Определение № 261526 от 26.01.2021, Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер

Година 2021

Град София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД Първо гражданско отделение, 30 състав

На 26.01.

Година 2021 В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА като разгледа гражданско дело номер № 13293 по описа за

2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от Я.А.С., наследник на М.П.Й.срещу И.П.И. и ЗД „Е.“ АД. Ищцата поддържа, че през 2015г. майка й е пострадала при ПТП, настъпило в резултат на виновни противоправни действия на ответника И.И.. От процесното ПТП същата е претърпяла вреди, които следва да бъдат обезщетени. Ето защо предявява искове за солидарното осъждане на деликвента и застрахователя на неговата гражданска отговорност да заплатят следните суми: 1572 лв. – обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи разходи за лечение на травмите от процесното ПТП, както и 45 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди.

От исковата молба става ясно, че пострадалата М.Й.е починала на 09.01.2020г.

С уточнителна молба от 22.01.2021г. ищцата изрично заявява, че предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди касае претърпените от починалата болки и страдания във връзка с настъпилото ПТП. Не се твърди смъртта й да е настъпила в причинна връзка с травмите от същото, не се претендира обезщетяване на претърпените от ищцата в лично качество неимуществени вреди от смъртта на нейната майка.

При така конкретизираната претенция за неимуществени вреди, съдът намира същата за недопустима. Претендира се обезщетяването на неимуществени вреди – болки и страдания, които са настъпили в патримониума на наследодателката на ищцата, която е починала преди завеждането на исковата молба, по която е образувано настоящото дело /03.12.2020г./. Еднозначно се приема в правната теория и съдебната практика, че правото на обезщетение за неимуществени вреди е лично право на пострадалия, което не се наследява. Ако приживе той е предявил иск за обезщетение за неимуществени вреди, процесът може да продължи, щом неговите наследници бъдат конституирани като страна. В случай, че такъв иск не е бил предявен от наследодателя, наследниците могат да претендират обезщетение само на собствените си болки и страдания, вследствие неговата смърт, ако същата е настъпила в резултат на същия деликт, но не и на болките и страданията, претърпени от наследодателя. Съгласно изрично направеното уточнение на исковата молба от 22.01.2021г. съдът не е сезиран с иск за обезщетение за претърпени от самата ищца неимуществени вреди в резултат от смъртта на нейната майка, а с иск за обезщетяване на претърпените от последната приживе неимуществени вреди от ПТП.

Със смъртта на уреденото лице, правото на иск за обезщетение на претърпените от него неимуществени вреди се е погасило и не може да бъде реализирано от неговия законен наследник, защото наследниците не разполагат с надлежна процесуална легитимация да предявят неимуществено лично право на своя наследодател, без то да е било предявено лично от него по процесуален ред, преди смъртта му. Процесуалната легитимация на страната е условие да съществува правото на иск в полза на определено лице. След като правото на обезщетение за неимуществени вреди е лично право и не се наследява, наследникът не притежава процесуална легитимация да предяви чуждо право по исков ред.

Ето защо, предявеният иск за сумата от 45 000 лв.

- обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от М.Й.във връзка с процесното ПТП, е недопустим. Исковата молба в тази й част следва да бъде върната на осн. чл.130 от ГПК.

Искът за имуществени вреди на стойност 1572 лв. не е родово подсъден на СГС. Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. Ето защо, предвид цената на иска и на основание чл. 104, т. 4 ГПК, вр. с чл.103, вр. с чл. 118, чл.1 и ал. 2 ГПК., производството следва да бъде прекратено, а делото изпратено на родово компетентния съд – СРС.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е

Л И:

ВРЪЩА исковата молба с вх. №

298103/03.12.2020г. от регистратурата на СГС, В ЧАСТТА Й по предявените срещу И.П.И. и ЗД „Е.“ АД искове за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от М.П.Й.във връзка с ПТП, настъпило на 06.12.2015г.

ПРЕКРАТЯВА производството гр.д. № 13293/2020 г. по описа на СГС, I-30 състав, като ИЗПРАЩА делото на родово компетентния Софийски районен съд на основание чл. 104, т. 4 ГПК вр. с чл.103, вр. с чл. 118, чл.1 и ал. 2 ГПК.

Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчване на препис.

СЪДИЯ: