Определение № 155 от 25.05.2021, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 155 гр. Стара Загора , 25.05.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Блага Бозова като разгледа докладваното от Блага Бозова Частно наказателно дело № 20215530201221 по описа за 2021 година съобрази:

Производството е по чл.243 ал.4 и ал.5 от НПК.

Подадена е жалба против постановление на Районна прокуратура - Стара Загора от 15.03.2021 г., с което е прекратено досъдебно производство № 103/2018 г. по описа на ОСлО при ОП – Стара Загора, образувано на 18.06.2018 г. и водено за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК.

СЪДЪТ, като взе предвид изложените в жалбата доводи, мотивите на обжалваното постановление и съобрази доказателствата по досъдебното производство, приема следното:

Право на обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство имат обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице, което право може да бъде упражнено пред съответния първоинстанционен съд в 7дневен срок от получаването на преписа му.

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – пълномощник на пострадалото лице, поради което е допустима.

Досъдебно производство № 103/2018 г. по описа на ОСлО при ОП - Стара Загора, преписка № 2333/2018 г. на РП - Стара Загора, е образувано на 18.06.2018 г. и водено за извършено на 31.03.2018 г. в град Стара Загора престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК.

В хода на разследване е установено, че извършителят е .... К.. На 01.08.2019 г. срещу него е повдигнато, а на 21.12.2020 г. е предявено обвинение за престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК.

1

Прокурорът, след като се е запознал с доказателствата по досъдебното производство, е приел следното:

Свидетелите .... К. и ... К. са братя. Притежават и обитават общ наследствен имот находящ се в град Стара Загора за ул.".... Първото изградено жилище в имота било дело на техния наследодател и родител - ... К., който години преди инцидента починал. Той имал подписан договор за учредяване на отстъпено право на строеж от 06.07.1962 г. сключен с Общински народен съвет - Стара Загора. Впоследствие, върху терена били застроени две къщи, долепени една до друга, като в едната живеели свидетелите ... К., съпругата му - ...

К.а, синът им, пострадалият Т. В. К., неговата съпруга - ... и двете им деца; а в другата – свидетелят .... К., съпругата му ... К.а, синът им обвиняемият .... К. и децата му.

Обвиняемият .... К. и пострадалият Т. В. К. са първи братовчеди.

След смъртта на най - стария наследодател ... К.(който първи построил жилище), отношенията между семействата на двамата братя наследници - .... К. и ... К. се изострили.

Възникнали имуществени спорове, които те самите не могли да разрешат, пререканията и неразбирателствата обхванали всички членове на двете потомства и, въпреки че страните отправяли писмени и устни сигнали до различни държавни институции, до разрешение на проблема не се стигнало. Общуването между семействата често пъти било съпроводено с множество кавги, спорове и скандали, а понякога роднините си разменяли обиди и заплахи, и това се превърнало в обичаен начин на съжителстване. На 30.03.2018 г. пострадалият Т. В.

К. подал сигнал - предложение до кмета на община - Стара Загора за премахване незаконното строителство извършено от неговите братовчеди и с писмо от 16.04.2018 г. на съответното длъжностно лице при община - Стара Загора бил уведомен, че жалбата му била уважена и общината изготвила програма за поетапно премахване на незаконното строителство, фиксирано в жалбата.

Поради непрекъснатите разправии между двата рода, през периода месец март месец април 2018 г. служителите на реда били многократно сезирани и при изпълнение на служебните си задължения, те съставили множество протоколи за предупреждение най вече срещу лицата .... К., .... К., ... К. и Т. В. К., като всеки път ги предупреждавали да не се заплашват взаимно, (да не извършват деяния по чл.144, чл.325 и чл.323 от НК), а всички спорни въпроси да разрешават по законоустановения ред.

Поредният конфликт между роднините се случил на 31.03.2018 г.

През този ден пострадалият Т. В. К. бил излязъл с голямата си дъщеря да се поразходи из Стара Загора и около 18,00 ч. се прибрал в дома си. Предварително знаел, че неговите роднини - обвиняемият .... К. и свидетелят .... К., извършвали ремонт на покрива от тяхната страна на къщата. Пострадалият загледал зида и видял, че при изваждането и 2 подменянето на валките, майсторите на чичо му били съборили на две места мазилката на една от стените, а докато са стъпвали по покрива били счупили няколко керемиди. Затова, свидетелят Т. В. К. се показал през прозореца на третия етаж, който имал изглед към покрива на роднините му и попитал обвиняемия .. К. какво смятали да правят, как да продължат ремонта?.

Свидетелят .... К. (чичото) отговорил: "Какво те интересува, това не е твоя работа, педераст долен! Ти като правеше, аз месих ли ти се?", а обвиняемият извикал: "Ще те убия, ще те осакатя тебе и цялото ти семейство! Имам пари - ще те поръчам! Не ме е страх от нищо!".

Отправените закани били чути от пострадалия, от неговата съпруга - ... и двете им деца. Последните се разплакали и съпругата му ги отвела в друга стая.

Доказани са влошени отношения между обвиняемия и пострадалия, много преди настоящото деяние членовете на двете семейства са си разменяли обиди, закани и заплахи, за това свидетелстват не само разпитаните свидетели, но и приложените полицейски протоколи за предупреждения съставени почти по равно на двете спорещи страни.

При така възприетата фактическа обстановка, прокурорът е приел, че:

- не може да се формира извода, че думите: “Ще те убия, ще те осакатя тебе и цялото ти семейство! Имам пари - ще те поръчам! Не ме е страх от нищо!", отправени от обвиняемия, са от естество да се възприемат като действителна закана за убийство, която би се реализирала на практика. Тази закана е отправена така, че разкрива признаците на поредното роднинско спречкване и избухване на нерви в поредицата многобройни спорове между страните и не сочи на действителна заплаха за убийство по чл.144 ал.3 от НК.

Изводът се базира и на обстоятелствата, свързани с мястото където са изречени думите / в общото дворно място на покрива на ремонтираща се къща/, начина, по който са изречени, /нервно/, факта, че са отправени в присъствието на други хора, както и липсата на вредни последици oт тях, липсата на доказателства за това, че заплашеният е бил принуден да извърши нещо противно на волята му. В същото време съществуват данни, че по същото време и място срещу обвиняемия е отправена закана от пострадалия, като представител на полицията със следното съдържание: "Отивайте там откъдето сте дошли! Ще има начупени крайници! Живота Ви струва пет хиляди лева. Ще Ви навра в багажници на коли и никой няма да Ви открие. Ще Ви затрия всичките до гейското Ви потомство! Властта е в мене. Ще има убийства!";

- пострадалият и обвиняемият са си разменили закани за убийство, но нито един от тях не е приел на сериозно казаното от другия;

- не следва да се кредитира като краен извод съдебнопсихиатричната експертиза. Същата приема, че у пострадалия са били налице симптоми на тревожност в първите дни след 3 инцидента, но доколкото експертизата е изготвена на 21.04.2019 г., около единадесет месеца след инцидента и приоритетно съставена и защитена по показанията на пострадалия и неговите роднини, изводът за основателно възбуден страх, че срещу заплашения ще бъде извършено престъпление е необоснован и недоказан;

- касае се за полицейски служител с продължителен стаж в системата на МВР и за негови роднини, който много добре познава още от детските си години и най- вече се среща с тях почти всеки ден, това са негови братовчеди, чичовци и лели. Знае, че между семействата съществува неразрешен имуществен спор и неразрешаването му е причината за продължаващите между роднините непрекъснати кавги, обиди и заплахи, което се е превърнало в обичаен начин на живот. Работата му в МВР също предполага, че той лично е изложен на стрес, като при изпълнение на служебните си задължения се среща с лица извършили противообществени прояви. Не би следвало така лесно и толкова леко да се поддава на една закана макар и за убийство, отправена от толкова познат и близък човек, който не е можел да я реализира по никакъв начин. Просто заканата по обясними причини не би следвало да бъде възприета като такава от пострадалия. Затова не следва да се кредитира изцяло експертизата - същата е изготвена на 21.04.2019 г. и се базира на възприятията на лица, (пострадалият и неговите роднини), намиращи се в непрекъснат конфликт със семейството на обвиняемия;

- налице е недоказаност на елемент от обективна страна - възбуден основателен страх у заплашения за осъществяване на заканата за убийство, деянието по чл.144 ал.3 от НК е несъставомерно. От субективна страна деянието също не осъществявало признаците на визираното престъпление. То следва да е извършено при условията на пряк умисъл обвиняемият трябва да е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, да е предвиждал настъпването на неговите общественоопасни последици и да е искал тяхното настъпване. Обвиняемият .... К. е отправил думите към братовчед си, без да придава на същите съдържанието на закана за убийство, без да цели действително сплашването на пострадалия, същите са били насочени с цел промяна в поведението на заплашения противно на волята му в искана от дееца насока. Обвиняемият искал пострадалият да се махне от прозореца и покрива, за да не пречи на ремонтната дейност.

При преценка законосъобразността и обосноваността на постановлението, служебно и във връзка с наведените в жалбата доводи, съдът констатира, че същото следва да бъде отменено, предвид следното:

Първо, налице са категорични доказателства, че .... К. на 31.03.2018 г. е отправил следната закана: „ Ще те убия. Ще те осакатя тебе и цялото ти семейство! Имам пари, ще те поръчам! Не ме е страх от нищо!”. Тази закана е отправена освен в присъствието на пострадалия, на неговата съпруга ... и двете им малолетни деца. Като в резултат на заплахите по-малката дъщеря се разплакала;

Второ, няма основания да не се кредитира с доверие заключението на съдебно 4 психиатричната експертиза установяващо по несъмнен начин за основателно възбуден страх и симптоми на тревожност у пострадалия след инцидента;

Трето, необосновано и в противоречие с доказателствените източници прокурорът е приел, че горецитираната закана с убийство не би могла да се възприеме като действителна такава, мотивирайки този си извод с факта, че пострадалият е дългогодишен служител на МВР и не би следвало така лесно да се поддава на закана макар и с убийство /стр.5 от постановлението/.

Цитираната в постановлението съдебна практика е неотносима към настоящия казус.

Не е необходимо пострадалият да е изглеждал уплашен / стр.4 от постановлението/, нито пък настъпването на вредни последици /стр.5 от същото/ - престъплението е формално като практиката в това отношение е непротиворечива. За съставомерността на деянието по чл.144 от НК не е необходимо лицето, към което е отправена заканата действително да се е почувствало застрашено – виж Решение № 175/2019 г. по н. д. № 774 /2019 г. на Върховен касационен съд, трето нак. отделение; За да е съставомерно деянието по чл.144 ал.3 от НК не е необходимо деецът да е имал намерение да убие - Решение № 7/28.01.2019 г. по н. д. № 1191/2018 г. на Върховен касационен съд, първо нак. отделение; Престъплението по чл.144 ал.3 от НК е на формално извършване - виж Решение № 294 от 10.01.2017 г. по н. д. № 1231/2016 г. на Върховен касационен съд, първо нак. отделение.

На следващо място, отделен е въпросът, че заканата „ Ще те убия, ще те осакатя тебе и цялото ти семейство! Имам пари-ще те поръчам! Не ме е страх от нищо!” е въздействала и върху останалите членове на семейството на пострадалия, тъй като е отправена в тяхно присъствие, а те не са служители на МВР и биха се поддали по-лесно на подобни заплахи.

Показателна в тази посока е реакцията на малкото дете на пострадалия. Този въпрос обаче и неговата съставомерност са останали извън вниманието на разследващите, в противен случай, би следвало обвиняемият да бъде подведен под отговорност и за заплахата по отношение на съпругата и двете деца на пострадалия.