Решение № 344 от 16.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. София, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Петър Стоицев

Ирина Стоева при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211100602510 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 16.02.2021 г., постановена по н.ч.х.д. № 1185/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 2-ри състав, подсъдимата К.Т. П. – Д. е призната на невиновна в това, че на 28.11.2018 г. в гр. София в качеството си на главен редактор, като е допуснала (разрешила) публикуването на статия във вестник „Г.“, е разгласила неистински позорни обстоятелства с думите: „К. е известен с това, че не се колебае да стреля срещу хора и да убива“ и е приписала престъпление по чл. 297 от НК с думите: „К. подготвял бягството си от ареста“ за ЕМ. Д. М., ЕГН: **********, като клеветата е разпространена публично и чрез печатно издание – чрез статия под надслов „К. подготвял бягството си от ареста“, публикувана във вестник „Г.“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК С присъдата подсъдимата К.Т. П. – Д. е призната за невиновна и в това, че на 28.11.2018 г. в гр. София в качеството си на главен редактор, като е допуснала (разрешила) публикуването на статия във вестник „Г.“, е казала по друг начин – чрез статия под надслов „К. подготвял бягството си от ареста“, публикувана във вестник „Г.“, в негово присъствие – М. прочел съдържанието на статията на 28.11.2018 г., нещо унизително за честта и достойнството на ЕМ. Д. М., ЕГН: ********** – нарекла го седем пъти „К.“, като обидата е нанесена публично и е разпространена чрез печатно издание, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.

На основание чл. 301, т. 11 от НПК е постановено да бъде върнат на „К.“ АД приложеният по делото екземпляр от вестник „Г.“, брой 48.

1

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК частният тъжител Е.М. е осъден да заплати на подс. Кр. П. – Т. сумата от петстотин лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановената присъда е депозирана жалба от частния тъжител Е.М. чрез повереника му, с която се иска нейната отмяна поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Прави се искане постановяване на нова присъда, с която подс. Кр. П. – Д. да бъде призната за виновна по повдигнатите й с частната тъжба обвинения за нанесени обида и клевета.

В закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на допълнителни доказателства.

В открито съдебно заседание пред СГС подс. Кр. П. - Д. не се явява лично, но се представлява от защитника си.

Повереникът на частния тъжител Е.М. поддържа въззивната жалба. Прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подс. Кр. П. – Д. да бъде призната за виновна по повдигнатите й обвинения. Счита, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че към инкриминираната дата именно подсъдимата е била лицето, което е отговаряло за редактирането и публикуването на статиите във вестник „Г.“. Посочва, че първоинстанционният съд неправилно не се е доверил на показанията на св. П.М. в частта, че други лица освен подсъдимата не са имали право да коригират статии на репортерите и излага, че правомощията на подсъдимата като главен редактор на вестника са замаскирани в длъжностната й характеристика с цел да се избегне нейната отговорност за съдържанието на публикациите. Счита, че действителните функции на подсъдимата като главен редактор се установяват именно от показанията на св. М.. На следващо място, повереникът излага съображения, че СРС е обсъдил въпроси, които не съответстват на събраните по делото доказателства, тъй като касаят хипотеза, в която евентуално би била установена истинността на част от заявените в стаята клеветнически и обидни твърдения, а в процесния случай се е доказало, че нито едно от изложените в статията твърдения не е истинно.

Частният тъжител Е.М. поддържа казаното от повереника си и прави подробен анализ на инкриминираните фрази, употребени в статията във вестник „Г.“, като изтъква тяхната неистинност. Поддържа отправеното искане за постановяване на нова присъда, с която подс. П. – Д. да бъде призната за виновна по повдигнатите й с тъжбата обвинения.

Защитникът на подсъдимата счита присъдата на първоинстанционния съд за законосъобразна и обоснована. Пледира, че не са осъществени престъпните състави, за които е повдигнато обвинение на подзащитната му, и моли да се потвърди изцяло атакувания съдебен акт.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, намери за установено следното.

Подсъдимата К.Т. П. – Д. е родена на **** г. в гр. София, българка, български гражданин, неосъждана.

Към м. ноември 2018 г. ЧТ Е.М. се намирал в Затвора – гр. София, където изтърпявал мярка за неотклонение задържане под стража, определена по в.н.о.х.д. № 102/2018 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд. Наказателното 2 производство било инициирано по внесен на 05.06.2015 г. в Специализирания наказателен съд обвинителен акт, с който срещу тъжителя М. било повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл. 142, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 6 и т. 8, вр. ал. 1 от НК, чл. 199, ал. 1, т. 1 и т. 5, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, чл. 330, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от НК, чл. 116, ал. 2, пр. 4, вр. ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, чл. 199 ал. 2, т. 3, вр. чл. 199, ал. 1, т. 5, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, чл. 199, ал. 1, т. 5, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, чл. 199, ал. 1, т. 5, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК. С присъда от 09.01.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 646/2015 г. по описа на СпНС, тъжителя М. бил оправдан по всички повдигнати срещу него обвинения. С въззивна присъда от 05.06.2019 г., постановена по в.н.о.х.д. № 102/2018 г. по описа на АСпНС, първоинстанционната присъда била частично отменена, а тъжителят М. бил признат за виновен в извършването на част от престъпленията, за които му било повдигнато обвинение, сред които и такива по чл.

199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, т. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК (въоръжен грабеж), като бил осъден на наказание лишаване от свобода за срок от седемнадесет години и шест месеца. С решение от 16.04.2020 г., постановено по к.н.д. № 1018/2019 г. по описа на ВКС, присъдата на АСпНС била потвърдена по така квалифицираното деяние, но била отменена в осъдителната си част за престъпленията по чл. 142, ал. 2, т.

1, т. 2, т. 6 и т. 8, вр. ал. 1 от НК, чл. 199, ал. 1, т. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, чл. 330, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от НК и чл. 116, ал. 2, пр. 4, вр. ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и делото било върнато за ново разглеждане на предходната съдебна инстанция.

Докато пребивавал в Затвора – гр. София в периода на протичане на съдебното производство по делото, първоначално на 07.11.2018 г. ЧТ М. бил настанен в 8-ма група, а на 13.11.2018 г. със заповед № 21/13.11.2018 г. на началника на затвора бил изолиран без право на участия в колективни мероприятия на основание чл. 248, ал. 1, т.

1 от ЗИНЗС и бил преместен в самостоятелно помещение в I-ва група – зона с повишена сигурност, при засилен надзор и охрана. Към 28.11.2018 г. частният тъжител нямал регистрирани нарушения и налагани дисциплинарни наказания в Затвора – гр.

София.

По време на наказателното производството в двете му фази по повдигнатите срещу ЧТ Е.М. обвинения в различни електронни и печатни медийни издания били обсъждани водените срещу него производства, като често се случвало тъжителят да бъде назоваван с прозвището „К.“. В информационните фондове, поддържани от МВР, тъжителят бил картотекиран с прякорите „К.“, „К.“, „К.“ и „К.“.

Към 28.11.2018 г. подс. Кр. П. – Д. била назначена на длъжност „Главен редактор“ в „К.“ АД. Дружеството било издател на вестник „Г.“. Печатното издание на вестника се публикувало в седмичен тираж, като на ротационен принцип се избирали дежурни редактори за съответния брой. В длъжностната характеристика на заеманата от подс. Кр. П. - Д. длъжност, подписана от нея и утвърдена от работодателя й на 01.11.2013 г., било отбелязано, че е подчинена на изпълнителния директор на „К.“ АД, като главната цел на длъжността й била да определя основните насоки за развитието на вестника. В характеристиката били описаните следните задължения, които подсъдимата имала като главен редактор:

1. Разработване на дългосрочна концепция за издаване на вестника;

2. Предприемане на мерки за обучението, квалифицирането и преквалифицирането на редакционния екип;

3. Привличане на изявени външни журналисти;

3

4. Контрол върху спазване на сроковете за издаване на вестника;

5. Въвеждане на добри външни практики във връзка с издаването на вестника;

6. Получаване от мениджъра и от различни експерти на информация, която е свързана с проблеми при издаване на вестника;

7. Изпращане до ръководството на свои предложения, свързани с решаване на проблеми, възникнали при осъществяване на дейността си;

8. Мотивиране на редакционния екип;

9. Спазване на правилата на вътрешния трудов ред;

10. Изпълняване на всички, непротиворечащи на трудовото законодателство разпоредби на ръководството на фирмата.

Съгласно длъжностната характеристика подсъдимата разполагала със следните правомощия:

1. Да взема самостоятелни решения в рамките на дадените й правомощия;

2. Да прави предложения пред прекия си ръководител за подобряване на дейността;

3. Да изисква и получава информация, необходима за изпълнение на задълженията си.

Към 28.11.2018 г. св. П.М. също работел в „К.“ АД на длъжност „Отговорен редактор“. Същият подписал длъжностната си характеристика на 02.05.2018 г., съгласно която бил пряко подчинен на главния редактор, като целта на длъжността му била да прилага определената политика и правилата за публикуването на материалите.

В характеристиката били очертани трудовите му задачи и задължения, както следва:

1. Избира и приотизира новините и събитията в зависимост от тяхната значимост за аудиторията на медията;

2. Пише новини в кратък и ясен стил, съответстващ на аудиторията на медията;

3. Избира подходящи заглавия, които по ясен начин комуникират новината;

4. Извършва кръстосани проверки на фактите, правопис, граматика, стил на писане, дизайн на страници и снимки;

5. Отхвърляне на статии, които изглеждат плагиатствани или написани от друг редактор и публикувани по-рано в друга медия или при установяване на недостатъчен интерес на читателите на вестника;

6. Редактиране на всякакво съдържание в статиите;

7. Проверка на цитатите и разглеждане на препратки;

8. Спазва Правилника за вътрешния трудов ред;

9. Изпълнява всички непротиворечащи на трудовото законодателство разпоредби на ръководството на фирмата.

Съгласно длъжностната характеристика св. М. разполагал със следните правомощия:

1. Да взема самостоятелни решения в рамките на дадените му пълномощия;

2. Да прави предложения пред прекия си ръководител за подобряване на дейността;

3. Да изисква и получава информация, необходима за изпълнение на длъжността му.

Към 28.11.2018 г. в „К.“ АД работел и св. Я.Д., който изпълнявал функциите на 4 наблюдател към вестник „Г.“ и бил автор на някои коментари, публикувани периодично.