Решение № 77 от 06.07.2023, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Девин, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20235410100020 по описа за 2023 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо и предл. трето ЗЗД, във връзка чл.10а, чл.19 ал.4 ЗПК и чл.22 ЗПК, чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП от М. Р. Г., с ЕГН **********, от гр. П., ул. Б. № **, чрез адв. Д. В. М., със съдебен адрес гр. П., бул. П. ш. № **, ет.*, ап.* против „В. БГ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Д. Х. № *-*, представлявано от З. С. Р. и А. М. за прогласяване нищожност на клауза „такса за бързо разглеждане“ от Договор за кредит № 9865*/28.11.2022г., на основание чл.26, ал.1, пр. 1 и пр.З ЗЗД и поради неспазване на нормите на чл.10а, чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК и чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП. Претендира за присъждане на направените разноски.

В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че е страна по Договор за кредит № 9865*/28.11.2022г., сключен с В. БГ“ ЕООД, по който е получил сумата 800.00 лева, при дължима лихва в размер на 26.95 лева, при ГПР от 49.60%, при ГЛП от 40.99% и срок на кредита от 30 дни. Договор № 9865*/28.11.2022г. предвижда дължимост на такса бързо разглеждане на документи в размер на 165.04 лева, като по този начин общото задължение е в размер на 991.99 лева.

Така уговорената клауза е нищожна, поради накърняване на принципа на „добри нрави”, по смисъла на чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД, поради значителна не еквивалентност на насрещните престации - предоставената услуга и уговорената цена. Уговорената „такса за бързо разглеждане в размер на 165.04 лева, съставлява допълнителна сума в размер на 1/4 от сумата на отпуснатия кредит от 800.00 лева. и е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост. Клаузата е в ущърб на потребителя (чл.143, ал.1 ЗЗП), като неразбираема и не позволяваща за него да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143, 1 ал.2, т.19 ЗЗП.

Клаузата, предвиждаща заплащане на такси и комисионни е неравноправна, по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП и нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 ЗЗП, води до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК.

Клаузата е нищожна, на основание чл.10а, ал.1 ЗПК, тъй като разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В срока за отговор по чл.131 ГПК от ответника по първоначалната искова молба „В. БГ“ ЕООД е предявен насрещен иск.

Не се оспорва, че на 28.11.2022г. между „В.БГ“ ЕООД, като Кредитодател и М. Р. Г., като Кредитополучател, е сключен Договор за кредит № 9865* в съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗПФУР. С настъпване на падежната дата 28.12.2022г. ищецът е изпаднал в просрочие и не е направил никакви плащания по кредита, за погасяване на задължението си към „В.БГ“ ЕООД. Ищецът има качеството на длъжник спрямо дружеството и дължи връщане на заемната сума в първоначален размер от 800.00 лева, заедно с всички такси и лихви по договора.

Моли съда да разгледа насрещен иск срещу ищеца за сумата от 991.99 лева, представляваща неизплатено задължение но Договор за кредит № 9865*/28.11.2022г., от които: главница - 800.00 лева, договорна лихва - 26.95 лева; такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит - 165.04 лева

Ищецът, неоснователно се е облагодетелствал, поради неизвършено от него плащане на задължението.

Оспорва изцяло исковата претенция за прогласяване на нищожност на такса „Бързо разглеждане“ и такса „Удължаване на срок“ по Договор за кредит № 9865*/28.11.2022г. като неоснователна и недоказана.

Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК, „Кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит“. Не е налице противоречие с императивната норма на чл.10а, ал.2 ЗПК, съгласно която Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Не е налице противоречие на сделката с нормите за справедливост и добросъвестност. Отношенията между страните са частноправни и са се развили в сферата на потребителското кредитиране от небанкови финансови институции и тъкмо в обхвата на тази сфера следва да се преценяват добрите нрави като критерии за поведение. Такси „Бързо разглеждане“ и „Удължаване на кредита“ са пожелателни, допълнителни и незадължителни услуги, които се предоставят само по изрично искане на Кредитополучателя, съобразно Тарифа на Кредитора. Оспорваните такси са подробно описани в Общите условия, които са неразделна част от Договорите за кредит, приложими и по процесния договор. Такса „Бързо разглеждане“, при преценката й като „общ разход по кредита“ по смисъла на Директива 2

2008/48/ЕО, следва да се отчете дали са изпълнени кумулативно заложените условия: първо - дали тези такси се заплащат във връзка с договора за кредит; и второ - дали ползването на услугите е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. Такса „Бързо разглеждане“ няма отношение нито към сключването на договора, нито към усвояването на кредита, нито към конкретните параметри на договора за кредит - сума по кредита, дължима срещу ползването й възнаградителна лихва и условия за определяне на лихвата, а таксата „Удължаване на кредита“ няма отношение към размера на дълга.

Процесният договор за потребителски кредит е съобразен изцяло по форма и съдържание с императивните изисквания на Глава трета от ЗПК.

Дружеството е спазило и прилага точно изискванията на специалното законодателство в частност ЗПК, ЗПФУР и ЗЗП.

Моли съда да приеме, че изрично оспорва материалното положение на ищеца и да изиска от същия да представи доказателства, че попада в категорията на чл.38, ал.1, т. 2 ЗАдв. - материално затруднено лице.

Смята, че претендирането на суми по чл.38, ал.1 ЗАдв., във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, без доказателства за наличието на основанията, нарушава изискванията на чл. 40 от ЗАдв. за добросъвестно упражняване на професията и да реализира правата, произтичащи от ЗАдв. Липсата на посочена банкова сметка на адвоката или клиентска сметка, по смисъла на чл.39 ЗА, също дава основание да се приеме, че претендираните разноски са неправомерни и се цели получаването на положително решение по предявените искове, за да бъдат претендирани допълнително, след представянето на такава.

Моли съда да даде указания ищецът и неговият процесуален представител да посочат номер на банкова сметка, по която да бъдат преведени евентуално присъдените в тяхна полза суми.

Моли съда да постанови решение по предявения с отговора насрещен иск срещу М. Р. Г., с който да бъде осъден да заплати общата дължима сума от 991.99 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 07.03.2023г., представляваща просрочено задължение по Договор за кредит № 9865*/28.11.2022г.

Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан, предявения от ищеца иск, по повод на изцяло непогасеното му задължение по процесния договор за кредит предмет на настоящото производство.

Моли да му присъди направените съдебни и деловодни разноски по делото, включително и разноските за юрисконсултско възнаграждение.

В срока за отговор на насрещната искова молба, ищецът поддържа възражения за нарушаване на общата потребителска закрила по чл.146, ал.1 ЗЗП, във връзка с чл.24 ЗПК. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

3

Съгласно чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Действително в Договор за кредит № 9865*/28.11.2022г. е посочен ГПР-49.60 %. Липсва обаче, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Посоченият годишен лихвен процент 40.99%, не е ясно как точно се съдържат и как се изчисляват по отношение на общия ГПР, което поставя кредитополучателя в положение да не разбере действителния размер на ГПР. Погасителния план не отговаря на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК. Договор за кредит № 9865*/28.11.2022г. е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11, ал.1, т.10, във връзка с чл.22 ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез такса експресно разглеждане в размер на 165.04 лева не е включена в ГПР. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по такса експресно разглеждане в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

На следващо място, оспорва дължимостта на уговорената клауза за „такса експресно разглеждане“ от Договор за кредит № 9865*/28.11.2022г., в размер на 165.04 лева. Счита същата за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1,2 и З ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а и чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК и подробни съображения за нея съм изложил в депозираната искова молба.

Прави и възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Моли съда да отхвърли претендираните от „В.БГ“ ЕООД искови претенции, като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Д. М. в писмено становище, поддържа иска.

Ответникът „В.БГ“ ЕООД, р.пр. не изпраща представител.

Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, а и от представен договор за кредит (ДК) № 9865*/28.11.2022г., сключен на 28.11.2022г., в гр. София се установи, че е сключен между „В. БГ“ ЕООД – наричан в договора заемодател и М. Р. Г. – заемател с предмет на договора – отпускане на паричен заем в размер на 800.00 лева, със срок на връщане 30 дни, с дата на връщане на кредита 28.12.2022г. В ДК е уговорен стандартен лихвен процент 40.97%, лихвен 4 процент за срока на кредита 40.99%, сума за лихвата за срока на кредите 26.95 лева, годишен процент на разходите ГПР 49.60%, такса за бързо разглеждане 165.04 лева. Дължимата обща сума по договора е в размер на 991.99 лева.

Договорът за кредит № 9865* е подчинен на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването му Кредитодателят е предоставил на Кредитополучателя сума в размер на 800.00 лева (осемстотин лева), представляваща главница по кредита, за период от 30 дни, с падежна дата 13.09.2022 г. Начислените такси и лихви по кредита са: договорна лихва в размер на 26.95 лева (двадесет и шест.95 лева) и такса „Бързо разглеждане“ в размер на 165.04 лева (сто шестдесет и пет.04 лева). Така общият размер на кредита, който Кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата, е бил на стойност 991.99 лева (деветстотин деветдесет и един.99 лева).