Решение № 1394 от 06.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1394 гр. Пловдив, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330204720 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 7372577, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП на В. А. К. е наложена глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата и в допълнителна писмена молба, чрез пълномощника си адв. П. моли за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен. В тази връзка се излагат подробни съображения, като е формулирано искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. Представен е списък на разноските.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, като моли атакуваният ЕФ да бъде потвърден като правилно и законосъобразно постановен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че въпреки дадените от съда указания, въззиваемата страна включително и към датата на съдебното заседание не е представила разписка за надлежно връчване на ЕФ.

Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, считано от датата на надлежно връчване.

В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове. Ето защо въззивната жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за този извод са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 14.04.2023 г., в 08,35 ч., в село Труд, ул. „Карловска“ № 2, при налично общо ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h в полза на водача, МПС с рег. № *** се движело с установена наказуема скорост 63 км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 13 км/час.

Нарушението е заснето с АТСС TFR1 – M 529.

Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на производството:

- статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Налице е пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и този, който се забелязва на статичното изображение.

- изисканата по инициатива на съда справка за регистрация на МПС, от която е видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на 2 процесното МПС.

В тази връзка следва да се съобрази, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика/ ползвател на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното/ ползваното от него МПС нарушение на режима на скоростта.

В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач. Така - Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив и др.

Констатираното нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, за което е издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателят е наложено административно наказание – глоба в размер на 50,00 лева.

По отношение правилността на атакувания ЕФ, настоящата съдебна инстанция намира, че от формираната по делото доказателствена съвкупност се установява по безспорен начин осъществяването от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като възраженията на жалбоподателя в обратна насока са изцяло несподелими.

Правилно е определен и субектът на отговорността съобразно правилото на чл. 188, ал. 1 ЗДвП. В тази връзка следва да се отбележи, че собственикът/ ползвателят може да снеме отговорността от себе си по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика/ ползвателя електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе от собственика/ ползвателя, точно какъвто е и процесния случай. Така Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на Административен съд – Пловдив.

В конкретния случай, жалбоподателят не релевира твърдения, а и не е ангажирал доказателства да се е възползвал от правото по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, поради което изцяло законосъобразно ЕФ е издаден именно на него.

3

Правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от - 3 км/час. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост до 100 км/час е +/- 3 км/час.

Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 66 км/ час. След приспадане на толеранса от 3 км/час се получава именно наказуемата скорост, посочена в ЕФ - 63 км/час.

Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.

Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилниприкрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на участък от пътя.

Противно на възраженията в жалбата, са налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16.01.2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:

- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

TFR1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Действително 4 срокът за одобрен тип е изтекъл на дата 24.02.2020 г. В случая обаче следва да намери приложение чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, според който „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип“. По делото е представен и протокол за последваща проверка № 2 – 33 - 23, видно от който дори след изтичане на одобрения тип, процесното АТСС продължава да му съответства, поради което законовото изискване следва да се счита за спазено. В този смисъл е и практиката на Административен съд - Пловдив, обективирана в редица решения, включително Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 395 от 19.2.2021г. по Наказателно дело 3104/2020 Административен съд – Пловдив, и др.

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол от проверка № 2-33-23/13.03.2023 г.;

- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г., като надлежно са попълнени абсолютно всички полета и реквизити, поради което същият може успешно да изпълни функцията си на официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.

В ЕФ надлежно са посочени вида и индивидуализиращия номер на АТСС, а именно TFR 1-M 529. Абсолютно същото АТСС е посочено и в протокола по чл. 10, и в снимковия материал.

В аспект на горното и с оглед възраженията на жалбоподателя следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018 г.), вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не представляват изискване за 5 законосъобразно използване на АТСС. В този смисъл е и практиката на Административен съд Пловдив, обективирана в редица актове, включително Решение № 1938 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1493 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1643 от 03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1487 / 2021 г. на Административен съд - Пловдив, и др. С фундаментално значение в този смисъл е Решение № 1247 от 21.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1212 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, в което изрично се сочи, че с отмяната на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП следва да се считат за мълчаливо отменени и всички подзаконови актове, които и след тази дата са продължавали да изискват поставянето на пътен знак Е24.

Във връзка с всички възражения досежно спазването на нормативните изисквания на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., следва да се съобрази трайната съдебна практика, според която протоколът по чл. 10 от Наредбата представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Така - Решение № 1995 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр. Пловдив, к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г., Решение № 1988/ 27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, и др.

При спазване на изискванията за законосъобразно използване на АТСС, правилно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил общото ограничение на скоростта в населено място - 50 км/час, което законосъобразно е възведено като нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП.

Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, доколкото превишение от 12 км/час в градски условия попада именно в приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер.