Определение № 2504 от 19.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2504 гр. София, 19.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002103372 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Л. И. и Н. Б., чрез процесуалния им представител адв.К. А., срещу решение №595/07.05.2024г., постановено по гр.д.№626/2023г. на Пловдивския окръжен съд, допълнено с решение №729/05.06.2024г., в частта, с която е :

- потвърдено решение №260008 от 20.01.2023г., постановено по гр.д.№9879/2016г. по описа на ПРС, в частта с която са осъдени :

- Н. Г. Б., ЕГН [ЕГН] да заплати на К. С. Н., ЕГН [ЕГН] и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 72 от ЗС, сумата от по 4 582.83лева/четири хиляди петстотин осемдесет и два лева и 83 ст./ на всеки от двамата ищци, представляваща по-голямата сума от увеличената стойност на имота и действителната стойност на сторените разходи от двамата ищци по повод на СМР, явяващи се довършителни работи в процесния апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] ;

- Л. Г. И., ЕГН[ЕИК], да заплати на К. С. Н., ЕГН [ЕГН] и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 72 от ЗС сумата от по 2 291.42лева/две хиляди двеста деветдесет и един лева и 42 ст./ на всеки от двамата ищци, представляваща по-голямата сума от увеличената стойност на имота и действителната стойност на сторените разходи от двамата ищци по повод на СМР, явяващи се довършителни работи в процесния апартамент,, с административен адрес на имота [населено място], п.к. 4000, [улица], ет. 6, ап. 5, извършени в периода 2014г.- 2015г.

- отменено решение №260008 от 20.01.2023г. постановено по гр.д.№9879/2016г. по описа на ПРС, в частта с която са :

1

- отхвърлени исковете на К. С. Н., ЕГН [ЕГН], и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], срещу Н. Г. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] ет.3, с правно основание чл. 72 ЗС, за разликата от присъдения размер от по 4 582.83 лева до пълния претендиран размер от по 13 020лв за всеки от двамата ищци, представляваща по-голямата сума от увеличената стойност на имота и действителната стойност на сторените разходи от двамата ищци по повод на следните СМР, явяващи се разходи по проектирането и платени такси за имота, изграждането в груб вид – носеща конструкция, външни връзки и фасадни изолации, направа на покрив за периода 2001г. – 2003г. и 2008г. и следните довършителни работи през периода 2014г. – 2015г. в процесния апартамент : направа на носеща стоманобетонова конструкция, вкл. кофраж, армировка, бетон/по еталон 23 на СЕК/ ; направа на преградни, фасадни и ограждащи тухлени стени /по еталон 23 на СЕК/ ; направа на покриване и водоотвеждане/по еталон 23 на СЕК/ ; направа на фасадни изолации на мазилки/по еталон 23 на СЕК/ ; външни връзки и комуникации/по еталон 23 на СЕК/ ; общи части към обекта /по еталон 23 на СЕК/ ; доставка и монтаж на преходни 8 лайсни за подови настилки ; направа на топлоизолация от „Фибран“ под второ ниво ; полагане на мрежа под топлоизолация ; В и К инсталация ; водопровод - доставка монтаж : доставка и монтаж на тръба РЕ ф32 с фасонни части ; В и К инсталация - доставка монтаж : укрепване на тръби ; В и К инсталация - доставка монтаж : монтаж на вграден душ ; В и К инсталация - водопровод-доставка и монтаж тоалетно казанче с подложка; направа на вградено осветление за таван в баня /2015 г./; В и К инсталация - доставка монтаж: монтаж на вграден душ II ниво; В и К Инсталация водопровод-доставка и монтаж тоалетно казанче с подложка ІІ ниво; направа на вградено осветление за таван в баня /2014 г./; направа на изолация по стени;

- отхвърлени исковете на К. С. Н., ЕГН [ЕГН], и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], срещу Л. Г. И., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място] [улица], с правно основание чл. 72 ЗС за разликата от присъдения размер от по 2 291.42 лева за всеки ищец до пълния претендиран размер от по 6 510 лева за всеки от двамата ищци, представляваща по-голямата сума от увеличената стойност на имота и действителната стойност на сторените разходи от двамата ищци по повод на следните СМР, явяващи се разходи по проектирането и платени такси за имота, изграждането в груб вид – носеща конструкция, външни връзки и фасадни изолации, направа на покрив за периода 2001г. – 2003г. и 2008 г. и следните довършителни работи през периода 2014г. – 2015г. в процесния апартамент : направа на носеща стоманобетонова конструкция, вкл. кофраж, армировка, бетон/по еталон 23 на СЕК/ ; направа на преградни, фасадни и ограждащи тухлени стени /по еталон 23 на СЕК/ ; направа на покриване и водоотвеждане/по еталон 23 на СЕК/ ; направа на фасадни изолации на мазилки/по еталон 23 на СЕК/ ; външни връзки и комуникации/по еталон 23 на СЕК/ ; общи части към обекта /по еталон 23 на СЕК/ ; доставка и монтаж на преходни 8 лайсни за подови настилки ; направа на топлоизолация от „Фибран“ под второ ниво ; полагане на мрежа под топлоизолация ; В и К инсталация ; водопровод - доставка монтаж : доставка и монтаж на тръба РЕ ф32 с фасонни части ; В и К инсталация - доставка монтаж : укрепване на тръби ; В и К инсталация - доставка монтаж : монтаж на вграден душ ; В и К инсталация водопровод-доставка и монтаж тоалетно казанче с подложка; направа на вградено 2 осветление за таван в баня /2015 г./; В и К инсталация - доставка монтаж: монтаж на вграден душ II ниво; В и К Инсталация - водопровод-доставка и монтаж тоалетно казанче с подложка ІІ ниво; направа на вградено осветление за таван в баня /2014 г./; направа на изолация по стени, като вместо това е постановено въззивно решение, с което :

- Н. Г. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] ет.3, е осъден да заплати на К. С. Н., ЕГН [ЕГН] и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], сумата от 8 437.17лв / осем хиляди четиристотин тридесет и седем лева, и седемнадесет стотинки/ за всеки един от двамата, представляваща разликата от присъдения размер от по 4 582.83 лева до пълния претендиран размер от по 13 020лв / тринадесет хиляди и двадесет лева/ за всеки от двамата ищци, представляваща увеличената стойност на имота, в резултат на извършените подобрения, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението в сила до окончателното изплащане на сумата ;

- Л. Г. И., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място] [улица], е осъдена да заплати на К. С. Н., ЕГН, [ЕГН], и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], сумата от 4 218.58лв/ четири хиляди двеста и осемнадесет лева, и петдесет и осем стотинки/ за всеки един от двамата , представляваща разликата от присъдения размер от по 2 291.42 лева /две хиляди двеста деветдесет и един лева и 42 ст./ за всеки ищец до пълния претендиран размер от по 6 510 лева/шест хиляди петстотин и десет лева/ за всеки от двамата ищци, представляваща увеличената стойност на имота, в резултат на извършените подобрения, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението в сила до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК, по въпросите:

1.За задължението на въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, да направи от тях собствени констатации за фактическата обстановка и да формира собствени правни изводи.

Въззивното решение е постановено в отклонение на т.19 от ТР№1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, т.2 от ТР№1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №94/28.03.2012г. по гр.д.

№701/2011г. на ВКС, ГК и решение №50255/17.01.2023г. по гр.д.№649/2022г. на ВКС, ІІІг.о.

2.Какво представлява „подобрение“ по чл.72 от ЗС и как се определя неговата стойност.

Изводите на въззивния съд са в противоречие с ППВС№6/74г. и решение №12/20.05.2022г. по гр.д.№1841/2021г. на ВКС, ІІ г.о.

3.Как следва да се определи правната квалификация на заявените претенции по сметки за извършени в съсобствен имот подобрения.

Въззивното решение е постановено в противоречие с ТР№85/02.12.1968г. на ОСГК на ВС, ППВС№6/74г., решение №912/02.02.2010г. по гр.д.№4713/2008г. на ВКС, ІV г.о. и решение №74/21.02.2012г. по гр.д.№660/2011г. на ВКС, ІІ г.о.

Претендира се и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение по смисъла на 3 чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК.

Ответниците по касация К. С. Н. и М. Н. Н. са депозирали отговор на касационната жалба, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

По делото са постъпили отговори и от съделителите Б. К., С. Н. и Н. Н..Същите нямат качеството на страна в касационното производство, тъй като по отношение на тях въззивното решение е влязло в законна сила – касаторите не са оспорили способа по който следва да се прекрати съсобствеността върху процесния имот, а са атакували въззивното решение само в частта, в която съдът се е произнесъл по претенциите по сметки, заявени от К. С. Н. и М. Н. Н..

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК и е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено по делото, че с нотариален акт за учредяване право на строеж № 161, том ІІ, рег. № 3637, дело № 347/2001г. на нотариус С. К., в полза на К. и М. Н. е учредено право на строеж за изграждането на процесния мансарден апартамент.Увеличената стойност на имота може да се претендира, ако владението е добросъвестно /съсобственикът е придобил другите идеални части от имота по силата на годно правно основание, без да знае, че праводателят му не е собственик/ или при недобросъвестно владение на основание чл. 74, ал. 2 ЗС, когато другият съсобственик е знаел, че се правят подобрения в общия имот, но не се е противопоставил на това.В останалите случаи, когато съсобственикът владее само своята идеална част от имота и е държател на частите на останалите съсобственици, той не може да претендира увеличената стойност на имота при извършване на подобренията, а отношенията във връзка с тях следва да се уредят по начина, указан в т. І. 5 на ППВС № 6/1974г.Единствено в хипотезата на чл.

60, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД може да се присъди увеличената стойност на имота, но само ако тя е по-малка от направените разходи за подобренията, тъй като в този случай отговорността е ограничена до размера на обогатяването.Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че със съзнанието, че върху изграденото от тях ще придобият право на собственост, М. и К. Н. са изградили процесния обект в груб вид и са извършили подобрения в същия.Безспорни са и доказателствата, че съсобствениците на терена са знаели за извършването на подобренията и никога не са се противопоставили при тяхното изграждане до завеждане на иска за делба.Ето защо и доколкото по време на подобряването на имота, подобрителят е имал съзнанието, че упражнява свои правомощия на собственик, то следва да намерят приложение разпоредбите на чл.72 ЗС. В конкретният случай следва да се приеме, че съсобствениците на терена дължат заплащането на увеличената стойност на имота, щом са знаели, че владелецът е правил подобрения и не са се противопоставили на същите. Въз основа на изложеното въззивният съд е приел, че предявилите претенцията 4 съделители К. и М. Н. имат качеството на добросъвестни подобрители по смисъла на чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1 ЗС.