Решение № 103 от 08.06.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Велико Търново, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА П.А при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско дело № 20224000500454 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 432 от КЗ.

С Решение № 326/ 13.10.2022 г., постановено по гр.д. № 411/ 2021 г. по описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище в гр. София, да заплати на ищцата Я. И. М., ЕГН **********, от гр. Русе, сумата 25 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 18.06.2021 г. до окончателното плащане, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над 25 000 лева до претендираните 90 000 лева; ОСЪДИЛ е ответника да заплати: на адвокат Я. Д. от АК – гр. София сумата 1 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38 от ЗА; в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Русенския Окръжен съд, държавна такса в размер на 1 000 лева и сумата 340 лева разноски, платени от бюджета на съда; ОСЪДИЛ е ищцата да заплати на 1 ответника сумата 170,83 лева, представляваща разноски в производството.

Недоволна от постановеното Решение, в отхвърлителната му част, ищцата Я. И. М., ЕГН **********, от гр. Русе, чрез пълномощника адвокат Я.

Д. от АК – гр. София, е подала въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част. Навежда се довод за противоречие с материалния закон. Твърди се, че съдът е определил занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, като справедливият размер е претендираната сума от 90 000 лева. Твърди и че не е налице съпричиняване от страна на пострадалата ищца, а ако въззивният съд приеме наличието на такова, в процентно отношение то не е повече от 10%. Излагат се съображения в подкрепа на доводите. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да уважи иска в пълен размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2021 г. до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е подала отговор. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения, изложени в отговора. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение.

Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на съдебния акт, в обжалваната част, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 3767/ 22.06.2021 г., от ищцата Я. И. М., ЕГН **********, от гр. Русе, срещу ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище в гр. София, с правно основание чл. 432 от КЗ и цена – 90 000 лева. В исковата молба ищцата твърди, че е пострадала при ПТП на 19.01.2021 г. в гр. Русе, като е била блъсната при пресичане на бул. „Васил Левски“ от лек автомобил „Форд Фокус“, с рег. № Р 60****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, управляван от Н. Н. Н. – по негова вина, поради несъобразяване с уязвимите участници в движението. Във връзка с ПТП е било образувано досъдебно 2 производство. Ищцата е транспортирана до Спешна помощ в болницата, където е било установено счупване на лява бедрена кост и на 2-ри и 4-ти лумбални прешлени. Направена е операция с остеосинтеза, като ищцата е пролежала в болницата от 19.01.2021 г. до 01.02.2021 г., след което е била изписана. Провела е рехабилитация. Получените увреждания са причинили на ищцата болки и страдания, като общият възстановителен период продължава и към тази дата. Ищцата не е могла да се грижи за себе си, като е използвала помощта на близките си. Инцидентът се е отразил негативно и на емоционалното състояние на ищцата – изживеният стрес и душевни страдания ще съпътстват ищцата до края на живота й. Посочените болки и страдания представляват неимуществени вреди, поради което ищцата е отправила писмена застрахователна претенция, с вх. № 3693/ 17.03.2021 г., към застрахователя ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, по която е изтекъл тримесечния срок и не е било изплатено застрахователно обезщетение. Искането е съдът да постанови съдебен акт, с който да осъди ответното застрахователно дружество да заплати на ищцата сумата 90 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно с лихва за забава върху главницата, считано от изтичане тримесечния срок – 18.06.2021 г. до окончателното й изплащане.

Пред Русенския Окръжен съд е образувано гр.д. № 441/ 2021 г. по описа на съда.

В о.с.з. на 02.12.2021 г. процесуалният представител на ищцата – адвокат Дочев е заявил, че подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото на делото е поискал от съда да уважи иска.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на иска, възразявайки и за наличието на съпричиняване от страна на ищцата.

В пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на ответника адвокат П. е поискал от съда да отхвърли изцяло иска.

От фактическа страна се установява следното:

С исковата молба ищцата е представила заверени преписи от писмени доказателства, които не са били оспорени от насрещната страна и са били приети от съда.

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали № 41/ 13 от 19.01.2021 г. е че пешеходката М. пресича пътното платно отляво на дясно на 3 място, където не е разрешено и се блъска в движещ се в дясната лента лек автомобил „Форд Фокус“, с рег. № Р 60****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, управляван от Н. Н. Н..

От представената справка се установява, че процесният лек автомобил е с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което обстоятелство съдът е обявил за безспорно с доклада си по делото.

Видно от представената претенция за заплащане на обезщетение, с вх.

№ 3693/ 17.03.2021 г. по вх. регистър на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е, че ищцата е подала писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ.

По делото е изискано и приложено ДП № 336-ДП 19/ 2021 г. по описа на ОДМВР – гр. Русе, ПП № 392/ 2021 г. по описа на прокуратурата, което е било прекратено, на основание чл. 343, ал. 2 от НК и е било изпратено по компетентност на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр.

Русе, като срещу Н. Н. Н. е било издадено Наказателно постановление, с което му е наложена административната санкция „Глоба“ в размер на 200 лева.

С оглед оспорване механизма на ПТП и причинените увреждания, съдът е допуснал извършването на комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/ от две вещи лица – инж. С. А. К. и д-р И.

Х. С.. В заключението си вещите лица са отговорили на поставените от страните задачи. В о.с.з. на 24.02.2022 г. вещите лица са заявили, че подържат заключението и са дали обяснения по него. Заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда.

С оглед оспорване твърдението в исковата молба за тревожност, напрегнатост, неспокойствие на ищцата във връзка с претърпения инцидент, съдът е допуснал извършването на комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза /КСППЕ/ от две вещи лица – д-р Н. С. А. - Б. и доц. С. А. К.. В заключението си вещите лица са отговорили на поставените задачи. В о.с.з. на 29.09.2022 г. вещите лица са заявили, че подържат заключението, същото не е било оспорено от страните и е прието от съда.

По делото са разпитани двама свидетели.

При тази фактическа обстановка въззивният съд достига до следните правни изводи:

Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.

4

За да се уважи иска, с правно основание чл. 432 от КЗ, следва да се установи наличието на предпоставките от сложния фактически състав на непозволеното увреждане, както и наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и подадена писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ.

С доклада си по делото съдът е обявил за безспорно наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, а от представените с исковата молба писмени доказателства се установява наличието на подадена писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ.

С оглед липсата на подадена въззивна жалба срещу решението в осъдителната му част и влизането му в сила, не е спорно и наличието на предпоставките на непозволеното увреждане – виновно и противоправно деяние – ПТП, намиращо се в причинна връзка с причинените на ищцата увреждания.

Спорни между страните по делото са обстоятелствата относно размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване.

Съгласно ППВС № 4/ 23.12.1968 г., размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, което е свързано с преценка от съда на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства по делото, които при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето; причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. – изброяването е примерно.

В случая, описвайки механизма на ПТП в т. 5 от КСМАТЕ, вещото лице е посочило, че в 11,14 часа, когато движението е интензивно, лекият автомобил се е движел по бул. „Васил Левски“ в посока бул. „Даме Груев“, в дясната лента за движение – в тази посока на движение има две пътни ленти, със скорост от 29,52 км/ час, при което първоначално видимостта на водача, когато пострадалата ищца е започнала да пресича булеварда, в посока от ляво на дясно на движението на лекия автомобил, е била ограничена от товарен автомобил, а впоследствие, когато видимостта не е била ограничена, водачът е имал техническата възможност да спре автомобила.

5

Следователно, начинът и обстоятелствата, при които е осъществено ПТП – ниската скорост, в пределите на ограничението от 40 км/ час, с които се е движел лекия автомобил, обстоятелството, че първоначално водачът не е имал видимост, както и обстоятелството, че впоследствие, когато е имал видимост спрямо пресичащата пешеходка, е имал техническата възможност да предотврати удара, следва да бъдат съобразени при определяне размера на обезщетението.

Следва да се има предвид характера на увреждането – според КСМАТЕ – медицинската й част, ищцата е получила счупване на горната трета на лявата бедрена кост и на втори, и четвърти поясни прешлени, което е предизвикало трайно затрудняване движението на левия долен крайник и на снагата.

Според свидетеля И. П. К. – син на пострадалата ищца, около два месеца след изписването й от болницата, ищцата на практика е била обездвижена и се е налагало да бъде обгрижвана от близките й, след което още два месеца е ползвала проходилка. Към настоящия момент ищцата се движи с бастун и все още не била възстановена напълно. Въззивният съд кредитира показанията на този свидетел, въпреки родствената му близост с пострадалата ищца, с изключение на твърдението, че ищцата не се е възстановила напълно. Това твърдение противоречи на заключението на КСМАТЕ в медицинската й част, в която вещото лице посочва, че основната функция е възстановена и не се очакват състояния, които да останат до живот. В о.с.з. на 24.02.2022 г. вещото лице е заявило, че обичайният възстановителен период по отношение на функционалността е около осем месеца, като въззивният съд приема, че той е продължил повече от осем месеца с оглед възрастта на пострадалата ищца, което предполага по бавен оздравителен процес.

Несъстоятелен е довода в исковата молба, че инцидентът се е отразил силно негативно и на емоционалното състояние на ищцата – тя станала тревожна, неспокойна, напрегната. От допуснатата по делото КСППЕ се установява, че ищцата боледува от параноидна шизофрения от 2010 г., като един от признаците на това заболяване е напрегнатост и тревожност, поради което не може да се установи със сигурност дали това психично състояние на ищцата се дължи на ПТП. По изложените съображения въззивният съд 6 приема, че твърдените напрегнатост, тревожност и неспокойствие на ищцата не представляват претърпени от нея неимуществени вреди.