Определение № 3618 от 10.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3618 гр. Варна, 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20263100501462 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по две частни жалби, подадени с обща жалба с вх. № 39334/18.05.2026 г. по рег. на РС-Варна, от Ж. И. З. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител К. К. Т., срещу Определение

№ 16935/04.12.2025 г., постановено по гр. дело №

20253110107743 по описа на РС-Варна, с което е определено окончателно възнаграждение на вещото лице Ж. Н. Б. в размер на 1380, 49 евро (2700 лева), за изготвената от нея експертиза по делото, както и срещу Разпореждане № 9288/16.04.2026 г. по същото гр. дело, с което е указано на жалбоподателката, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внасяне на сумата от 971, 45 евро по сметка на РС-Варна – остатък за довнасяне с оглед изплащане на окончателно определеното от съда възнаграждение на вещото лице Ж. Н. Б. за изготвената от нея експертиза по делото, както и е указано на задължената страна, че при неизпълнение в срок ще бъде осъдена да заплати горната сума, на основание чл. 77 от ГПК.

В жалбата се посочва, че правен интерес от обжалване е налице, тъй като с обжалваните актове са засегнати имуществените права на страната, доколкото се възлага допълнително парично задължение и за нея няма друг ред за защита, тъй като производството по делото е прекратено.

По същество се излага, че и двата обжалвани акта са недопустими, евентуално неправилни. Разпореждането се оспорва като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с Определение рег. № 1747/08.04.2026 г. по в. ч. гр. д. 489/2026 г. по описа на ОС-Варна. Определението е постановено след прекратяване на производството и въпреки, че експертизата по делото не е приета. Счита, че определението не произвежда действие, тъй като липсва осъдителен диспозитив и в този смисъл било недопустимо. Посочва се, че с него е 1 възложен последващ (допълнителен) депозит. Допълва се, че в протокола от о. с. з. от 14.11.2025 г. не е отразено изслушване на вещото лице, липсва приемане на заключението и определяне на окончателно възнаграждение или осъждане за довнасяне на допълнителна сума, поради което последващото произнасяне на районния съд е недопустимо. Освен това експертизата не е приложена към доказателствения материал по делото. При условие, че с определението не се осъжда страната, то Разпореждане с рег. № 9288/16.04.2026 г. е без правно основание. Посочва се, че заключението по допуснатата СОЕ е било изготвено, въпреки изричното и своевременно уведомяване на вещото лице от жалбоподателката да не го изготвя, тъй като няма да има възможност да плати. Съдът също е бил уведомен.

Представляващият ги адвокат е поискал по делото да се представят данъчни оценки, вместо да се прави пазарна оценка. Приложени били доказателства за доходите на майката на ищцата. В съдебно заседание адв. А. е възразила срещу депозираното заключение на вещото лице. Отправила е и искане молбата на ищцата да не се приема, тъй като не са искали неговото изготвяне. Отправено е било и възражение, че вещото лице не е изпълнило в цялост поставените му задачи – не е извършил оглед на всички имоти, заключението не е компетентно, същото е невярно и необосновано. Поради това счита, че ако съдът е бил уважил искането, нямаше да се възложи в тежест заплащането на възнаграждение. Съдът сам е взел решение да определи окончателния размер на възнаграждението на вещото лице, като в определението си не е коментирал възражението на страната. Посочените часове в представената от вещото лице справка – декларация не отговарят на действителността, тъй като не са посетени всички обекти. Съдът е трябвало да наложи глоба, поради неоснователно отлагане на делото, а не да дава указания за изготвяне на експертиза. Не били взети предвид и финансовите затруднения на страната, свързани с ниските доходи и множество разходи, подробно описани на стр. 5 от жалбата. За нея и нейната майка е непосилно да платят определеното възнаграждение на вещото лице. Моли да бъдат обезсилено обжалваните определение и разпореждане, а в условията на евентуалност да бъдат отменени.

Към жалбата са приложени документи за доказване на материалното положение на жалбоподателката и нейната майка.

Жалбите са процесуално недопустими, като съображенията за това са следните:

Обжалва се Определение № 16935/04.12.2025 г., постановено по гр. дело № 20253110107743 по описа на РС-Варна, с което е определено окончателно възнаграждение на вещото лице Ж. Н. Б. в размер на 1380, 49 евро (2700 лева), за изготвената от нея експертиза по делото. Обжалва се и Разпореждането № 9288/16.04.2026 г., постановено по същото дело, с което е указано на жалбоподателката, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внасяне на сумата от 971, 45 евро по сметка на ВРС, представляващи остатъчна сума от окончателно определеното възнаграждение на вещото лице Ж. Н. Б. за изготвената от нея експертиза по делото, както и е указано на задължената страна, че при неизпълнение в срок 2 ще бъде осъдена да заплати горната сума, на основание чл. 77 от ГПК.

Съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК на обжалване с частна жалба подлежат две категории определения. Едните са преграждащите по-нататъшното развитие на делото, които временно или окончателно препятстват развитието на производството, сред които са определенията за прекратяване на делото, поради недопустимост; определенията/разпорежданията за връщане на исковата молба/жалба; определенията, с които производството се прекратява поради неподведомственост или неподсъдност на спора; определенията, с които производството се прекратява поради отказ или оттегляне на иска; определението, с което се прекратява делото, след постигната и одобрена от съда спогодба; определенията, с които се спира производството по делото, респ., с които се отказва възобновяването му. Другата категория се отнася до определенията, за които обжалваемостта е изрично предвидена в закона, като разпореждания за издаване на изпълнителен лист; определение, с което се оставя без уважение молбата за обезпечение на доказателства; определения за допускане на предварително изпълнение или за отказ да се допусне такова и др.

Нито един от двата обжалвани съдебни акта не попада в посочените погоре категории. В закона липсва изрична разпоредба, която да урежда обжалваемост на определението, с което се определя окончателно възнаграждение за вещо лице. Това е акт по движение на делото и е от категорията на оттегляемите, които по дефиниция не подлежат на инстанционен контрол. Що се отнася до разпореждането, с което остатъка от сумата, платима на вещото лице е разпоредено да бъде внесена от ищцата, то е неразделна част от определението. Разпореждането няма самостоятелно значение. Съдът е дал указанията в отделен акт, тъй като е бил сезиран с молба за освобождаването на страната от внасяне на такси и разноски по делото, което производство е приел за обуславящо за възлагането за внасяне на таксата за изготвената експертиза.

Определението № 16935/04.12.2025 г. и Разпореждането № 9288/16.04.2026 г. не са и преграждащи производството, доколкото не създават процесуални пречки по движение на делото. В случая не се касае и за акт по чл. 77 от ГПК, в който случай се осъжда страната да заплати съответните разноски. Няма пречка съдът да се произнася в закрито заседание по въпросите по хода на делото, както е сторил в случая районният съд – окончателното възнаграждение е определено в отделен акт, следващ протокола от о. с. з от 14.11.2025 г., в което е обективирано определението за прекратяване на производството.

Поради изложеното жалбите са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството като образувано по недопустими жалби прекратено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частните жалби, подадени с обща жалба с вх. № 39334/18.05.2026 г. по рег. на РС-Варна, от Ж. И. З. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител К. К. Т., срещу Определение

№ 16935/04.12.2025 г., постановено по гр. дело №

20253110107743 по описа на РС-Варна, с което е определено окончателно възнаграждение на вещото лице Ж. Н. Б. в размер на 1380, 49 евро (2700 лева), за изготвената от вещото лице експертиза по делото, както и срещу Разпореждане № 9288/16.04.2026 г. по същото гр. дело, с което е указано на жалбоподателката, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внасяне на сумата от 971, 45 евро по сметка на РСВарна – остатък за довнасяне с оглед изплащане на окончателно определеното от съда възнаграждение на вещото лице Ж. Н. Б. за изготвената от нея експертиза по делото, както и е указано на задължената страна, че при неизпълнение в срок ще бъде осъдена да заплати горната сума, на основание чл. 77 от ГПК;

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. дело № 20263100501462 по описа на ОС-Варна за 2026 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4