Решение № 49 от 17.03.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Радомир, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251730100336 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС.

В исковата молба се твърди, че съгласно нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело № ./. г. на нотариус М. Д., с район на действие Районен съд - Радомир, Л. З. А., Б. З. Ж., О. В. Ж., В. Г. В. и В. Г. Ж. са продали на ищцовото дружество „П.” ЕООД следния свой собствен недвижим имот, а именно: урегулиран поземлен имот, с площ на имота по нотариален акт за собственост от 625 кв. м и с площ по скица от 652 кв. м, находящ се в **********, за който по регулационния план на **********, одобрен със заповед № . г., е отреден парцел . (.) за имот с планоснимачен номер . (.) от кв.

65а, отреден за „жилищно застрояване“, с площ на парцела по скица от 652 кв. м, при граници (съседи) на имота по нотариален акт: Л. Г. В., Д. Ф., К. Й. Ж., И. Б. Ж. и път и при граници (съседи) на имота по скица: УПИ ., УПИ ., улица - тупик, УПИ . и УПИ ., всичките от кв. 65а по плана на с. Д..

Ответникът Ч. Й. Ж. бил собственик на урегулиран поземлен имот . (.) за имот с планоснимачен номер . (.) в кв. 65а по плана на с. Д..

Между имота на ищцовото дружество и имота на ответника имало улица - тупик. В началото на м. февруари 2024 г. ответникът самоволно заградил улицата - тупик, чрез която се стигало до имота на ищцовото дружество, твърдейки, че същата е част от неговия имот, като лишил ищеца от достъп до имота му.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Ч.

Й. Ж. да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищцовото дружество „П.” ЕООД да осъществява достъп и да ползва съобразно правата си улица - тупик, находяща 1 се между урегулиран поземлен имот . (.) за имот с планоснимачен номер . (.) от кв. 65а по плана на ********** и урегулиран поземлен имот . (.) за имот с планоснимачен номер . (.) в кв. 65а по плана на **********, като разгради същата и осигури достъп на ищцовото дружество до собствения му недвижим имот.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се сочи, че е собственик на урегулиран поземлен имот . (.) за имот с планоснимачен номер . (.) в кв. 65а по плана на **********, съгласно нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ., том ., дело № ./. г. на нотариус при Районен съд - Радомир, като наследник на починалия му баща В. И. Ж. (б. ж. на с. Д.), но и като добросъвестен владелец на имота през последните десетилетия.

Твърди, че между имота на ищеца и УПИ .-. никога не е обособявана улица - тупик.

Предишните собственици на имота на ищеца са имали достъп и са преминавали десетилетия наред в пространството между УПИ . и УПИ . в кв. 65а по плана на с. Д..

В този смисъл не отговаряло на истината твърдението на ищеца, че в началото на м. февруари 2024 г. ответникът самоволно е заградил улица - тупик, чрез която се стигало до УПИ .-.. Състоянието на оградата на имота не било променяно никога и никога не е обособявана улица – тупик.

Наред с това, от страна на Община Радомир никога не била провеждана процедура по обособяване на улица – тупик.

По изложените съображения, моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело № ./. г. на нотариус М. Д., с район на действие - Районен съд Радомир, се установява, че Л. З. А., Б. З. Ж., О. В. Ж., В. Г. В. и В. Г. Ж. са продали на ищцовото дружество „П.” ЕООД следния свой собствен недвижим имот, а именно: урегулиран поземлен имот, с площ на имота по нотариален акт за собственост от 625 кв. м и с площ по скица от 652 кв. м, находящ се в **********, за който по регулационния план на **********, одобрен със заповед № . г., е отреден парцел . (.) за имот с планоснимачен номер . (.) от кв. 65а, отреден за „жилищно застрояване“, с площ на парцела по скица от 652 кв. м, при граници (съседи) на имота по нотариален акт: Л. Г. В., Д. Ф., К. Й. Ж., И. Б. Ж. и път и при граници (съседи) на имота по скица: УПИ ., УПИ ., улица - тупик, УПИ . и УПИ ., всичките от кв. 65а по плана на с. Д..

По делото е представен и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № ., том ., дело № . г. на Радомирски районен съдия, от който се установява, че Х. и В. И. Ж.и са признати на основание чл. 483 ГПК (отм.) за собственици по давностно владение, наследство и делба на следния недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 815 кв. м, без придаваемите се по регулация места, съставляващо 2 парцел. от кв. 37 по плана на с. Д., ведно с находящите се в мястото масивна жилищна сграда със застроена площ от 70 кв. м, пристройка към нея – жилище със застроена площ от 40 кв. м, лятна кухня със застроена площ от 12 кв. м и стопански сгради – навес и плевня, при граници (съседи): улица, С. и И. Ж., В. Н. Ж. и Л. Г. Ж..

По делото е представен и нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ., том ., дело № . г. на нотариус М. Д., с район на действие - Районен съд - Радомир, от който се установява, че Т. Г. Ж. и И. В. Ж. са продали на Ч. В. Ж. собствените си 5/6 ид. ч. от собствената им ½ ид. ч. от парцел .-., кв. 65а по плана на с. Д., при граници (съседи): улици – от две страни, В. Н. Ж., С. и И. Ж., с построените в него жилищна сграда, плевня и гараж.

От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № . г., издадено от кметство, с. Д., се установява, че ответникът Ч. В. Ж. е наследник на В. И. Ж., б. ж. на с. Д., починал на . г.

От представеното по делото писмо с рег. № 6218/05.11.2025 г. от Община Радомир се установява, че в Община Радомир не се съхраняват преписки, свързани с обособяване на улица – тупик в УПИ .-. и УПИ .-. по действащия регулационен план на с. Д..

По делото е представена и прокурорска преписка № 664/2024 г. по описа на РП – Перник, ТО – Радомир, образувана по повод подадена жалба от Х. А. Х.в във връзка с ограничаване на достъпа му до закупен от него недвижим имот в с. Д.. С постановление от 27.03.2024 г. на прокурор при РП – Перник, ТО – Радомир е отказано образуването на досъдебно производство за престъпление от общ характер и прокурорската преписка е прекратена.

В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Г. К., М. П., С. Ж. и З. Ж..

От показанията на свидетелите Г. К. и М. П. се установява, че ищцовото дружество, представлявано от управителя си Х. Х.в, е закупило имот в с. Д., след което Х.в почистил дворното място. Сочат, че достъпът до същото се осъществявал по улица - тупик. Според свидетелите Х.в им е споделял, че не може да ползва имота си, тъй като негов съсед не го допуска да премине по улицата – тупик.

От показанията на свидетелката С. Ж. се установява, че същата притежава недвижим имот в с. Д., който е съседен на имота на ответника. Твърди, че за да се стигне до нейния имот, трябва да се премине през имота на ответника по тясна уличка, която през последните 10 години не е била преграждана. Сочи, че един от имотите в съседство е бил закупен наскоро от човек, който не е от с. Д. и на когото е било обяснено, че въпросната улица не може да се ползва за достъп до неговия имот, тъй като тя е собственост на ответника.

От показанията на свидетеля З. Ж. се установява, че никога ответникът не е заграждал улицата – тупик, не е поставял врата и не е пречил на никого да преминава. Твърди, че тази улица обслужва четири имота в с. Д., един от които е неговият. Според свидетеля ответникът разполагал с документи, че въпросната улица – тупик някога е била част от неговия имот.

От заключението по изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза се 3 установява, че към настоящия момент ползването и достъпът до имотите на ищеца и на ответника се осъществява по съществуваща на място и без ограничения за ползване улица – тупик с излаз на улица с о. т. 236 – 232 по действащия регулационен план на с. Д., одобрен със заповед № . г. на председателя на Общински народен съвет – Радомир, съгласно която обособяването на самостоятелни парцели УПИ -. и УПИ ., кв. 65а и достъпът до тях се осъществяват чрез улица тупик с излаз на улица с о. т. 236 – 232.

Съгласно предходния регулационен план обособяването на самостоятелен парцел .275, кв. 37 и достъпът до него се осъществява чрез проход (улица - тупик), обособен от имот с планоснимачен номер 275, с излаз на улица с о. т. 83 – 84.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, при съпоставка и във връзка с писмените доказателства и ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира и заключението по приетата съдебно - техническа експертиза, като компетентно изготвено от вещо лице, в чиято безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 109 ЗС всеки собственик може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Законът не е поставил ограничение спрямо лицето, което следва да отговаря по предявена негаторна претенция. В този смисъл всяко лице, което пречи на собственик да упражнява пълноценно и в цялост правото си на собственост, може да бъде пасивно легитимиран да отговаря по такъв иск. Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него.

От самия текст на разпоредбата на чл. 109 ЗС е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.

Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са поголеми от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.

4

За да се определи доколко неоснователните действия на страната - ответник, сочени като неоснователно вмешателство в правната сфера на ищеца, пречат на упражняване на едно абсолютно право като правото на собственост, регламентирано като основно право по чл. 8 ЕКПЧОС, с решение на Съда по правата на човека от 25.11.2010 г. по делото „Милеви и др. срещу Бъ.рия“ се прима, че „неудобството следва да е достигнало минимално ниво на тежест, за да представлява намеса в личния живот на жалбоподателите, т. е., за да се квалифицира като нарушение на основно човешко право, а критериите за преценката са интензивност, продължителност на неудобството, психическо и физическо въздействие“.

Твърдението, че едно действие е незаконно, не е достатъчно основание да се твърди и че има засегнати конкретни права на плоскостта на законовия термин „неоснователно действие“, нарушението следва да е сериозно и да оказва неблагоприятно влияние върху нормалното ползване на вещта.