Решение № 47 от 28.02.2022, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Карлово, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20215320101441 по описа за 2021 година

Производството е по иск с правно основание чл.357, ал.1, вр. с чл.188, ал.1, т.1 от КТ, предявен от И. Д. Т., ЕГН: **********, от К., ул. „Г. И.“ №**, против „В. м. з.“ ЕАД - гр. С., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.

„И. В.“ №*, ЕИК: ***********, представлявано от И. Й. Г. - Изпълнителен директор, за отмяна на наложеното на ищеца от ответника - работодател дисциплинарно наказание

„забележка“, със

Заповед

№УЧР-21

3008/31.08.2021 г. на И. В. на длъжност ЗИД по РЧР на „В.“ ЕАД, упълномощена с пълномощно №6051/16.10.2017 год. Претендират се разноски.

Ищецът, представляван от адв. Б.В. твърди, че работи в ответното дружество по трудов договор на длъжността ръководител на отдел „Складово съхранение“.

Със Заповед №УЧР-21 3008/31.08.2021 г. на основание чл.188, т.1 във връзка с чл.187, ал.1, т.4 и т.10 от КТ и чл.34, т.4 и т.10 от ПВТР бил наказан със „забележка“ считано от 31.08.2021 г. Заповедта била подписана от И. В. на длъжност ЗИД по РЧР на „В.“ ЕАД, упълномощена с пълномощно №6051/16.10.2017 г. и му била връчена на 31.0 8.2021 г.

1

Счита заповедта за неоснователна и незаконосъобразна вследствие на допуснатите при издаването й нарушения на материалния и процесуалните закони, като излага следните съображения:

На първо място заповедта била незаконосъобразна.

Тя не отговаряла на императивни изисквания по чл.195 (1) от КТ – не било посочено, кога е извършено нарушението на трудовата дисциплина.

В текста на разпоредбата на посочения като основание за налагане на наказание чл.187, ал.1, т.3 от КТ имало две хипотези – „неизпълнение на възложената работа“ и „неспазване на техническите и технологичните правила“. Работодателят не бил посочил коя от двете хипотези е послужила за основание за налагане на наказанието. Работодателят бил длъжен да посочи адекватната правна норма, която обуславя отговорността на работника. Този пропуск го лишил от възможността да установи съдържанието на законовата разпоредба, послужила за основание за налагане на наказанието и да прецени, дали поведението му осъществява състава на нарушението на трудовата дисциплина. Допуснатото от работодателя бездействие представлявало процесуално нарушение и го лишавало правото на защита.

В текста на чл.187, ал.1, т.10 от КТ били изброени източници на трудовите задължения, неизпълнението на които представлява нарушение на трудовата дисциплина. Това били: а) закони и други нормативни актове, б) правилник за вътрешен трудов ред, в) колективен трудов договор и г) определени при възникването на трудовото правоотношение. В текста на заповедта липсвало указание кой от посочените източници на трудовите задължения представлява основание за налагане на дисциплинарно наказание.

Разпоредбите на чл.34 от Правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР) указвал какво поведение представлява нарушение на трудовата дисциплина.

Съгласно чл.34, т.10 от ПВТР за нарушение на трудовата дисциплина следвало да се счита и „неизпълнение на други трудови задължения“. Ищецът счита, че при използване на това основание следвало изрично да се конкретизира кое е това друго трудово задължение, кога е възникнало и на какво основание. В текста на обжалваната заповед липсвала такава конкретизация.

Заповедта освен незаконосъобразна, била и неоснователна.

2

Като основание за налагане на обжалваното наказание бил посочен чл.34, т.3 от ПВТР, според който нарушение на трудовата дисциплина представлява „неизпълнение на възложените на работещия ангажименти“. От постъпването си на работа в ответното дружество, ищецът твърди, че не са му възлагани никакви ангажименти и посочване на това основание било неоснователно.

Работодателят не го информирал за проверката извършена на 16.06.2021 г. Не получил протокол или други документи с констатациите от проверката.

В периода от 04.06.2021 г. до 13.08.2021 г. ползвал отпуск по болест и след завръщането си на работа не получил информацията свързана с проверката.

На територията на складова база „Х. Д.“ не се съхранявали мебели, собственост на фирма „Е.“ ЕООД.

Цялата информация по приемането, съхранението и движението на материалните запаси и стоково-материалните ценности в складова база „Х.

Д.“ (в т. ч. по отношение на 30 бр. витрини, 12 бр. надстройки и 4 бр. ъгли) своевременно се отчитало и извършвало по реда на действащия в ответното дружество ред.

Неоснователно било твърдението на работодателя, че неподаване на информация за складовите наличности осуетява предприемането на действия „…по повод регламентираното им съхранение…“. Всички материални запаси и стоково-материални ценности намиращи се на територията на складова база „Х. Д.“ се съхранявали при спазване на съществуващия в ответното дружество ред и не било необходимо да се предприемат каквито и да било действия за възстановяване на „регламентираното им съхранение“.

С оглед всичко изложено за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за отмяна на наложеното му наказание.

Ответното дружество, чрез процесуалния си представител юрк. Н.С. взема становище за неоснователност на иска.

Не оспорва твърдението, че ищецът заема длъжността Р. отдел „Складово съхранение“ във „В.“ ЕАД – гр. С. и със Заповед №УЧР-21-3008 от 31.08.2021 г. му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на основанията посочени в атакуваната заповед. Заповедта влизала в сила от датата на връчване, а именно – от 31.08.2021 г. В нея ясно било отбелязано 3 кога е констатирано извършеното от ищеца нарушение, а именно – на 16.06.2021 г. Предвид характера на извършеното нарушение на трудовата дисциплина, не било възможно да бъде определено точното време и продължителност на извършването му, нито размера на претърпените вреди и пропуснатите ползи. Поради тази причина, в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание била отбелязана датата на констатирането на нарушението, като била описана в детайли фактическата обстановка, довела до налагането на наказание на въпросния служител. Също така, трябвало да бъде споменато, че извършеното от ищеца нарушение довело до значителни загуби за „В.“ ЕАД, тъй като по време на своята работа, ищецът не изпълнявал точно трудовите си задължения и не давал необходимата информация относно наличните складови площи.

Твърди, че за заеманата ръководна длъжност – Ръководител на отдел „Складово съхранение“, ищецът бил запознат и получил длъжностна характеристика на 27.07.2018 г., в която били указани изискванията за заемането й, както и правата и задълженията, които следват от нея. Част от задълженията, произтичащи именно от характеристиката на заеманата от ищеца длъжност били да организира, координира и контролира цялостната дейност в отдел „Складово съхранение“. Освен тях, в длъжностната характеристика изчерпателно били изброени и основните функции и задължения, като в тях отново била отбелязана контролната функция по организацията и съхранението на материали, комплектовки, стоковоматериални ценности, боеприпаси, взривни вещества и имущества. За неизпълнение на задълженията по характеристиката, ищецът носел съответната отговорност. Именно тази отговорност била ангажирана с обжалваната от ищеца заповед за налагане на дисциплинарно наказание. В заповедта било описано точно самото извършеното от ищеца нарушение, като били спазени всички необходими изисквания за съдържание на заповед за налагане на дисциплинарно наказание, произхождащи от закона и съдебната практика на територията на Република България.

Изцяло неоснователни били твърденията на ищеца относно липсата на конкретизация на нарушените от служителя разпоредби на трудовото законодателство и останалите правила, действащи на територията на дружеството. Нещо повече – трайната съдебна практика сочела, че дори и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да е дадена неправилна 4 правна квалификация на нарушението, това не води до незаконосъобразност на заповедта. В тази връзка било достатъчно да е описано по подробен начин нарушението на наказания служител или работник.

В същото време ответното дружество било сертифицирано по система за управление на качеството ISO 9001. В процедурата по качество „управление на складово стопанство“ р. на отдел „Складово съхранение“ бил едно от основните отговорни лица по изпълнението й. Оспореното от ищеца обстоятелство, че всички стоково-материални ценности (СМЦ) се съхранявали спрямо изискванията било несъстоятелно. С атакуваната заповед, служителят не бил наказан за неправилно съхранение на СМЦ, а за това, че в качеството си на ръководител на отдел „Складово съхранение“ не давал информация, че тези СМЦ са налични и се съхраняват от дружеството.

Във връзка с негови основни задължения по процедурата по качество, ищецът всеки месец представял справка за наличните складови наличности – инвентаризационен опис. Видно от представения за месец май опис, който бил изготвен към 01.06.2021 г., в складова база „Х. Д.“ липсвал опис на 30 броя витрини, 12 бр. надстройки и 4 бр. ъгли, като, във връзка с претенциите на ищеца относно конкретното нарушение на трудовите му задължения, не било от значение кой е действителният собственик на въпросните СМЦ, тъй като – видно от справката, същите въобще не били дадени като СМЦ, които се съхраняват в дружеството, а оттам не било взето и регламентирано решение за съхранението им, свързано с това да бъде търсено възнаграждение за съхранението им. В заповедта напълно изчерпателно било отбелязано в какво се състои неизпълнението на възложената работа, а именно – неупражняване на контрол върху ръководените от ищеца в качеството му на Р. отдел „Складово съхранение“ служители, които в конкретния случай имали пряка връзка с надлежното предоставяне на информация относно заетите складови площи и всичко, свързано с тях.

Несъстоятелен се явявал аргументът на ищеца, че не бил информиран за извършената проверка. Както било видно от докладна вх. №К-26/03.06.2021 г., ищецът бил наясно, че дружеството е изпаднало в затруднение, поради липса на свободни складови помещения. Същият собственоръчно докладвал, че липсват складови наличности в складовете на „В.“ ЕАД, на площадка И. и складова база С.. След депозирания доклад, на ищеца бил даден срок до 15:00 5 ч. на 03.06.2021 г. да докладва подробна справка по складове, списък на съхраняваната продукция, ВВ, суровини и др., обща квадратура на склада в квадратни и кубични метри, тротилов еквивалент и др. данни, необходими за обстоен анализ на ситуацията. Въпреки възложената задача, същата не била изпълнена от ищеца, като от следващия ден, /04.06.2021 г./ служителят бил в отпуск поради временна неработоспособност. Поради необходимостта на свободни складови площи за изпълнение на договорни отношения с М. на о., което обстоятелство било отбелязано и от ищеца в докладната му от 03.06.2021г., както и поради описаните по-горе обстоятелства във връзка с изпълнение задълженията на ищеца, дружеството предприело действия по извършване на проверки. Именно такава била направена по складовите бази вкл. складова база „К.“ и складова база „Х. Д.“. За проверката било докладвано на и. д. с докладна на Л. Р. /ЗИД по адм. въпроси във „В.“ ЕАД/ с peг. №АВ-15655/17.06.2021 г. При проверката било констатирано, че не само на тези две бази, но и в други складови помещения, при реорганизация на пространствата и спазване на нормативните изисквания за подреждане на складове, било налично достатъчно място дружеството да съхрани собствени материали и продукция, без това да налага плащане на неустойки по вече сключени договори. Същото доказвало неистинността на докладваната от ищеца информация.

Следвало да бъде отбелязано, че въпреки характера и размера на нарушението, както и предвид дългогодишния стаж на ищеца във „В.“ ЕАД, на него му било наложено възможно най-лекото наказание, а именно „Забележка“.