срещу ищеца през 2024 г. е образувано изпълнително дело № ..............

Излагат се твърдения, че сумите по изпълнителния лист са погасени по давност.

Погасителната давност е започнала да тече от датата на издаване на изпълнителния лист 20.02.2012г, и е изтекла на 20.02.2017г. Сочи се, че предвид липсата на отбелязване върху изпълнителния лист, не е налице предходно изпълнително дело.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът сочи, че исковата молба е неоснователна. Не оспорва наличието на образувано от ответника изп. дело № ................., но се сочи, че първо е било образувано изп. дело № ............... въз основа на процесния изпълнителен лист, което изп. дело впоследствие е преобразувано в ИД № ...... . Излага се, че вземанията по издадената заповед за изпълнение се погасяват с изтичането на петгодишна давност, а докато трае изпълнителният процес съгласно ТР на ВКС не тече давност до 26.06.2015 г. Ответникът е на мнение, че след прекратяване на изпълнително производство под номер на дело № ............e започнала да тече нова петгодишна давност, която е отново прекъсната с подписване на извънсъдебно 1 споразумение между длъжника и „ЕОС Матрикс" ЕООД с изх. № МАЗ 00051389/27.08.2020г., с което в чл. 3, ал.1 от същото страните се съгласяват относно размера на задължението, както и че същото представлява признание по смисъла на чл. 116, 6. "а" от Закона за задълженията и договорите. Сочи се, че съгласно чл. 4, ал. 4 от споразумението на основание чл. 113 от 33Д, длъжникът е упражнил правото си на отказ от изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на споразумението. Твърди се, че въпреки нарушаването на сключеното споразумение от страна на длъжника, е сключено ново такова с изх. №МАЗ 00071898/30.10.2020г. в което отново страните се съгласяват относно размера на задължението, както и че същото представлява признание по смисъла на чл. 116, 6. "а" от Закона за задълженията и договорите. Излага се, че длъжникът отново е упражнил правото си на отказ от изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на споразумението. Наведени са доводи, че поради неизпълнение на споразумението ответникът е образувал ИД № ....., както и че с молбата за образуване е поискал извършване на изпълнителни действия, което действие прекъсва давността.

Отправено е искане за разноски, както и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на адвоката на ищеца.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съквупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Установено е по делото /след извършена служебна справка/, че с изпълнителен лист от 20.02.2012г. е разпоредено С. А. да заплати на ответника сума 3 676,80 лева – главница по влязла в сила заповед за изпълнение № 14945/29.11.2011г. по ч.гр.д. № 21520/2011г. по описа на РС – Пловдив, която представлява неплатена сума по договор за заем от 14.05.2008 г., сключен с “Уникредит кънсюмър файненсинг” АД, като вземането е прехвърлено с договор за цесия от 19.05.2009 г. на ответника

Било е образувано изп.дело № ........, в производството по което на 01.06.2017г е наложен запор на трудово възнаграждение, на 17.07.2017г е подадена молба от длъжника за разсрочено плащане и на 20.06.2024г изпълнителното дело под № 240 от 2012г е прекратено с постановление поради настъпила перемпция по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

На 20.09.2024г е образувано ново изпълнително дело под № .....по описа на ....., по което са наложени запори на банкови сметки на ищца и на получаваното от него трудово възнаграждение от Мони МГ ООД.

Съгласно тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

Следователно за периода от 2012г до 26.06.2015г - приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.15 г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, погасителна давност не е текла. При действието на новото тълкувателно решение - Тълкувателно решение № 2/26.06.15 г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС и от датата на неговото обявяване – 26.06.2015г е започнала да тече погасителната давност, която е прекъснала с предприетото действие на 01.06.2017г. по принудително изпълнение по изп. дело № ...

Видно от чл.3, ал.1 от извънсъдебно споразумение за разсрочване на парично 2 задължение сключено между ищеца и „ЕОС Матрикс" ЕООД с изх. №МАЗ 00051389/27.08.2020г. от дата 14.09.2020 /л. 42 от делото/ с което е обхванато и задължението на ищеца по ИЛ от 20.02.2012г. по договор за заем от 14.05.2008 г., сключен с “Уникредит кънсюмър файненсинг” АД е договорен между страните нов срок за погасяване на задължението съгласно погасителен план – Приложение № 1 към споразумението.

Впоследствие на 02.11.2020г. е сключено ново споразумение между страните за разсрочване на същото задължение с изх. №МАЗ 00071898/30.10.2020г., което отново е обхванало главницата по договор за заем от 14.05.2008 г., сключен с “Уникредит кънсюмър файненсинг” АД отново с приложен погасителен план с първа падежна дата 30.11.2020г..

На 20.09.2024г. е образувано ново изп. дело №.... по което още с молбата са поискани от взискателя – ответника по делото предприемането на принудителни действия, които да обезпечат и удовлетворят вземането, за които са заплатени и съответните такси.

Следователно, нито към датата на подаването на исковата молба, нито към датата на приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция задължението на ищеца по изпълнителен лист от 20.02.2012г. не е погасено по давност поради което предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Не се споделят доводите на ищеца, че сключването на споразумение при висящ изпълнителен процес, в който не са индивидуализирани вземанията по вид и размери не могат да прекъснат погасителната давност, защото от приложените писмени доказателства – двете споразумения от 14.09.2020г. и 02.11.2020г. са посочени договорите въз основа на които са възникнали заълженията за ищеца и дължимите суми по тях.

Относно възражението за отказ от погасителна давност, същото не е от решаващо значение за формиране изводите на настоящата инстанция, респ. дори да се приеме, че отказът за изтекла давност за периода от 01.06.2017г. до 14.09.2020г., респ. до 02.11.2020г. е недействителен, със сключването на споразуменията давността е прекъсната и е започнало течението на нова давност, която каза се по-горе не е изтекла.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрк. възнаграждение в размер на сумата от 100 лева с оглед изхода на спора по делото.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С. Е. А. с ЕГН ********** против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:131001375 със седалище и адрес на управление: град София, р-н „Витоша“, ж.к.

„Малинова долина“, ул. „Рачо ПетковКазанджията“ №4-6, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника вземанията по изпълнителен лист от 20.02.2012 г., издаден по ЧГД № 21520/2011 г. на РС – Пловдив, в размер на 3 676.80 лв. – главница;

ОСЪЖДА С. Е. А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:131001375 сумата от 100 лева за разноски за настоящата инстанция.

Решението подлежи обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4