Решение № 69 от 27.05.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. В., 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ГПЙ при участието на секретаря ИСК като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело № 20261300500137 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба от ТП на НОИ –В., представлявано от П.

ЗГ- Директор с ,чрез ДВВМ-старши ю.к. в отдел „Административен „ при ТП на НОИ В. против:Решение № 714 от 129.12.2025 г., постановено по гр. Дело № 20241320102891 /2024 по описа на Районен съд - В. за 2024 г., с което съдът признава за установено по отношение на ТП на НОИ - В., че П. Н., с ЕГН **********, е заемал длъжността „учител „ в ОУ“Св.св.КМ“ –с. К. общ.В., на пълно работно време от 8 часа за периода от 01.09.1989 г. До 31.12.1989 г. и за периода от 01.01.1996 г до 31.12.1996 г., трета категория труд при 8 часов работен ден и с трудови възнаграждения, както следва от 01.09.1989 г. до 31.12.1989 г. в размер на 145 лв.; от 01.01.1996 г. до 31.01.1996 г. - 5506 лв.; от 01.02.1996 г. до 31.03.1996 г. -5553 лв; от 01.04.1996 г. до 30.06.1996 г. - 6536 лв.; от 01.07.1996 г. до 30.09.1996 г. - 8531 лв. и от 01.10.1996 г. до 31.12.1996 г.

- 11180 лв.

Считат, че обжалваното решение е недопустимо, а при условията на евентуалност и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Районен съд-В. бил постановил недопустимо решение, като е приел, че представеното от О. В. писмо е удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР, и е предпоставка за допустимостта на предявения иск. Поддържа се, че представеното писмо от О. В. е с противоречиво съдържание. О.та от една страна издава обр. УП-3 с изх.№ ПО-02-АУ-02- 61/25.11.2024 г., в което 1 изрично е посочено, че същото се издава на основание изплащателните документи, намиращи се в О. В.. От друга страна, в писмото- удостоверение е посочено, че част от данните - писмени и счетоводни документи не са налични. Жалбоподателят сочи, че стаж по чл. 1. ал. 1 от ЗУТОССР може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени. Удостоверението по чл. 5. ал. 1 от ЗУТОССР, че документите, установяващи трудовия и/или осигурителния стаж са унищожени или изгубени, представлява особена процесуална предпоставка за допустимост на иска по ЗУТОССР. В настоящия случай липсвало представено от ищеца удостоверение съгласно императивното правило на чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, което да е издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени. Във връзка с това обстоятелство считат, че така постановеното решение е изцяло недопустимо, тъй като не са налице фактически обстоятелства и доказателства съгласно чл. 5 от ЗУТОССР, които да обосноват обратното.

От обстоятелството, че О. В. не разполага с документи, установяващи съществуването на трудово правоотношение между страните за разглеждания период, който е признат за трудов стаж, не може да се направи обоснован извод, че такива документи са съществували, но са били загубени или унищожени от закритото ОУ Св св.КМ“- с К..

Считат също, че горното се потвърждава и от представените копия на Удостоверение УП-3 с изх. № ПО-02-АУ-02-61/25.11.2024 г.

Като алтернативно становище оспорват решението по същество и молят да бъде отменено изцяло като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. От представеното частично копие на трудовата книжка на лицето е видно, че същата не е надлежно оформена при спазване на нормативно установените изисквания. Видно от представеното копие на трудова книжка, липсва запис с цифри на продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, липсва подпис от главния счетоводител, с оглед на което, считат за безспорно, че представените няколко страници от трудова книжка не представляват надлежно оформен официален документ съгласно ГПК.

2

В чл. 40, а л . 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НДОС) е предвидено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5. ал. 4. т.

1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а според ал. 3, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости, и затова записванията в книжката (от посочения вид) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости.

В цитирания удостоверителен документ обаче не се цитира, че исковите периоди не са загубени или унищожени. При наличието на всички разплащателни ведомости и книги за пенсионни вноски на твърдения работодател, ищецът, не може да установява трудов стаж по съдебен ред.

Твърди се, че като е приел горното, районен съд - В. е постановил решение в противоречие на събраните по делото доказателства, което е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от П. В. Н. , чрез адв. Длъгнекова , в който оспорва изцяло подадената въззивна жалба Твърди се, че е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението на първоинстанционния съд да се потвърди като правилно и обосновано.

Сочи , че ищеца П. В. има запис в трудовата книжка за исковия период от 01.09.1989 година до 31.12.1989 година и от 01.01.1996 година до 31.12.1996 година. В представената трудова книжка по делото има запис и за договореното трудово възнаграждение, което както е посочил решаващият съд се променя съгласно промяната на минималната работна заплата и договореното между синдикатите и работодателите трудово възнаграждение в училищата. Това ясно е записано в трудовата книжка по периоди.

Ищецът В. бил направил всичко възможно да издири ведомостите.

Установявало се и от разпитаните свидетели, че почти всички учители при пенсионирането си са имали проблеми в издирването на ведомостите за заплатите на закритото училище „Св.св. КМ” - К.. Установи се, че не са предадени в ОУ „ИВ” - В., няма ги и в О. В.. Сочи се, че има запис в трудовата книжка и има подпис на директор и печат на училище, а липсва само подписа на главен счетоводител, което е основание да се признае трудовия стаж.

Доказано било, че ищецът е работил в училището в село К., като учител по „изобразително изкуство” и в претендираният именно период, както от свидетелите, така и от записа в трудовата му книжка без подпис на главен счетоводител, но все пак с подписа на директори печат на училището.

Моли Съда да отхвърли подадената въззивна жалба, като неоснователна и не посочваща основания за отмяна на постановеното решение и го потвърди, като присъди на направените разноски за инстанцията.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, 3 становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.

Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото - само за приложението на императивни материално правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за определени категории уязвими лица, като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция доказателства намира, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата се явява неоснователна.

Предмет на обжалване е Решение № 714 от 129.12.2025 г., постановено по гр.

Дело № 20241320102891 /2024 по описа на Районен съд - В. за 2024 г., с което съдът признава за установено по отношение на ТП на НОИ - В., че П. Н., с ЕГН **********, е заемал длъжността „учител в ОУ“Св.св.КМ“ -с- К. общ.В., на пълно работно време от 8 часа за периода от 01.09.1989 г. До 31.12.1989 г. и 4 за периода от 01.01.1996 г до 31.12.1996 г., трета категория труд при 8 часов работен ден и е трудови възнаграждения, както следва от 01.09.1989 г. до 31.12.1989 г. в размер на 145 лв.; от 01.01.1996 г. до 31.01.1996 г. - 5506 лв.; от 01.02.1996 г. до 31.03.1996 г. -5553 лв; от 01.04.1996 г. до 30.06.1996 г. - 6536 лв.; от 01.07.1996 г. до 30.09.1996 г. - 8531 лв. и от 01.10.1996 г. до 31.12.1996 г.

- 11180 лв.

По делото е установено , че П. В. Н. е работил като прогимназиален учител, първоначално в с.БП, общ.Р., след това в „БЧ“ - гр.В., а от 01.09.1989г. в ОУ „Св.св.КМ“ - с.К., общ.В., обл.В., включително за исковия период - от 01.09.1989г. - 31.12.1989г. и 01.01.1996г. - 31.12.1996г., който се оспорва от ответника. Видно от вписванията в трудовата книжка, отразено е трудово възнаграждение - заплата за исковия период, както следва: от 01.09.1989г. до 31.12.1989г. - в размер на 145 лева; от 01.01.1996г. до 31 .01.1996г. - 5506 лева; от 01.02.1996г. до 31.03.1996г. - 5553 лева; от 01.04.1996г. до 30.06.1996г. 6536 лева; от 01.07.1996г. до 30.09.1996г. - 8531 лева и от 01.10.1996г. до 31.12.1996г. - 11180 лева.