Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260043 от 16.11.2020, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 452/2020
Вид
Решение № 260043
Подписан
16.11.2020
Състав
ВЕСЕЛИН ГАНЧЕВ ГАНЕВ, ХРИСТО ИВАНОВ КРАЧОЛОВ, ИВАН ХРИСТОВ РАНЧЕВ

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260043 гр. Пловдив, 16. 11.

2020 г.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д

А

Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ

ВЕСЕЛИН ГАНЕВ при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ БОЖИЛОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВНОХД №452/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.Глава 21 НПК.

С присъда № 40/15.06.2020г., постановена по НОХД № 646/2020г. по описа на Окръжен съд - П. подс.А.Т.С. е бил признат за виновен в това, че на 25.08.2019г. в с. К., обл.П. при управление на МПС е нарушил правилата за движение- чл.40 ал.2 ЗДП- и по непредпазливост е причинил смъртта на А. И. Я., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.343а ал.1 б.б вр. чл.343 ал.1 б.в вр. чл.342 ал.1 вр.чл.58 а ал.1 вр. чл.54 НК е бил осъден на една година лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС.

На основание чл.343г от НК подс. А.Т.С. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от две години.

Присъдата е била обжалвана от подс.А.С. с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода като счита, че са налице условията на чл.55 ал.1 т.2 б.б от НК да бъде заменено с пробация или да се намали определения по реда на чл.54 от НК размер.

Недоволни от присъдата са останали и частните обвинители С.Щ.Я., А.Щ.Я. и Д.Щ.К., поради което са я обжалвали като несправедлива и молят съда да я измени като се увеличи размера на наложените на подсъдимия наказания- лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС.

Според прокурора жалбите са неоснователни.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и провери изцяло правилността на постановената присъда, приема за установено следното :

Жалбите са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Първоинстанционото съдебно следствие е протекло като съкратено по реда на чл.371 т.2 НПК и при тази законосъобразно проведена процедура съдът, въз основа на самопризнанието на подс.А.С. и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, правилно е приел за установени по несъмнен начин следните фактически обстоятелства: Подсъдимият А.Т.С. ***.Той бил трудово ангажиран като земеделски производител и се занимавал с отглеждане на селскостопански животни. Притежавал товарен автомобил „*“ с рег.№ *. Посоченият автомобил преминал технически преглед на 31.08.2018 г. и следващият технически преглед, който превозното средство следвало да премине бил насрочен за 31.08.2019г.

Подсъдимият С. е с придобита правоспособност за водач на моторни превозни средства категории М, В и АМ. През 2012 г. му било издадено от ОД на МВР гр.П.

СУМПС № „“, валидно до 27.01.2022 г. До момента бил санкциониран за нарушения по ЗДвП като му било издадено едно наказателно постановление през 2010 г. и един фиш през 2019 г.

На 25.08.2019 г. около 08,50 часа подсъдимият С. *** и се придвижвал със собствения си товарен автомобил „*“ с рег.№ * „“ към дома си в селото, находящ се на ул. „И.“ № ““. С. ***, която била ориентирана условно от североизток на югозапад. Домът му се намирал в района на кръстовище, образувано между улиците „И“ и „Г.С.Р.“, ъглова къща в района на кръстовището. Той паркирал товарния автомобил върху южната част от платното за движение на ул. „Г.С.Р.“, в близост до тротоара южно от пътното платно, в района на жилищна сграда с № „“.

Около 09.00 часа на същата дата отишъл до кафе-автомат в близост до паркираното превозно средство, взел си кафе и се върнал към автомобила. Кафе - автоматът се намирал от лявата страна на превозното средство, като отивайки към товарния автомобил С. преминал откъм задната му страна до предна лява врата и се качил на мястото на водача на превозното средство. При това си действие той не забелязал други участници в движението. Около 09.00-09.05 часа привел в движение товарен автомобил „*“ с рег.№ * „“, като потеглил на заден ход по южната страна на пътното платно на ул. „Г.С.Р.“. Междувременно зад превозното средство, управлявано от С., се появила пострадалата А. Я., която се придвижвала пеш по южната част от платното за движение на ул. „Г.С.Р.“ в посоката, в която на заден ход се движил управлявания от подсъдимия автомобил. Превозното средство било затворено в задната си част с две плътни врати, през които водачът нямал видимост зад автомобила, като било снабдено със странични огледала за обратно виждане от лявата и дясната си страна. Водачът С. управлявал товарния автомобил на заден ход с около 15 км/час, като наблюдавал пространството зад превозното средство в огледалата за обратно виждане. При това положение той нямал пълна видимост към платното за движение зад автомобила.

Придвижвайки се на заден ход с посочената скорост, той достигнал с управлявания от него товарен автомобил до мястото, където върху пътното платно се намирала пострадалата Я.. Последвал удар между задната част на управляваното от С. превозно средство и пешеходеца Я., който бил възприет от водача. Пострадалата паднала върху прилежащия терен - пътното платно на ул. „Г.С.Р.“. Подсъдимият веднага преустановил движението на товарния автомобил. Случилото се било наблюдавано от св. В., който се намирал в близост до мястото на инцидента и вървял в посока на участвалите в транспортното произшествие пешеходец и автомобил.

При инцидента А. Я. получила множество травматични увреждания в областта на гръдния кош, коремната кухина, фрактури кръвонасядания, излив на кръв в коремната и гръдната кухина.

След катастрофата С. слязъл от превозното средство и заедно със св.В. пренесли пострадалата Я. от мястото на инцидента на няколко метра, като я положили върху пейка пред дома на подсъдимия. Свидетелката Н. С., майка на подсъдимия, излязла пред дома си и видяла пострадалата. Подсъдимият казал на майка си да позвъни на тел.112, което последната сторила около 09,11 часа и инициирала разговор по телефона със служител на Национална система 112.

Разговорът на тел. 112 бил поет от подсъдимия, който обяснил за настъпилото ПТП и пострадалата жена. Информацията била предадена към ЦСМП и МВР. Свидетелката С. дала вода на пострадалата и почистила лицето й. Няколко минути по - късно, около 09,20 часа, на място пристигнал екип на Бърза помощ, като подсъдимият С. и св. В. помогнали пострадалата Я. да бъде качена в линейката. Пострадалата била отведена до здравния център в с.К., където, по време на обслужването й от медицинския екип, починала около 09,50 часа.

Междувременно на мястото на инцидента пристигнали полицейски служители от РУ на МВР гр.Х., които запазили местопроизшествието. Подс.С. бил тестван с техническо средство за наличие на следи от алкохол в издишалия от него въздух, като резултатът от пробата бил отрицателен. за наличие. Бил тестван с техническо средство и за наличие на наркотици, който тест също бил отрицателен.

От заключението на назначената на досъдебното производство съдебномедицинската експертиза е видно, че при изследването на трупа на А. И. Я. е установено: 1000 мл. кръв в гръдната клетка, разкъсване на перикарда, множество счупени ребра двустранно, счупване на гръдната кост, счупване на тялото на 10-ти гръден прешлен, счупване на страничните израстъци на поясните прешлени с кръвонасядане на меките тъкани около всички счупвания, разкъсване на диафрагмата, 500 мл. кръв в коремната кухина, кръвонасядане на хилуса на слезката, кръвонасядане на капсулите на двата бъбрека, охлузвания и кръвонасядания по лицето, тялото, горните и долни крайници, разкъсно - контузна рана по първи пръст на дясна ръка. Смъртта се дължи на остра кръвозагуба - 1500 мл. кръв в гръдната и коремна кухина, вследствие на несъвместимо с живота разкъсване на перикарда.Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет с голяма сила и е възможно да са получени при ПТП - пешеходец, блъснат от бус. Смъртта се намира в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното пътнотранспортно произшествие.

От заключението на назначената на досъдебното производство автотехническа експертиза се установява, че ударът е настъпил на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която се намира по дължина на 6 - 7 м. източно от ориентира приет в протокола за оглед, а по широчина на 7 - 8 м. южно от ориентира.

Скоростта на т.а. „Р. М.“ е била около 15 km/h. Когато мястото на удара е било извън дължината на пълния спирачен път, пешеходката е била зад автомобила и е била невидима за водача. В този случай водачът се е движил без да наблюдава цялото пространство зад автомобила и така сам се е поставил в невъзможност да избегне произшествието.

Основни причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са: Пешеходката А. И. Я. се е намирала на платното за движение зад т.а. „Р. М.“ в момент, когато това не е било безопасно. Водачът на т.а. „Р. М.“ - А.Т.С. се е движил на заден ход без да наблюдава цялото пространство зад автомобила и така не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката.

Гореописаната фактическа обстановка действително се установява от целия събран на досъдебното производство доказателствен материал, приобщен по реда на чл.283 от НПК, който се явява еднопосочен и безпротиворечив, а именно от обясненията на подсъдимия, който подробно е описал механизма и начина на настъпилия пътен инцидент, от показанията на свидетеля С. П. В., който е бил пряк очевидец на настъпилия удар между превозното средство и пострадалата, от показанията на свидетелката Н. Г. С., която непосредствено след инцидента е възприела състоянието на пострадалата и обективно е помогнала на подсъдимия да й окаже първа помощ, от протокола за оглед на местопроизшествие, от писмените доказателства, от заключенията на съдебномедицинската и комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Всички тези доказатествени източници, правилно възприети от съда като обективни, безпротиворечиви и взаимно подкрепящи се, по категоричен начин потвърждават самопризнанието на подс. А.С. по реда на чл.371 т.2 НПК и са възприети в мотивните съображения на съда съгласно разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК.

При така установената по несъмнен и безспорен начин фактическа обстановка се налага правния извод, че подсъдимият А.Т.С. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните елементи на престъплението по чл.343а, ал.1, б. „б“, вр.чл. 343, ал.1 б. „в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК. Относно обективната и субективна страна на деянието първият съд е изложил законосъобразни съждения, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и не е нужно да бъдат преповтаряни.

Правилно е определена формата на вината, а именно непредпазливост, като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Следва да се уточни вида на непредпазливостта, а именно небрежност, което е от значение за обема на наказателната отговорност.

Спорът по делото не касае фактите и съответната им правна квалификация, а видът и размерът на наложеното на подсъдимия наказание. От подсъдимия и защитата му се претендира определяне на наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.б от НК и замяната му с пробация, за да се избегне ефективното изтърпяване на лишаването от свобода. Очевидно, в случая е неприложим института на условното осъждане, тъй като настоящото престъпление е извършено в изпитателния срок по последното осъждане на А.С. по НОХД№7284/17г. по описа на РС-П.. Според въззивната инстанция искането за приложението на чл.55 от НК и налагане на друг вид наказание на подсъдимия е неоснователно, тъй като по делото не се установяват многобройни или изключителни смекчаващи вината му обстоятелства, които да обосноват извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление се явява несъразмерно тежко спрямо конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В това отношение са споделими изводите на окръжната инстанция, че наказанието следва да се индивидиуализира съобразно предпоставките на чл.54 от НК при значителен превес на смекчаващите факти, които обуславят налагането на по-леко наказание. Подс. С. е дал на досъдебното производство подробни и правдиви обяснения, с които е съдействал на разследващите органи за разкриване на обективната истина. Още на досъдебното производство е признал вината си и искрено съжалява за извършеното деяние, на 29 години е, трудово ангажиран като отглежда голям брой овце и крави, семеен е и има три деца, за които полага грижи. За смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се приеме и съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата А. Я., която се е намирала на платното за движение зад буса в момент, когато това не е било безопасно.