Решение № 73 от 10.04.2023, Районен съд - Поморие
- Съд
- Районен съд - Поморие
- Дело
- Гражданско дело 530/2022
- Вид
- Решение № 73
- Подписан
- 10.04.2023
- Състав
- Димитър Маринов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.19, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 25, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 73 гр. Поморие, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Д. М. Д. при участието на секретаря ГАЛИНА АТ. КОЙЧЕВА като разгледа докладваното от Д. М. Д. Гражданско дело № 20222160100530 по описа за 2022 година взе предвид следното.
Производството е образувано по искова молба от Е. С. С., А. С. Д. и Н. С. М., всички от гр.Поморие, със съдебен адресат адв.Т. Я., против община Поморие.
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за установяване по отношение на ответната община, че ищците са собственици недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.Поморие, представляващ дворно място в с.Каменар, общ.Поморие, м. „Разширението“, с площ 643 кв.м., пл.№ 1032 по предходен план на населеното място.
Исковата молба е приета за разглеждане и препис от същата е връчен на ответника, който оспорва предявената претенция като неоснователна и недоказА..
В съдебно заседание ищците Е. С. и Н. М. се явяват лично, всички ищци се представляват от пълномощника си адв.Т. Я., който поддържа заявената претенция.
Ответната община се представлява от юрисконсулт, който поддържа заявеното с отговора становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
За да разреши така поставения спор съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа стрА. следното.
По делото е представен заверен препис от договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.07.1985 г., съгласно който Б.А.Т. е продал на С.А.М. дворно място в с.Каменар, общ.Поморие от 600 кв.м., при граници: изток – Г., юг – Г.Т., запад – Б. Т. и север – Б. Я.С..
Договорът е подписан за продавач и купувач, в същия е посочено, че е сключен в 1 присъствието на трима свидетели, които също са го подписали.
Представен е заверен препис от удостоверение за наследници изх. № 792/17.08.2020 г., издадено от общ.Поморие, съгласно което С.А.М., ЕГН **********, б.ж. на гр.Поморие, е починал на 17.01.1992 г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си С.К.М., починала на 04.09.2011 г. и низходящите си и ищци Н. С. М., Е. С. С. и А. С. Д..
Представен е заверен препис от писмо № ТСУ-1619#1/11.08.2021 г., на кмета на община Поморие, адресирано до ищцата А. Д., в което се сочи, че във връзка със заявление от ищцата за издаване на скица за имот пл. № 1032, м. „Разширението“, с.Каменар, общ.Поморие, м. „Разширението“, за имота е издаден акт за частна общинска собственост.
По делото е прието като доказателство неоспореното от страните заключение на вещото лице инж.К. М. по извършената съдебно-техническа експертиза, съгласно което процесното дворно място с пл.№1032 за първи път се появява в картно съдържание с одобряването, със Заповед №1215/28.12.1996 г., на кадастрален план на м. „Разширението“, с.Каменар, общ.
Поморие, като в разсписния списък към кадастралния план, препис от който е представен по делото, в графата за собственик, за този имот няма нанесено име на собственик.
Вещото лице сочи, че имот пл.№1032 е идентичен с имота, предмет на горепосочения договор от 07.07.1985 г.
Съгласно заключението имотът по договора 07.07.1985 г., същият имот пл. №1032, м.
„Разширението“, с.Каменар, попада в имот № 000115, землището на с.Каменар, ЕКАТТЕ 35691, общ.Поморие, по Картата на възстановената собственост, одобрена по чл.27 от ППЗСПЗЗ през 1994 г.
Представена е справка от Регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ, издадена от ОСЗ – Поморие, съгласно която партидата за имот № 000115 по КВС е открита на 12.04.1995 г., същият представлява друг вид терен със селищен характер, с площ 26.884 дка, девета категория, вид на територията по предназначение населени места, като имотът е общинска частна собственост на общ.Поморие, с начин на придобиване – по ЗСПЗЗ.
Не се спори по делото, а и се установява от представения по делото препис от скица на поземлен имот № 15-1155351/05.10.2022 г., издадена от СГКК – Бургас, че по КК и КР процесният имот съставлява имот с идентификатор ***, с адрес на имота гр.Поморие, кв.Каменар, ул. „..., с площ 629 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирА., с начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10м.).
По делото са изслушани показанията на св. Б.А.Т. (познат на ищците, св. Т.Д.С. (съпруг на ищцата Е. С.) и С.П.Н. (също познат на ищците).
Св.Т. сочи, че процесното дворно място, част от такова с площ 2.5 дка, е закупено на негово име от баща му през 1966-1967 г. от собственик С.Л. от гр.Каблешково. Твърди, че мястото е било нива и ТКЗС е разпределяло местата, като при разпределянето баща му е закупил мястото. На свой ред свидетелят продал с договор мястото на наследодателя на ищците, който го обработвал след закупуването, като сеел домати, пипер, засял плодни дръвчета.
Свидетелят твърди, че след смъртта на наследодателя на ищците, последните обработвали 2 мястото, като никой не е оспорвал, че мястото не е тяхно.
Св.С. твърди, че познава мястото, тъй като е син на Д. С., един от свидетелите, присъствали при сключване на горепосочения договор от 07.07.1985 г., като от закупуването му мястото е обработвано от купувача, респ. от ищците, след неговата смърт.
Св.Н. сочи, че е собственик на съседно на процесното дворно място, което от 1985 г. и до момента е обработвано от наследодателя на ищците, а след смъртта му от самите ищци.
Предвид така установената фактическа обстановка, от правна стрА. съдът намира следното.
Съгласно чл.79, ал.1 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Съобразно мотивите на ОСГК на ВКС по т.2 от ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г., разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС, регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС.
В случая ищците, на собствено основание и по наследство от С.А.М., б.ж. на гр.Поморие, починал на 17.01.1992 г., се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на процесния недвижим имот с идентификатор ***, с начална дата на давностното владение – 1985 г. и крайна дата – предявяване на иска.
Безспорно се установява от доказателствената съвкупност, че ищците, респ. техният наследодател, в горепосочения период са упражнявали владение, по смисъла на чл.68 ЗС, по отношение на процесния имот.
Давностното владение е започнало през 1985 г., след извършено в полза на наследодателя на ищците разпореждане с процесния имот, при което освен, че не е спазена формата по чл.18 от ЗЗД, но и не се установява разпореждащият се да е бил собственик на имота, а като такъв по силата на закона – ЗСПЗЗ, се легитимира ответната община, поради следното.
Съгласно чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ, земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост.
В приложното поле на посочената норма се включват онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване (земи по чл.10 от ЗСПЗЗ), но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на §4б И §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, като придобиването правото на собственост върху тези земи от общината става по силата на закона.
Видно от горепосочената справка от Регистъра на земеделските земи, издадена от ОСЗ – Поморие, процесният имот е бил земеделска земя при влизане в сила на ЗСППП, като по делото не са налице доказателства, а и не се твърди от страните, за имота да е бил съставен акт за държавна собственост, не са налице доказателства, а и твърдения, за заявени и реализирани реституционни претенции по отношение на имота или за проведено производство по трансформиране правото на ползване в право на собственост, поради което след влизане в сила на плА. за земеразделяне и одобрената карта през 1994 г., процесният 3 имот е стА.л общинска собственост по силата на закона /чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ/ и по отношение на него е била приложима действалата до 31.05.1996 г., забрА. за придобиване по давност на имоти държавна и общинска собственост, предвидена с разпоредбата на чл.86 от ЗС, както и мораториумът, въведен с §1, ал.1 от ЗДЗС (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.), съгласно който давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост, спира да тече за периода от 31.05.2006 г. до 08.03.2022 г., която дата е датата на влизане в сила на Решение № 3/24.02.2022 г., по к. д. № 16/2021 г. на КС на РБ, с което разпоредбата е обявена за противоконституционна.
Съгласно посоченото решение,с обявяването на разпоредбата на §1, ал.1 от ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект, като съгласно чл.151, ал.2, изр.3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на решението в сила, ето защо към настоящия момент не е изтекъл срока по чл.79, ал.1 от ЗС, ищците не са могли да придобият имота въз основа на давностно владение, поради което претенцията им е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход от спора на ищците не се дължат разноски, поради което искането им за присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изхода от спора разноски на ищеца не се дължат, поради което искането му за присъждане на такива следва да се остави без уважение.
Предвид неоснователността на претенцията ищците дължат разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК, поради което и по повод направеното искане, в тяхна тежест следва да бъдат възложени разноските на ответника в общ размер 250 лв., от които 150 лв., депозит за възнаграждение на вещо лице и 100 лв., юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр.с чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Нредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Е. С. С., ЕГН **********, с адрес гр.Поморие, ул. „..., А. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Поморие, ул. „... и Н. С. М., ЕГН **********, с адрес гр.Поморие, ул.
„... всички със съдебен адресат в гр.Поморие, ***, адв.Т. Я., против община Поморие, ЕИК 000057179, със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, ул. „Солна”, № 5, представлявА. от кмета И.А., за установяване по отношение на ответната община, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-128/25.07.2022 г., на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр.Поморие, кв. „Каменар“, ул. „..., с площ 629 кв.м., с предназначение на територията урбанизирА., с начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10м.), при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***.
4
ОСЪЖДА Е. С. С., ЕГН **********, А. С. Д., ЕГН **********, и Н. С. М., ЕГН **********, всички със съдебен адресат адв.Т. Я., да заплатят на община Поморие, ЕИК 000057179, сума в размер 250 лв. (двеста и петдесет лева), представляваща разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. С. С., ЕГН **********, А. С. Д., ЕГН **********, и Н. С. М., ЕГН **********, всички със съдебен адресат адв.Т. Я., за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
5