Решение № 2324 от 18.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2324 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20211100509048 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20273700, постановено по гр.д.№ 58642, по описа на СРС за 2019 г., 123 състав, е отменено уволнението на ищцата В. А., извършено със Заповед № ЗУЧР-150/14.08.2019 г. на Председателя на Националния съвет на БСП, на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ, поради "съкращаване на щата", считано от 14.08.2019 г., като незаконосъобразно, на основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ. С решението ищцата е възстановена на длъжността, заемана от нея преди уволнението - "Главен експерт ръководител на сектор", в отдел "Деловодство" и "Заместник-ръководител" на отдел "Деловодство" при НС на БСП, като ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 5468,58 лв. - парично обезщетение за времето от 14.08.2019 г. до 14.02.2020 г., през което е останала без работа, поради уволнението, ведно стс законната лихва върху сумата, считано от 14.10.2019 г. до окончателното плащане, като искът с правно основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ вр.чл.225,,ал.1 от КТ е отхвърлен за разликата над сума в размер на 5468,58 лв. до пълния предявен размер от 8017,80 лв. С решението ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 1152,18 лв., както и в полза на СРС в размер на 378,74 лв. за държавна такса, а ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 183,16 лв.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от ответника против решението в частта, в която исковите претенции са уважени. Въззивникът сочи, че решението е недопустимо, поради което моли да бъде обезсилено, тъй като конституираният като ответник Национален съвет на БСП не бил легитимирана страна, доколкото не притежавал правосубектност, тъй като същият не е 1 юридическо лице, а надлежен ответник можел да бъде само юридическото лице Българска социалистическа партия. Излага доводи и за неправилност на решението, като сочи, че правилно съдът приел, че е приложено законосъобразно уволнителното основание - "намаляване обема на работа", тъй като били осъществени фактическите предпоставки, като бил извършен и подбор, съобразно нормативните изисквания, поради което моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което претенциите бъдат отхвърлени.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия, с който оспорва подадената въззивна жалба, като моли да бъде оставена без уважение, а решението потвърдено.

Постъпила е и частна жалба срещу определението на СРС от 09.02.2021 г., с което е оставено без уважение искане за изменение на решението в частта за разноските. Излага оплаквания за неправилност на определението, като моли да бъде отменено, като решението бъде изменено в частта за разноските и присъдените в полза на ищцата бъдат намалени поради прекомерност, съобразно минималните размери на заложените адвокатски възнаграждения по Наредба № 1 от 2004 г.

Постъпил е писмен отговор от насрещната страна, с който изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба, като моли да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По отношение на оплакванията на въззивника за недопустимост на решението поради липса на надлежна процесуална легитимация на ответника, съдът намира следното:

Надлежен ответник по искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1, 2 и т.3 от КТ е работодателят, с който ищецът твърди, че е бил в трудовоправни отношения и съответно, който се претендира да е извършил незаконното уволнение.

В § 1 от КТ е дадена легална дефиниция на понятието работодател, а именно всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

Съгласно трайната и безпротиворечива практика на ВКС, в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 ДР КТ организационно обособената структура притежава специална правоспособност да участва като страна в производство по трудови спорове, но постановеното спрямо нея решение обвързва юридическата личност, в чиято организационна структура тя е включена. Касае се за процесуална легитимация на работодателя като главна страна по трудови дела - но не като процесуален субституент, чиято легитимация измества тази на юридическото лице /което, предвид обвързаността си от решението, е също процесуално легитимирано да 2 участва по делото като главна страна/. Поради това и в този случай като надлежни страни в процеса могат да участват както организационно обособената структура поради призната й от КТ правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице, в чиято структура е и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението /реш.№.325/22.07.11 г. по г.д.№.954/10, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, реш.№.301/12.06.12 по г.д.№.966/09, ІV ГО, реш.№.380/10.01.4 по г.д.

№.2034/13, ІV ГО/.

В настоящия случай съдът намира, че ответникът Национален съвет на БСП, макар да не е юридическо лице, притежава специална правоспособност да участва в процеса, доколкото носи белезите на организационно обособена структура и същият има качеството на работодател по отношение на ищцата. Този извод съдът извежда както от обстоятелството, че всички представени по делото документи, вкл. трудов договор, както и допълнителните споразумения към него са сключвани именно с НС на БСП в качеството му работодател, а не като орган на управление на политическата партия, която е юридическо лице, заповедта за уволнение също е издадена от ответника отново в качеството му на работодател, вписванията в трудовата книжка на ищцата са извършени от НС на БСП отново като работодател, платежните фишове са издавани от НС на БСП, същият е и изплащал съответните трудови възнаграждения на заетите лица, по делото са приложени утвърдени щатни разписания от НС на БСП за всички длъжности в администрацията, отнасящи се единствено до това организационно звено - НС на БСП, а не към ПП на БСП, заповедите за извършване на подбор отново са издавани от НС на БСП като работодател. Всички тези факти в съвкупност водят до извода, че ответникът притежава белезите на работодател, поради което е процесуално легитимиран да отговаря на предявените срещу него искове, свързани с възникването, изменението и прекратяването на трудови договори с работници или служители, поради което решението е допустимо.

Съдът намира, че решението е и правилно, като споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, поради което препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

Във въззивната жалба са изложени неотносими за правилността на решението оплаквания, доколкото предметът на спора не е извършено уволнение поради намаляване обема на работа, а съкращаване на щата. Също така са изложени пространни оплаквания за това, че съдът неправилно не е възприел, че подбор между служителите е извършен законосъобразно, но такива мотиви отсъстват в решението.

Първоинстанционният съд е уважил исковете с единствения мотив, че ответникът не е изискал предварително разрешение от инспекцията по труда за извършване на уволнението на ищцата, макар да е имал такова задължение, поради което и само на това основание е приел уволнението за незаконно и не се е стигнало да разглеждане на въведените оплаквания, касаещи процедурата по извършен подбор. Съгласно чл.333,ал.1,т.3 от КТ работодателят може да уволни работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването само с предварително разрешение на инспекцията на труда в изброените случаи, вкл. и при съкращаване на щата, каквато е настоящата хипотеза. Настоящият състав напълно споделя изводите на СРС за незаконност на уволнението на това основание, тъй като по делото е безспорно установено, че ищцата е страдала от онкологично заболяване, попадащо под закрилата на чл.1,ал.1,т.3 от Наредба № 5/20.02.1987 г. на МЗ, като същата е уведомила писмено ответника преди връчването на заповедта за уволнение, поради което е следвало преди извършване на уволнението поради съкращаване на щата, работодателят да изиска разрешение от инспекцията по труда, предвид 3 наличието на специалната хипотеза по чл.333,ал.1,т.3 от КТ. От събраните по делото доказателства се установява, че на 12.08.2019 г. ответникът е изготвил предизвестие до ищцата, което е било връчено на 14.08.2019 г. Междувременно, на 13.08.2019 г. е било изпратено искане за даване на мнение на основание чл.333,ал.2 вр.ал.1,т.2 и т.3 от КТ до УСБАЛ по Онкология ЕАД, което да бъде приложено към искането до Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за прекратяване на трудовото отношение с ищцата. Въпреки че е бил наясно с установеното на ищцата заболяване, което попада под закрилата на чл.333,ал.1,т.3 от КТ, ответникът не е изискал разрешение от инспекцията по труда, като още на 14.08.2019 г. на ищцата е била връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328,ал.1,т.2,предл.2 "съкращаване на щата" от КТ.

Предвид изложеното и поради липсата на други оплаквания във въззивната жалба, с оглед ограничените правомощия на въззивната инстанция, решението, с оглед правилността му, следва да бъде изцяло потвърдено.

Във въззивното производство, оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемият. Същият не претендира такива, поради което не следва да му се присъждат.

По отношение на подадената частна жалба:

В първоинстанционното производство ищцата е претендирала присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1235 лв. СРС е приел, че възражението за прекомерност на така претендираните разноски е неоснователно, като е присъдил изцяло претендираната сума на ищцата.

Въззивният съд също счита, че така определеното възнаграждение не е прекомерно с оглед фактическата сложност на делото - броят на предявените искове, по които е осъществена защита, продължителността на проведените съдебни заседания, обемът на ангажираните доказателства. Ето защо частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20273700, постановено по гр.д.№ 58642, по описа на СРС за 2019 г., 123 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба срещу определение на СРС от 09.02.2021 г., с което е оставено без уважение искане за изменение на решението в частта за разноските.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4