Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1137 от 20.09.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1076/2024
Вид
Решение № 1137
Подписан
20.09.2024
В сила
12.12.2024
Състав
Пламен Димитров Караниколов

Цитирани разпоредби

  • чл. 264, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1137 гр. Варна, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20243110201076 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Д. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ****** срещу Наказателно постановление № 442а – 115 от 04.12.2023 г., издадено от Началника сектор "ОП" в Четвърто РУ към ОД на МВР Варна, с което му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500.00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 264, ал.1 от ЗМВР.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Оспорва фактическите констатации на наказващия орган. В допълнително писмено изложение изразява становище, че деянието е квалифицирано неправилно. М о л и наказателното постановление да бъде 1 отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. Г. К. от ВАК, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение и моли да бъдат присъдени такива в минимален размер.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 21.09.2023 г. Около 01:10 часа в гр. Варна, м-ст „Боровец-север“, на паркинга на аптека „Мегафарм“ при извършване на полицейска проверка от униформен служител на МВР за установяване на самоличността на въззивника и след ясно и неколкократно разпореждане да остане на мястото посочено от полицейските служители, Г. напуснал мястото на проверката и бягайки се отдалечил на около 500 метра по необозначена улица в м-ст „Боровец-север“.

Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, след което било издадено атакуваното от въззивника наказателно постановление.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

2

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органсъгласно заповед № 8121з-1098/25.08.2017 г. на Министъра на вътрешните работи.

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон след като е констатирал нарушение по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР , като е съотнесъл установеното към хипотезата на правната норма. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на описаното административно нарушение по следните правни съображения: Съгласно законовата регламентация нарушението се изразява в противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си. Преченето в конкретния случай се е изразило, като е напуснал бягайки мястото на което се е извършвала проверката, несъобразявайки полицейското разпореждане да преустанови действията. В настоящия случай служителят на полицията, който е бил униформен е разяснил че ще бъде извършена проверка и за жалбоподателят е станало ясно, 3 че нареждането се издава от компетентен орган. Нареждането от страна на полицейския орган е било дадено недвусмислено и правомерно, като жалбоподателят не е имал основание да му се противопостави и да не го изпълни .

Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите К. и Д..

Подробно, ясно и конкретно описват мястото и начина, по който жалбоподателя е извършил нарушението, което в настоящия казус е релевантния на обследване въпрос. Същите са непротиворечи и потвърждават изцяло изложената по-горе фактическа обстановка. Свидетелят К. и Д. пряко са възприели поведението на жалбоподателят и осъществените от негова страна действия.

Съдът кредитира и показанията на св. П., който подробно разказва за действията на жалбоподателя които лично е възприел.

От страна на жалбоподателя не са представени доказателства, които да оборват или да поставят под съмнение изложената по-горе фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи. Съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят чрез действията си съзнателно е попречил на органа на МВР да изпълни функциите си и с действията си е осъществил от обективната и субективна страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение. Административнонаказателната разпоредба на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР предвижда административно наказание "Глоба" в размер от 500.00 до 1 000.00 лева за лице, което противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, ако извършеното не съставлява престъпление.

Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената санкционна норма, като е наложил наказание в размер на законоустановения минимум, като е отчел тежестта на извършеното нарушение, степента на обществената му 4 опасност, както и обстоятелството, че същото не може да се квалифицира като престъпление по смисъла на НК. Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид.

Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗМВР. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено. Съдът намери, че при индивидуализацията на административното наказание, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение и личността на нарушителя, размерите на наказанията са предвидени императивно и няма процесуална възможност за промяна на техния размер. В тази връзка съдът намира, че наказанието, е правилно определено, справедливо е и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл. 12 от ЗАНН.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва на ОД МВР гр. Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН . Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80.00 до 120.00 лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80.00 /осемдесет лева.

5

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 442а-115/04.12.2023 г. на Началника на Сектор "ОП" при Четвърто РУ ОД МВР гр. Варна, с което на С. Д. Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание: "глоба" в размер на 500.00 /петстотин/ лева, на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.

ОСЪЖДА С. Д. Г., ЕГН ********** да заплати на ОД МВР гр. Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.

Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6