Решение № 939 от 04.06.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 939

Враца, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - V състав, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия МИГЛЕНА РАДЕНКОВА административно дело № 20267080700135 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на И. А. А. от [населено място], действащ чрез процесуалният си представител адв. Й. Ц., срещу Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1819964/23.03.2026 г., издадена от Мл. Автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР - Враца, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, б. б. „гг“ от ЗДвП му е наложена ПАМ – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Твърди се, че ЗППАМ е неправилна и незаконосъобразна. Иска се отмяната й.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. От адв.Й. Ц., процесуален представител на същия, е депозирано становище, вх. № 1407/28.05.2026 г. по хода на делото и по същество на спора.

Ответникът, Мл. автоконтрольор към сектор ПП в ОДМВР Враца, редовно призован, представител не се явява в с.з. и не изразява становище по жалбата. В придружителното писмо, с което е изпратена административната преписка в съда е направено бланкетно възражение за прекомерност на претендираните разноски.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган преписка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед, същата е получена от адресата на 23.03.2026 г., от жалбоподателя, видно от разписката за връчването й. Жалбата е подадена на 27.03.2026 г., чрез Системата за сигурно електронно връчване, с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 23.03.2026 г. на жалбоподателя е съставен АУАН Серия GA № 4031260 от същата дата от Мл. Автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР - Враца затова, че на посочената дата, в [населено място] на кръстовище образувано от ул. „Николай Хрелков и [улица]управлява собственият си лек автомобил ОПЕЛ АСТРА с Рег. № [рег. номер], който е бил със служебно прекратена регистрация на 03.02.2026 г., поради липса на застраховка Гражданска отговорност. Констатираното в АУАН е прието за виновно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

На същата дата – 23.03.2026 г. е издадена оспорената в настоящото Заповед № GPAM-1819964/23.03.2026 г., издадена от Мл. Автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР - Враца ,с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, б. б. „гг“ от ЗДвП на А. е наложена ПАМ – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Към преписката е приложен цитирания АУАН Серия GA № 4031260 от 23.03.2026 г., в който е изложена същата фактическа обстановка, Справка от АИС Регистрация и Справка за нарушител/водач, както и Заповед № 2384/09.09.2025 г. на Директора на ОДМВР - Враца, относно оправомощените длъжностни лица от същата дирекция да прилагат ПАМ по ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от Мл. Автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР - Враца, чиято компетентност е установена от приложената по делото Заповед 2384/09.09.2025 г. на Директора на ОДМВР – Враца..

Следователно ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност.

Нарушението, за което е приложена ПАМ касае деятелност на водач на МПС, изразяваща се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като е посочено времето, мястото на извършване и вида на управляваното от него МПС.

В текста на заповедта фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ. Изложените мотиви в оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на административния орган за издаване на приложената му ПАМ. Не е налице нарушение на административнопроизводствените правила, което да е съществено и да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда. Съдът не констатира нарушения на процедурата, които да са повлияли или да биха могли да повлияят върху крайния извод на административния орган, съответно на съда. Изложеното налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Оспорената заповед е издадена в противоречие на материалния закон и преследвана от него цел. Този извод се налага по следните съображения:

С изменението на ЗДвП в ДВ бр. 64 от 5.08.2025 г., в сила от 7.09.2025 г., е въведена нова хипотеза по чл. 171, т. 1, а именно б. „з“, съгласно която извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, като в б. б. гг) е предвидено: 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 ЗДвП.

В оспорения акт е прието, че И. А. е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, тъй като на посочените там дата и място е управлявал автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 03.02.2026 г. Според цитираната разпоредба (в действащата редакция) служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането КЗ). Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. След изменението на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г. вече е отпаднало предвиденото преди това задължение да се уведомява собственикът на МПС за служебно прекратената регистрация от служители на ОДМВР. Независимо от горното обаче, в чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства все още стои изискването при прекратяване регистрацията да се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра.

Наред с това, към настоящия момент уведомление до собственика на ППС следва да се изпрати от информационния център, съгласно правилото на чл. 574, ал. 10 от КЗ. Според цитираната разпоредба информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, като им дава срок от 14 дни, считано от датата на изпращане на уведомлението, да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Едва ако в този срок не са били предоставени исканите доказателства, Гаранционният фонд (ГФ) уведомява органите, които регистрират ППС в Република България, да прекратят регистрацията на превозното средство (чл. 574, ал. 11 от КЗ). Това става чрез автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането, което съдържа следните данни:

1. дата на изпращане на уведомлението до МВР;

2. регистрационен номер (номер на регистрационна табела) на превозно средство;

3. идентификационен номер на превозно средство – номер на рама (VIN);

4. вид на МПС;

5. номер на регион на регистрация;

6. дата на проверка за наличие на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“;

7. номер на уведомление на собственика;

8. дата на изпращане на уведомлението до собственика.

По делото няма доказателства, че жалбоподателят, който е собственик на процесното МПС, не е бил надлежно уведомен от ГФ по реда и при условията на КЗ.

Прекратяването на регистрацията на МПС в тези хипотези не настъпва по силата на закона, а законодателят е предвидил процедура и ред за служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, която следва да се изпълни, за да е налице законосъобразно упражняване на правомощията от административните органи. Безспорно уведомяването на собственика на ППС за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо. То обаче има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП и е от съществено значение за да се прецени дали уличеното лице е действало виновно. Следва да се отбележи, че тази информация не е публично достъпна и собственикът на МПС обективно няма как да знае кога точно е прекратена служебно регистрацията на това МПС. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на този факт собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици, като узнаването подлежи на доказване с всички доказателствени средства. В този смисъл са мотивите към Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. по т. д. № 3/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС, П. и Втора колегия на ВАС.