Решение № 4060 от 31.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4060 гр. София, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. ХР. Ш.-М. при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от М. ХР. Ш.-М. Административно наказателно дело № 20211110211508 по описа за 2021 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С. В. Т. чрез адв.Ч. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №21-4332013895 от 08.07.2021г. на Началник Група ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Счита, че в акта и НП липсва описание на нарушението и обстоятелствата на извършване, които да кореспондират с посочената за нарушена законова разпоредба, съобразно изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В конкретния случай, като е посочил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, наказващият орган не е конкретизирал в съответната пътна обстановка, кои са факторите, които са довели по процесното ПТП и обстоятелства, във връзка с механизма на произшествието. Не били описани повреди по автомобила, поради което нямало и категорични доказателства, че е настъпило ПТП по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП.

В АУАН и НП по второто нарушение, липсвало ясно описание, което да води на квалификация по чл.174, ал.3 от ЗДвП - формата на неизпълнение, без да е ясно, дали водачът е отказал да бъде тестван с техническо средство или е отказал да даде кръв за химическо изследване по издаден талон, което ограничило правото на защита. При евентуалност, ако съдът не приеме доводите, моли случаят да бъде възприет за маловажен и да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Ч. поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно по съображения подробно изложени в 1 жалбата. Допълва, че от събраните по делото доказателства - показания на разпитаните свидетели и протокола за ПТП, не се установило авторството на деянието, т.е. жалбоподателят да е управлявал процесното МПС, с което е станало произшествието.

Пристигналите на място полицейски служители, не можели категорично да потвърдят в показанията си, че именно той е установен като водач на автомобила, за да бъде тестван с техническо средство. Претендира присъждане на разноски по представен списък, в размер на 1000 лева като адвокатско възнаграждение.

Наказващият орган не се явява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С НП на С. В. Т. е наложена глоба, в размер на 200лв. и глоба в размер на 2000 лева, както и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за това, че на 24.06.2021г., около 22:40ч. в гр. София, на бул. „Симеоновско шосе“ като водач на лек автомобил „БМВ Х1Х Драйв 23Д” с рег.№****, посока на движение от бул.

“Г.М.Димитиров“ към ул. “Околовръстен път“ и на кръстовището с ул. „Стефан Гечев“, поради несъобразена скорост с релефа на пътя самокатастрофира в 10 метра мантинела в ляво на платното за движение и отказва да бъзе изпробван за наличие на алкохол в издишан въздух с техническо средство „Алкотест Дрегер“ №7510 в 23:25 часа, като му е издаден талон за медицинско изследване №080369 за МБАЛ „Св. АннаСофия“ и водачът не е дал кръв - нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

НП е издадено въз основа на АУАН, серия GA, №455959/24.06.2021г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на обжалваното НП, писмо от 07 РУ-СДВР с вх.№106825/27.05.2022г., писма от 04 РУСДВР с вх.№130354/23.06.2022г. и вх.№157890/28.07.2022г., с приложени към писмени доказателства.

Разпитани по делото са свидетелите Л. С. Й. - актосъставител и С. Т. К. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които установили автомобил върху мантинела покрай потното платно в посоката на движение. Водачът бил на място и техни колеги от друга служба, както и от СО, тъй като била повредена пътната инфраструктура. Установили водача, както и пристъпили към изпробване с техническо средство, но той отказал. Бил му издаден талон за медицинско изследване, който получил. На място съставили АУАН, скица и протокол за ПТП, които водача подписал без възражения. Направило им впечатление, че бил видимо употребил алкохол, защото не можел да набере номер на телефона си, лъхал силно на алкохол и не можел да си стои на краката.

Разпитан по делото е свид. Я., който е служител в 04 РУ-СДВР и потвърди пред 2 съда, че е част от екип 63, но поради много случаи не може да си спомни конкретния, а ако са били извикани колегите му от ОПП-СДВР за ПТП, то те са си изпълнявали функциите и ако са искали съдействие от тях, се е изразявало в обезпечаване на мястото, придружаване на водача, охрана и пр. съпътстващи дейности, не пряко свързани с обработване на ПТП. Потвърждава, че участъка от пътя - гр. София, бул.

„Симеоновско шосе“, посока на движение от бул. “Г.М.Димитиров“ към ул.

“Околовръстен път“, на кръстовището с ул. „Стефан Гечев“ е в района на 04 РУ-СДВР.

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено и НП, установи, че акта има предписаното в чл.42 от ЗАНН съдържание, включително по т.4, тъй като е направено подробно, ясно и прецизно описание на нарушенията, обстоятелствата на тяхното извършване. Актът е съставен в присъствие на нарушителя и му е предявен, при спазване на разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН, от оправомощено лице със заповед №8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи по т.1.2.

Съдът, не откри нарушения на процесуалните правила при издаване и в съдържанието на НП по чл.57, ал.1 от ЗАНН, конкретно по т.5. Съдържанието на НП е идентично с това на АУАН, поради което не е необходимо да се обсъжда повторно.

Що се отнася до разлика при описание на нарушението, за каквато се сочи в жалбата, същото се изразява в едно изречение, накрая на текста, че лицето не е дало кръв по издадени му талон за медицинско изследване, което според съда не променя, нито съдържанието на описаното нарушение, нито неговата правна квалификация и така не е ограничило правото на защита на Т.. НП е издадено от компетентен орган, упълномощен със заповед №8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи по т.2.11, а на съда служебно е известно, че в ОПП-СДВР има само една сформирана група по АНД.

Констатациите в акта и НП относно настъпилото ПТП, механизма на произшествието и отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство за алкохол, се установиха от показанията на разпитаните свидетели - Л. Й. и С. К., които са единни и последователни, както и незаинтересовани. Показанията се потвърждават от приложените към АНП писмени доказателства - скица и протокол за ПТП. Тези обстоятелства не се отричат от жалбоподателя.

Конкретно за механизма за причиняване на ПТП е видно и това е описано, както в акта, така и в НП, че поради несъобразена скорост с релефа на пътя е самокатастрофирал в мантинела. Според показанията на свидетелите Й. и К., те са 3 видели че автомобила е „кацнал“ върху мантинелата. На съда житейски е известно, че ППС не се движат по мантинелите покрай пътното платно, а на самото пътно платно, защото не са релсови превозни средства. Ситуирането на МПС върху мантинела означава, че скоростта му или друго превозно средство го е извадило от равновесие и така е отместено от платното, където се е движило. При идването на контролните органи, процесния автомобил е бил единствен катастрофирал, което означава, че възможността друго ППС да го е отместило от платното върху мантинелата, отпада.

Жалбоподателят е бил единственото лице на място, което е установено като водач на катастрофиралия автомобил от двамата свидетели. Той не е съобщил, че друг е управлявал автомобила. Подписал е съставения му акт на място, без възражения, както и след това е получил талона за медицинско изследване. Жалбоподателят е подписал скицата и протокола за ПТП, отново без възражения. Той не е депозирал писмени възражения срещу констатациите в акта, относно авторството, механизма на ПТП, така, както са определени в АУАН. Не е направил такива възражения и в жалбата си, като не твърди, че не е управлявал той и не е бил водач при настъпване на ПТП, както и не сочи различен механизъм на причиняване на катастрофата от описания в АУАН и НП. По тези съображения, съдът не откри доказателства, от които да се обори доказателствената сила на акта, а констатациите за нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП се потвърдиха от гласните и писмени доказателства.

В допълнение, съдът ще каже, че се събраха категорични доказателства, за настъпило ПТП на 24.06.2021г., около 22:40ч. в гр. София, на бул. „Симеоновско шосе“ с участието на лек автомобил „БМВ Х1Х Драйв 23Д” с рег.№****, посока от бул.

“Г.М.Димитиров“ към ул. “Околовръстен път“, на кръстовището с ул.„Стефан Гечев“, поради несъобразена скорост с релефа на пътя в 10 метра мантинела в ляво на платното за движение, покриващо легалната дефиниция на §6, т.30 от ДР на ЗДвП, тъй като е събитие, възникнало в процеса на движението на ППС и предизвикало повреда на ППС, на пътно съоръжение и други материални щети. От показанията на свидетели Й. и К., както и в протокола за ПТП са описани щетите по отделни части на автомобила, така и на мантинелата.

Що се отнася до второто нарушение - на чл.174, ал.3 от ЗДвП, в акта и НП ясно е посочено, а и свидетелите Й. и К. го потвърдиха, че водачът е установен на място и това е било лицето, срещу което са съставили АУАН на място на ПТП, на когото е предложено да бъде тестван с техническо средство за алкохол, но той е отказал и му е издаден талон за медицинско изследване, който е получил. Двамата свидетели потвърдиха пред съда, че лицето силно е лъхало на алкохол, не можело да си стои на краката и е било видимо употребило алкохол, както, че е опитвало да набира телефонен номер, но не е успявало от състоянието си. Освен това в акта и НП е посочена и формата на изпълнителното деяние - отказва да бъде изпробван с техническо средство за алкохол в издишан въздух, което е достатъчно ясно описание, 4 не буди съмнение, тъй като са използвани думи, за разбирането на които не е необходимо специално знание или висок образователен ценз. При това описание на нарушението не се съдържат думи и изрази за вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, поради което няма как да се стигне до объркване на жалбоподателя, какво деяние е извършил, за да се ограничи неговата защита. Става въпрос за отказа да бъде изпробван с техническо средство или използвайки терминологията на закона - не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор. Даже такива доводи са изложени в жалбата, което означава, че Т. е разбрал вмененото му нарушение, както и е организирал защитата си, но не твърди и не отрича, че му е предложено да бъде тестван на място с Дрегер и е отказал. При това положение категорично се доказа извършеното нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Казаното означава, че категорично се доказа, че жалбоподателят е извършил нарушенията, за които е наказан.

Правилно, наказващият орган е приложил разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП и разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП в санкционната й част за всяко от извършените нарушения, като е определил в предвидените размери глобите и лишаването от право да управлява МПС.

Съдът не може да се съгласи, че случаят е маловажен, тъй като вредните последици са значителни и деянията не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в други от този вид. Става въпрос за ПТП, макар и самокатастрофиране, с повреждане на пътна инфраструктура и отказ за тестване с техническо средство за алкохол, при наличие на данни видимо нетрезво състояние.