Решение № 216 от 15.12.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Свиленград, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20255620200821 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Е. А. Г. с ЕГН ********** от град *********************************************, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 8879278 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя Г . за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 50 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ – при допуснати съществени нарушения на процесуалния и в разрез с материалните разпоредби, наложеното наказание било неправилно.

В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Г. не се явява.

Депозира Писмена молба, с която иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ, тъй като бил издаден при допуснати процесуални нарушения: от снимката на полицейския автомобил не ставало ясно къде е позициониран, съответно 1 мястото на нарушението и датата на Протокола за снемане на информация от радара била предхождаща датата на нарушението.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на обжалвания ЕФ: ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 20.01.2024 година в 10.47 часа в град Свиленград, област Хасково, в квартал „Изгрев”, на улица „Сан Стефано”, до блок № 8, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се в посока към хотел „Сахара”, моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Тойота”, модел „Аурис” с държавен регистрационен номер **********, със скорост 69 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 19 км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП . След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 8879278 на името на жалбоподателя Г. в качеството й на собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ са отразени данни за установената скорост и превишението й, респ. разрешената, като е приета и съответно вписана правната квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането 2 нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя Г. е наложено административно наказание „Глоба” в размер н а 50 лв. Фишът е връчен на лицето н а дата 16.09.2025 година (, видно от Писмо с вх.рег.№ 9871 от 17.10.2025 година, Справката относно статуса на ЕФ и Справката за нарушител, в същия смисъл е и изявлението, направено в Жалбата и Разписката към връчения ЕФ, приложен към Жалбата) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят Г. не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 20.01.2024 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя Г., е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. Проверен е от Началника на структурното звено. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 20.01.2024 година, времето (09.00 часа до 12.00 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол , където е използвана системата – в град Свиленград, област Хасково, в квартал „Изгрев”, на улица „Сан Стефано”, до блок № 8, посоката на заснемане – към хотел „Сахара”, за ограничението на скоростта в населено място - 50 км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, посока на задействие – приближаващ, както и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобил. От същите се установява, че е заснет автомобил в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 72 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 2 2 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч ) и разрешена такава от 50 3 км/ч – общо ограничение на скоростта , като превишението е 19 км/ч (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).

От представения Протокол № 7-50-23/10.05.2 0 2 3 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен на интернет - страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

Издаденото за одобряването й Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят Г. не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят Г. има наложени административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ за нарушения на чл. 21 от ЗДвП.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски 4

Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач, от Разпечатката от картона на ЕФ и от Писмо с рег.№ 351000-7267 от 15.10.2025 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в резултат на плащане на финансовата санкция.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

Липсват каквито и да е доказателства по делото, от които да се установи явно и несъмнено конкретният размер на скоростта, с която се твърди от АНО, че е бил засечен да се движи процесният автомобил. В приложения по постъпилата Административнонаказателна преписка (АНП) снимков материал има снимки и е посочен номер и наименованието на АТСС, но регистрационният номер на заснетия според АНО автомобил не се установява, не се вижда. Поради това не може да се направи съпоставка и извърши проверка с отбелязването в представения Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година.

Изложеното определя снимките като обективно негодни веществени доказателства, които да установят стойността на измерената скорост на конкретния автомобил, тъй като единствено в оспорения ЕФ е посочен регистрационния номер и конкретната възприета от органа скорост.

Наличието на Справка за данните на нарушението не променя горните изводи на Съда предвид факта, че на снимките не се вижда регистрационният номер на автомобила. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че в описанието на лист, озаглавен „Снимка към ЕФ”, който не е част от посочените снимки, а е обективиран на обратната страна на ЕФ са посочени дата на нарушението, регистрационен номер на автомобила, превозно средство, място на нарушението, издател на Фиша и идентификационен номер на уреда, както и отбелязване за „разпознато от АТСС”, но не е посочен размерът на установената според ЕФ скорост на заснетия автомобил, а наред с това в приложението към снимковия материал липсват и задължителните за 5

АТСС географски координати на пътния участък. За посочените писмени данни на лист „Снимка към ЕФ”, се установява, че са възпроизведени след снемане на изображението, тъй като сред тях фигурира номерът на съответния ЕФ. В действителност тези установени данни са приложени в изпълнение на задължението на АНО по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, касаещо комплектоването на преписката за Съда.

Горното е основание съставеният ЕФ да бъде определен за незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен, тъй като нарушението е абсолютно недоказано от обективна страна. Макар в представената преписка да се съдържат други писмени доказателства Протокол за проверка, Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година и др., нарушението се явява недоказано. Изводите на АНО относно установена скорост на посочения автомобил са неправилни, непочиващи на годно създаден и приложен снимков материал, тъй като няма доказаност на скоростта на движение на конкретния, посочен в ЕФ, автомобил.

Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на нарушението е изцяло в тежест на АНО. Това задължение в случая не е изпълнено, съответно не може да се приеме, че вмененото на Е. А. Г. административно нарушение е безспорно установено и доказано.

В изложения смисъл са и Решение № 716 от 31.10.2022 година, постановено по КАНД № 800/2022 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова, Решение № 340 от 20.05.2022 година по КАНД № 102/2022 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Павлина Господинова, Решение № 3987 от 07.10.2024 година по КАНД 665/2024 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова и др.