Решение № 29 от 03.02.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Свиленград, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20245620201012 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от „Трансстрой 49” ЕООД с ЕИК 123673569, със седалище и адрес на управление: град Крън, ул.„Тенчо Петков” № 4, област Стара Загора, със съдебен адрес: град София, ул.„Хан Аспарух” № 7, етаж 4, чрез адвокат П. Й., представлявано от управителя Ислям Шабан Ислям, се оспорва Електронен фиш ( Е Ф ) за налагане на Имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № 8504849320, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) , с който н а дружеството - жалбоподател за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2 , т. 3, вр.чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер 2 500 лв., както и е определена за заплащане сумата от 133 лв. – такса по чл. 10б, ал.

5 от ЗП. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ.

1

В съдебната фаза дружеството - жалбоподател, представлявано от управителя Ислям Шабан Ислям, редовно призовани, не изпращат представител. С Писмени бележки процесуалният им представител - адвокат П. Й. иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ като излага подробно съображенията си това. Претендират се разноски по делото. П редставен е Списък на разноските, инкорпориран в посочените Писмени бележки.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на оспорения ЕФ (въззиваемата страна) – АПИ, редовно призовани на посочения съдебен адрес: град Хасково, бул.„Съединение” № 38, етаж 3, изпращат представител – юрисконсулт Павлина Георгиева, която пледира за потвърждаване на ЕФ.

Представя Писмени бележки, в които подробно аргументира тезата си за потвърждаване на ЕФ, тъй като бил издаден законосъобразно и не били допуснати процесуални нарушения при издаването му. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Наведено е мотивирано възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 03.09.2021 година в 06.45 часа в извъннаселено място, а именно: по път - автомагистрала „Марица” – А 4, при км. 83+554, на територията на община Любимец, област Хасково, с контролно устройство (техническо средство) с идентификатор № 20352 (част (елемент) от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т.нар. ТОЛ система), която е стационарна електронна система за заснемане и за събиране на данни ), е регистрирано и заснето движещото се в посока намаляващ километър, пътно превозно средство (ППС) – товарна композиция, състояща се от влекач марка „Мерцедес”, модел 1848 ЛС с държавен регистрационен № ********** с технически допустима максимална маса 18 000 кг, брой оси 2, екологична 2 категория – евро 5, с ремарке, с общ брой оси на състава 5 и обща технически допустима максимална маса на състава 44 000 кг, като влекачът е собственост на дружеството - жалбоподател (видно от Справката за собствеността, приложена в преписката), за което не е заплатена изцяло дължимата такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП .

След обработване на информацията от заснемането, от АПИ е издаден ЕФ № 8504849320 на дружеството - жалбоподател в качеството му на собственик на ПС, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието, налична в преписката (както вече бе посочено). ЕФ е изготвен по образец съгласно Протокол № 28765/21 от 09.09.2021 година на Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ, ведно с образец към последната, представляващ Приложение към посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за цялостно незаплащане на дължимата такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл.

10, ал. 1, т. 2 от ЗП, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл.

102, ал. 2 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр.чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на дружеството - жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 500 лв., както и е посочено, че дължи и 133 лв. - такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗДвП.

Обжалваният ЕФ е редовно връчен на дружеството - жалбоподател на 08.11.2024 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено по делото, с отбелязване, че е получено от Г.И. – служител в дружеството. Възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Даден е 14-дневен срок на дружеството – жалбоподател да плати компенсаторната такса с оглед анулирането на ЕФ. В указания срок, дружеството - жалбоподател не плаща компенсаторната такса.

За работата и използването на устройството за конкретното нарушение е изготвен Доклад. Същият е приложен по делото и приет като доказателство.

От съдържанието на Доклада се установяват данни за датата и часа на нарушението, мястото му и характеристиките на процесното ППС. ЕФ е 3 съставен на основание снимков материал – налични са записи от системата и по-точно две снимка, на които е видно процесното ППС. От същите се установява, че е заснето ППС – влекач с държавен регистрационен № ********** и ремарке. От приложените снимки стават ясни датата и часа на заснемане, идентични с датата и часа на нарушението . В съдебно заседание процесуалният представител на АНО сочи, че на снимковия материал, цифрата след думата „Dir” е посоката на движение на автомобила и същевременно представлява последната цифра на контролното средство и е посочен номерът на контролното устройство 20352, което отчита данните в посока намаляващ километър.

Налични са доказателства, видно от които дружеството – жалбоподател е сключило Договор с „Интелигентни трафик системи” АД за електронно събиране на ТОЛ такси за изминато разстояние като за целта са предоставени бордови устройства, едно от които е монтирано на процесното ППС и по – точно в кабината на ПС. От Писмото на „Интелигентни трафик системи” АД става ясно, че това асоциирано бордово устройство, което е технически изправно, е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване на моторното превозно средство (МПС), поради което не е предавало данни и информация за преминаването през ТОЛ сигментите по платената пътна мрежа в периода от 21.55 часа на 02.09.2021 година до 08.47 часа на 03.09.2021 година.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски 4

Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189ж, ал. 2 от ЗДвП, т.е. настоящият Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП за нарушение, свързано със събиране на пътни такси по ЗП.

Вярно е, че правноорганизационната форма и законният представител на юридическото лице - жалбоподател, посочени в ЕФ, са неправилни към настоящия момент, което е видно от информацията, съдържаща се в Справката от Търговския регистър, но това не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като към датата на нарушението правноорганизационната форма и законният представител на юридическото лице - жалбоподател са тези, посочени в ЕФ. Отделно от това е посочено точно, ясно и коректно ЕИК, а ЕИК е основен белег, индивидуализиращ юридическото лице, подобно на ЕГН за физическото такова. ЕИК е административен идентификатор на подлежащите на регистрация юридически лица и уникален номер, чрез който юридическите лица се определят еднозначно. Всяко юридическо лице, регистрирано на територията на Република България получава ЕИК, който остава непроменен до прекратяването му. Предвид това, юридическото лице се идентифицира с уникалния си ЕИК. Т.е. посочването на ЕИК в ЕФ на лицето, което се сочи за нарушител, безспо р н о води до извод за еднозначна установеност на нарушителя макар и при наличие на промяна в правноорганизационната му форма и законния му представител.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, донякъде идентични с тези, посочени в Писмените бележки на адвокат Й.:

1. Налице е несъразмерност на наказанието спрямо нарушението във връзка с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на 5 правото на Европейския съюз (Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 09.02.2012 година по дело C-210/10, т. 23). Налице е и постановено Решение на СЕС от 21.11.2024 година по дело С-61/2023 година, където според т. 57 чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на Глоба или Имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса” с фиксиран размер.

Очевидно налагането на Имуществена санкция в размер на 2 500 лв. се явява крайно непропорционално спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса, което положение е нетърпимо съгласно правото на Съюза, обективирано в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото наложената Имуществена санкция се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети предвид всички обстоятелства относно извършването на нарушението, които да обосноват налагането и на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен размер.

Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната. От тези условности следва, че принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето на наказанието и на размера на Имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая.