Решение № 400 от 23.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Пловдив, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20235001000463 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С."Н.**" -гр С.. – чрез пълномощника на сдружението адв. Р. Ц., със съдебен адрес: гр.С., ул."С." № *, ет.* против решение №167/05.05.2023г., постановено по търг.д. № 392/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е осъдено С."Н.***"-гр.С. да заплати на И. Ф. Б. ЕГН ********** сума, представляваща разликата над 25 000 лева до присъдения размер от 47 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца вследствие ПТП на ***., ведно със законна лихва за забава, считано от 23.11.2020г. до окончателното изплащане върху главницата, както и разноски съобразно уважената част от иска.

В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е определил приноса на пострадалия за настъпване на ПТП в размер на 5 % като не е съобразил обстоятелството, че скоростта на 1 управлявания от него автомобил е надхвърляла с 28 км /ч технически съобразената скорост с оглед конкретните условия. Намира, че не е отчетено и обстоятелството, че движението на товарната композиция в дясна лента е предвидимо препятствие, на което водачът е следвало да реагира със задействане на спирачната система. Счита, че приносът на пострадалия е равен на този на водача на товарната композиция. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и определи по-голям размер на приноса на пострадалия за настъпване на ПТП. Претендира присъждане на разноски, сторени пред въззивния съд.

Постъпил е отговор по тази жалба от И. Ф. Б. – чрез неговия пълномощник адв. М. Д., с който е изразено становище за неоснователност на същата. Оспорва се наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и се поддържа, че той е управлявал автомобила с разрешена за магистралата скорост и не е имал възможност да възприеме товарната композиция в по-ранен момент.

Постъпила е въззивна жалба от И. Ф. Б. ЕГН ********** от гр.С., обл.

Б., ул."И." №** – чрез пълномощника му адв. М. Д., с адрес: гр.С., ул."Г.М.Д." № **, ** против решение №167/05.05.2023г., постановено по търг.д. № 392/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлена претенцията на И. Ф. Б. против С."Н.**" за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 47 500 лева до пълния претендиран размер от 100 000 лева. Жалбоподателят счита, че присъденото обезщетение от 47 500 лева не репарира справедливо претърпените от него вреди, а решението не отчита младата възраст на пострадалия и остатъчните последици от травмите. Счита също, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна и намира, че съдът неправилно е определил неговия принос на 5 %. Претендира уважаване на претенцията до претендирания размер от 100 000 лева. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за адв. М. Д. на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. за оказаната от нея безплатна права защита на ищеца пред въззивната инстанция, както и върху обжалваемия интерес за производството пред Окръжния съд.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна С."Н.**" – С., с който е изразено становище за неоснователност на същата.

2

Намира, че съдът е отчел всички обективни данни по делото, касаещи интензитета на болките и страданията на ищеца, но неправилно е занижил неговия принос за настъпване на ПТП. Претендира присъждане на разноски по делото пред въззивния съд.

Направено е искане от пълномощника на ищеца за намаляване, поради прекомерност, на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззиваемата страна и жалбоподател - ответник.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Между страните към момента е влязло в сила решение

№167/05.05.2023г., постановено по търг.д. № 392/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е осъдено С."Н.***"-гр.С. да заплати на И. Ф.

Б. сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца вследствие ПТП на ***., ведно със законна лихва за забава, считано от 23.11.2020г. до окончателното изплащане върху главницата. Ето защо настоящата инстанция не обсъжда въпроса за това настъпило ли е ПТП на ***., причинно – следствената връзка между ПТП и травмите на ищеца, отговорността на водача на товарна композиция Ф.С., сключената от последния застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с чуждестранния застраховател, чийто представител на територията на Република България е ответника и липсата на определено и изплатено обезщетение по отправената претенция до *** – обстоятелство, обуславящо интереса от водения иск.

Следва да бъдат разгледани жалбите относно размера на определеното обезщетение, репарира ли то в достатъчна степен травмите на ищеца, настъпили вследствие на ПТП, налице ли е съпричиняване на вредосния резултат от пострадалия и ако е налице – каква е степента, в която той е допринесъл:

От заключението на допуснатата повторна тричленна съдебно – медицинска експертиза /стр.226-235 от делото на ОС/ се установява, че при процесното ПТП И. Б. е получил следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, без пълна загуба на съзнание, хоспитализиран без огнищна неврологична симптоматика и без данни от образните изследвания за травматични мозъчни увреждания, лицево-челюстна травма с множество 3 наранявания в областта на лицето – челото, дясната вежда, между лявата вежда и горния клепач на лявото око, под долната устна, в областта на брадичката и под нея, шийна гръбначна травма С0-С1 – фрактура на окципитален кондил на основата на черепа в ляво тип III – авулзия чрез тракция с аларния лигамент, довела до затруднение на движенията на врата и главата за срок от три месеца, гръдна травма – контузия на гръдния кош с фрактура на гръдната кост, както и множество мекотъканни охлузвания на крайниците. След ПТП ищецът е бил хоспитализиран като лечението му е проведено в Клиника по неврохирургия и Клиника по лицево-челюстна хирургия в УМБАЛ „С.Г.“ – П.

Общият период на цялостно възстановяване от претърпените травматични увреждания е продължил шест месеца. Налице са остатъчни последици – непостоянни болки във врата при простуда или резки движения, както и множество остатъчни белези по лицето, повечето от които ясно видими и причиняващи загрозяване.

От заключението на вещото лице д-р Д.К.а по допуснатата съдебно – психиатрична експертиза се установява, че при ПТП Б. е бил в състояние на остър стрес, заради живото застрашаващите обстоятелства. Острата стресова реакция е продължила дни, докато е бил хоспитализиран. Имал е значителни порезни и разкъсни наранявания в областта на лицето, както и силни болки.

Последвал е период на страх, тревожност, малоценностови и негативни мисли, свързани с процеса на лечение, перспективи и възстановяване. Бил е зависим от грижите на близките си в първите три месеца след травмата.

Особено затруднено е било храненето му и физическата активност. Носел е яка, което е водело до неудобства и по време на сън. Изпитвал е притеснения и за прекъснатия учебен процес. Според вещото лице касае се за нарушена адаптация. При ищеца тя е с продължителност от около шест месеца.

Положил отложените си изпити през лятото на 2020г., понастоящем работи, спортува, създава партньорска връзка. Няма данни за синдром на дезадаптация, трайни характерови промени и синдром на възбудимост с натрапливости, свързани с преживяната травма.

Тези изводи са в унисон и със свидетелските показания на Ф.И. Б. – баща на ищеца. Той е поел грижите за ищеца още в болницата. Видял е сина си целия в кръв, той не е можел да говори, тъй като устната му е била 4 разцепена, лицето му било обезобразено. Ищецът не можел да се храни, не можел да става от леглото, пиел само сокове през сламка. За обслужването му се е грижил свидетеля. След прибирането им къщи за ищеца са се грижили баща му, неговия брат и майката. Той бил унесен, с главоболие, залитал. На врата му била поставена яка, а на гърдите – превръзка. Пиел обезболяващи.

През първите два месеца се чувствал най –зле. Преди катастрофата И. бил активен, спортувал бокс и бойни спортове, понастоящем ходи само на фитнес, за да избягва физически контакт. Бил е студент, наложило се е да отложи явяването на изпити. Понастоящем белезите по лицето му са видими, личат си и не могат да се премахнат. При застудяване се оплаква от болки в главата и гърдите.

Съдът кредитира тези показания, тъй като дори и да се отчете, че свидетелят е баща на ищеца, той има непосредствени впечатления от състоянието на И. часове след катастрофата, както и от няколкомесечния възстановителен период, а и показанията му се подкрепят от съдебномедицинската и съдебно – психиатрична експертизи и многобройните писмени доказателства относно проведеното лечение.

Установява се от свидетелските показания и от приетите заключения на съдебно-медицинската и съдебно – психиатрична експертизи, че ищецът е претърпял значителни болки и страдания, произтичащи от травмите, получени при ПТП на ***. Той е получил няколко сериозни травми – и лицево-челюстна травма, и шийна гръбначна травма и гръдна травма с фрактура на гръдната кост. Възстановяването е продължило няколко месеца и е било съпроводено със значителни болки и затруднения в движението, храненето и обслужването. Налагало се е да ползва чужда помощ за период от три месеца. Имал е множество наранявания в областта на лицето.

Вследствие на тях понастоящем има множество остатъчни белези по лицето, повечето от които ясно видими и причиняващи загрозяване. Претърпяла е значителни по степен емоционални и психически вреди. Като съобрази степента на причинените болки и страдания, обстоятелството, че се касае за няколкомесечен възстановителен период с ползване на чужда помощ, обстоятелството, че се касае за няколко различни травматични увреждания едновременно, както и наличието на остатъчни видими белези по лицето, причиняващи загрозяване, както и социално – икономическите условия в страната преди три години, когато е настъпило ПТП, настоящият състав 5 счита, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за ищеца в размер на 50 000 лева е занижен. За репариране на вредите следва да се определи обезщетение от 70 000 лева. До пълния предявен размер искът се явява неоснователен, тъй като все пак е налице възстановяване от сериозните травми и от нарушената адаптация.

Относно наличието на съпричиняване на вредосния резултат от пострадалия и каква е степента, в която той е допринесъл:

От заключението на вещото лице инж. Т.П. по допуснатата съдебна – автотехническа експертиза се установява, че основната причина за ПТП е навлизането на товарен автомобил „М.“ влекач с полуремарке с водач Ф.С. в дясната скоростна лента пред лекия автомобил „Р.“ модел К., управляван от ищеца на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато мястото на удара е било вътре в опасната зона за лекия автомобил.

Скоростта на движение на лекия автомобил „Р.“ модел К., управляван от ищеца в момента на навлизане на товарен автомобил „М.“ влекач с полуремарке в скоростната лента е 108 км/ч. Разстоянието до мястото на удара в момента на навлизане на влекача в скоростната лента е 70 – 71 метра, а времето за изминаване на разстоянието до мястото на удара е 2.35 секунди.

Тъй като разстоянието до мястото на удара е по-малко от дължината на опасната зона, водачът на лекия автомобил „Р.“ модел К. е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на удара чрез безопасно екстремно спиране. От обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание на 19.04.2023г. при приемане на заключението му, се установява, че ако лекият автомобил се е движил със скорост от 80 км./ч, дължината на опасната зона би била 62-63 метра и той би имал възможност да спре преди произшествието, ако реагира своевременно.