Решение № 961 от 28.08.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 961 гр. Пазарджик, 28.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20235220101290 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 ГПК от ищеца „Обединена българска банка“ АД, ЕИК- 000694959 /правоприемник на "Кей Би Си Банк България" ЕАД, с предишно наименование "Райфайзенбанк България" ЕАД, със седалище и адрес на управление- гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“№89 Б, Милениум център, представлявана от С.

А. Г. и Т. В. М.- изпълнителни директори, против А. С. М., ЕГН- ********** от гр. Пазарджик, ул. „******.

Подадена е искова молба от ищцовото дружество, в която се твърди, че налице са общите и специални положителни предпоставки за допустимостта на иска. Стартирало е заповедно производство, като в качеството им на кредитор са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № от 21.09.2022 г. срещу длъжниците Л. Р. А. и А. С. М..

Образувано е ч.гр.д. № 20225240101061 по описа на PC гр. Пещера, II-ри състав. Със съобщение от 21.12.2022 г., съдът им е дал указания в качеството им на молител в едномесечен срок от получаване на съобщението да предявят иск (чл. 415, ал. 1, т. 1, ГПК, чл.415, ал. ЗГПК). Едномесечният срок по чл.422, ал.1 от ГПК, в който трябва да се предяви настоящият иск, започва да 1 тече след надлежното им уведомяване за подаденото възражение. За подадено от ответницата възражение по чл.414 от ГПК са уведомени на 03.01.2023 г., след като получили съобщение по ч.гр.д. № 20225240101061 по описа на PC гр. Пещера, II-ри състав, с което им се указва, че с оглед на постъпило възражение по чл. 414, ал.2 от длъжника могат да предявят иск за установяване на вземането им. Правният им интерес за предявяване на иска се обуславя от обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било уважено от заповедния съд, но е налице хипотезата на чл.

415, ал. 1, т. 1 от ГПК и кредиторът следва да установи вземането си по исков ред. Счита, че иска е допустим и своевременно подаден от заявителя.

С Договор за потребителски кредит №1501200906620530 от 02.02.2015г.,"Райфайзенбанк (България)" ЕАД (Банката) (сега „Кей Би Си Банк България" ЕАД) е отпуснала на кредитополучателя Л. Р. А. кредит в размер на 34 521.90 лева (тридесет и четири хиляди петстотин двадесет и един лева и деветдесет стотинки). Лимитът е напълно усвоен на 02.02.2015 г.

Настоящата ответница А. С. М. е подписала договора в качеството си на поръчител. Съгласно чл. 1 от Договора кредитът е отпуснат за потребителски нужди и е с краен срок на погасяване 15.02.2025г. Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ, договорът за банков кредит е лихвоносен. Чл. 4 от Договора, се установява, че между страните е уговорена лихва като възнаграждение за ползването на предоставения кредитен лимит. Съгласно цитираната договорна разпоредба, за първите 12 (дванадесет) месеца кредитополучателят заплаща фиксирана лихва в размер на 7.070% (седем цяло и седемдесет хилядни процента); след изтичане на горепосочения срок, се дължи годишна лихва в размер на 6-месечен SOFIBOR + 5.850 (пет цяло осемстотин и петдесет хилядни) пункта надбавка. Редовната лихва се начислява върху усвоената и непогасена главница на годишна база. Страните са определили размера на обезщетението за неизпълнение (неустойка) - при забава в заплащането на дължими вноски по кредита е дължимо обезщетение за забава- наказателна лихва, чийто размер се определя като към размера на дължимата възнаградителна (редовна) лихва се надбавят 10 (десет) пункта (чл. 4.5.). Наказателната лихва се начислява на годишна база върху забавените вноски за главница, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване. В чл. 5.2 от Договора е уговорено кредитополучателят да погасява ползвания кредит на 120 (сто и двадесет) анюитетни месечни вноски, 2 дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.03.2015 г. до 15.02.2025г.

Сочи се, че банката е изпълнила всички нейни задължения, съгласно подписания Договор за потребителски кредит. На кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване. От страна на кредитора не са нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването и изпълнението на договорните отношения между страните. Основно задължение на заемателя, съгласно чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок. Кредитополучателят Л. Р. А. е изпаднал в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски. Не са заплатени анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с падежни дати. Неплащането представлява неизпълнение, противоправно е и за него длъжникът отговаря. С оглед на неизпълнението и в изпълнение на изискването на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, на 03.08.2022 г. на кредитополучателя е връчено лично писмо с изх. №ИЗХ-530- 93/29.07.2022 г. Предсрочната изискуемост е обявена на поръчителя и ответник А. М. с писмо изх. № ИЗХ530- 94/29.07.2022 г. на 25.08.2022 г. Прилагат писмото, разписка за връчването му, копие на Протокол 2866/25.08.2022; фактура 36715/25.08.2022 и платежно за заплащане на услугата връчване чрез ЧСИ, както и възлагателното писмо от стана на Банката към ЧСИ. С оглед качеството на ответника, а именно поръчител, към настоящата искова молба представят доказателства и за обявяването на предсрочна изискуемост на кредитополучателя. С цел по - благоприятно за клиента предсрочната изискуемост е осчетоводена на по - късната от двете дати, а именно на 25.08.2022 г. Ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника - кредитополучател, ако са налице 3 предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. (Решение №60009/02.06.2021 г. по т.д. № 2891/2019 ВКС, II т.о.; Решение №10 от 25.02.2020 г. по т.дело №16/2019г., II т.о., ВКС; Решение №60048 от 20.08.2021 г. по т.д. №2122/2020). В конкретния случай и двете писма са получени лично от адресатите си следователно предсрочната изискуемост е настъпила още преди стартиране на заповедното производство. Поради липса на изпълнение, считат, че в тяхна полза са възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Съгласно чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава, в случай че длъжникът не изпълни точно задължението си. С договарянето на неустойката (обезщетение за забава) страните отнапред са определили размера на обезщетението и вреди не следва да бъдат доказвани.

Предсрочната изискуемост е санкция за неизправност на длъжника, последиците й следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока (уговорения падеж)- главница, редовна (възнаградителна) лихва и обезщетение за забава. В Решение №99 от 01.02.2013 г. по т. д. №610/2011 г. на / т.о. Върховният касационен съд е приел, че при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси. Банката е предприела действия за принудителното събиране на вземанията си. Подадено е заявление с вх. № от 21.09.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417 от ГПК. Впоследствие, по образуваното ч.гр.д, № 20225240101061 по описа на PC гр. Пещера, ll-ри състав е издадена заповед за незабавно изпълнение, по силата на която длъжниците Л. Р. А. и А. С. М. са осъдени солидарно да заплатят на „Кей Би Си Банк България" ЕАД (преди "Райфайзенбанк (България)" ЕАД)сумите: изискуема главница в размер на 20 227.28лв.

(двадесет хиляди двеста двадесет и седем лева и двадесет и осем стотинки), от които редовно падежирала главница в размер на 9 522.76 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 10 704.52 лева; изискуема 4 редовна (възнаградителна) лихва в размер на 2 411.65лв. (две хиляди четиристотин и единадесет лева и шестдесет и пет стотинки), начислена за периода от 15.01.2020г. до 24.08.2022 г. включително; изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници в размер на 2 001.90лв. (две хиляди и един лева и деветдесет стотинки), начислено за периода от 15.02.2020г. до 24.08.2022г. вкл.; изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница/ в размер на 77.31 лева {седемдесет и седем лева и тридесет и една стотинки), начислено за периода от 25.08.2022г. до 19.09.2022г. вкл.; разноски за уведомление в размер на 60.00 лева; законна лихва за забава за периода от 21.09.2022 г. до изплащане на вземането; както и направените по частното гражданско дело съдебно-деловодни разноски- платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Считат, че доказателствата, които сочат, обуславят несъмнения извод, че по силата на сключения Договор за потребителски кредит, между страните по делото са възникнали валидни облигационни отношения. Съгласно Решение №175 от 06.06.2011 г. по гр.дело №1242/2010 г., /// г.о. на ВКС, ако основанието на вземането е доказано, съдът не може да отхвърли иска като недоказан, а е длъжен сам да определи размера (така и ТР №129/30.06.1986 г.на ОСГК на ВС, Решение №119/24.03.2009 г. По гр. дело №1210/2006 г., // г.о. на ВКС}. Съгласно т. 9 от Тълкувателно Решение №4/18.06.2014 г. по Тълкувателно дело №4/2013 на ОСГТК на ВКС събраните принудително суми в хода на изпълнителното производство следва да не се изключват от исковата претенция по установителния иск след подадено възражение. Ако сумите са доброволно заплатени в патримониума на кредитора, то не следва да са предмет на иска. В настоящия случай по образуваното изпълнително дело № 20228820400458 по описа на ЧСИ Г. Т. са събрани суми от двете задължени лица. Тъй като те отговарят солидарно, то погасяването на задължението от едното лице намалява общия солидарен дълг. На Л. Р. А. поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на 22.11.2022 г. Същата не е подала възражение срещу заповедта за изпълнение, респ. заповедта се е стабилизирала (чл. 416 ГПК). Следователно събраните от нея суми до момента, както и за в бъдеще следва да намаляват дълга, но да не са предмет на исково производство. Тези суми би следвало да са предмет на иск, ако Линка била възразила, ако се водеше установителен иск срещу Л. А..

Към момента не представят доказателства кога е връчена поканата за 5 доброволно изпълнение на главния длъжник, но за открито съдебно заседание ще изискат удостоверение от ЧСИ, както и актуална информация дали има и какви са погашенията след подаване на настоящата искова молба. Сумата, която е събрана от Л. А., дори за тази сума да нямат титул срещу А. М., то това няма да наруши цялото събиране на вземането. С оглед на изложеното от задълженото лице и ответник А. М. претендират дългът намален със сумите събрани от Л. А.. Това е видно и от справката по чл. 366 ГПК. Това е и причината да претендират законна лихва от 30.12.2022 г., защото с постъплението, събрано от главния длъжник и преведено от ЧСИ, Банката е погасила начислената до момента законна лихва. С оглед задължението на исковия съд да се произнесе и относно разноските, направени в заповедното производство, и с оглед анализа по - горе, моли съдът да съобрази какъв е бил размера на дълга към датата на подаване на заявлението, т.е. сторените разноски са основателни и следва да се уважат на 100 %. Дългът е намалял впоследствие в резултат на плащане, т.е. към датата на заявлението им, претенцията им е била основателна и точна по размер.