Решение № 180 от 08.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. П., 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20215001000558 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260029/19.02.2021г., постановено по търг. д. №264/2019г. по описа на Окръжен съд П., „Д. З.“ АД, с ЕИК **** е осъдено да заплати на С. В. М., с ЕГН ***** и П. В. М., с ЕГН ********** на основание чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата от по 150 000лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания настъпили от смъртта на тяхната майка - В. И. М., починала в резултат на ПТП на 16.11.2017г. на главен път *-* /гр. С. - гр. Б./, км. ***, в района на ** с л.а. марка **, ДК № ***, управляван от водача В. П. М., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2018г. до окончателното изплащане на главниците, като за разликите над 150 000лв. до пълния предявен размер от 200 000лв./частичен иск от 250 000лв./ и за законната лихва за забава върху главниците от по 150 000лв. за периода от 16.11.2017г. до 10.05.2018г. исковете са отхвърлени.

„Д. З.“ АД, с ЕИК **** е осъдено да заплати на С. В. М., с ЕГН ***** и 1

П. В. М., с ЕГН ********** на основание чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата от по 500лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - разходи за погребение и съпътстващите го дейности от смъртта на тяхната майка В. И. М., починала в резултат на ПТП на 16.11.2017г. на главен път *-* (гр. С. - гр. Б.), км. ***, в района на ** с л.а. марка **, ДК № ***, управляван от водача В. П. М., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2018г. до окончателното изплащане на главниците, като за разликите над по 500лв. до пълния предявен размер от по 1 500лв. и за законната лихва за забава върху главниците от по 500лв. за периода от 16.11.2017г. до 10.05.2018г. исковете са отхвърлени.

„Д. З.” АД, с ЕИК **** е осъдено да заплати на В. П. М., с ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител П. В. М., с ЕГН **********, на основание чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди настъпили в резултат на смъртта на В. И. М. /негова баба/, починала в резултат на ПТП на 16.11.2017г. на главен път *-* /гр. С. - гр. Б./, км. ***, в района на ** с л.а. марка **, ДК № ***, управляван от водача В. П. М., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2018г. до окончателното изплащане на главницата от 10 000лв., като за разликата над 10 000лв. до пълния предявен размер от 60 000лв., /частичен иск от общата сума от 100 000лв./ и за законната лихва за забава върху главницата 10 000лв. за периода от 16.11.2017г. до 10.05.2018г. искът е отхвърлен.

„Д. З.” АД, с ЕИК **** е осъдено да заплати на В. П. М., с ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител П. В. М., с ЕГН **********, на основание чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди - болки и страдания /телесни увреждания/ в резултат на ПТП настъпило на 16.11.2017г. на главен път *-* (гр. С. - гр. Б.), км. ***, в района на ** с л.а. марка **, ДК № ***, управляван от водача В. П. М., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на главницата от 10 000лв., като за разликите над 10 000лв. до пълния предявен размер от 35 000лв., /частичен иск от общата сума от 80 000лв./ и за законната лихва за забава върху главницата 10 000лв. за периода от 16.11.2017г. до 10.05.2018г. искът е отхвърлен.

2

„Д. З.” АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд П. на основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса в размер на 9 850лв.

„Д. З.” АД е осъдено да заплати на адвокат СТ. Б. Б., с ЕГН **********, с личен №1300620210, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв, възнаграждение в размер на 5 670лв. /съобразно уважената част от исковете на П. В. М. и В. П. М./.

„Д. З.” АД е осъдено да заплати общо на ищците С. В. М., с ЕГН ***** и П. В. М., с ЕГН ********** разноски по компенсация в размер на 1 817.66лв.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – „Д. З.” АД. Въззивната жалбата е срещу осъдителната част от решението. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оплакването е, че съдът незадълбочено и неизчерпателно е обсъдил възраженията и доводите на страната. На първо място се позовава на недопустимост на решението в обжалваната осъдителна част, поради недопустимост на предявените искове. Недопустимостта на исковете се аргументира с факта, че виновният за ПТП-то водач В. М. е баща на първите двама ищци и като негови наследници същите са наследили и пасива – задължението да отговарят за обезщетяване на вреди от деликт. Ищците, бидейки единствени наследници на виновния водач, отговарят за вредите от процесното ПТП и в случая наличната задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ покрива тяхната отговорност. Т.е. – те нямат качеството на трето увредено лице, тъй като носят отговорност за вредите, чието обезщетяване претендират. На практика се съвместява качеството на кредитор и длъжник на едно лице, каквото съвместяване законът не допуска.

В тази насока се позовава на разпоредбата на чл.477 ал.3 от КЗ. Поддържа се аргументацията, изложена в отговора на исковата молба за липса на правен интерес за ищците за предявяване на исковата молба. По отношение на регресните си права жалбоподателят твърди, че виновният водач е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0.5 промила, който факт се установява с официален свидетелстващ документ – Протокол от 21.11.2017г. за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта. Като процесуално нарушение се сочи, че съдът е приел за 3 оборена доказателствената сила на този официален писмен документ без да е открито производство по чл.193 от ГПК, тъй като такова искане не е заявено.

Счита, че това е в разрез с принципите на диспозитивното начало, залегнали в чл.6 и чл.9 от ГПК. Твърдейки, че ПТП-то е настъпило единствено по вина на наследодателя на ищците – В. М., като водач на МПС, се позовава на разпоредбата на чл.500 ал.1, т.1 от КЗ. Позовавайки се на характера на отговорността на застрахователя, която е обусловена от деликтната отговорност на виновния водач, отрича възникването на отговорността на застрахователя, доколкото житейски ищците не биха предявили гражданскоправните си претенции спрямо своя наследодател. На следващо място са изложени доводи за прекомерност на определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди на ищците като последица от смъртта на тяхната майка, съответно – баба. Счита за недоказано наличието на създадена силна емоционална връзка между пострадалата и ищците. Твърди се и че гласните доказателства сочат на преживяна скръб от страна на ищците, но от загубата и на двамата родители, съответно – прародители, а не само от смъртта на тяхната майка и баба – В.

М.. Счита и че размерът на присъденото обезщетение не съответства на социалноикономическата обстановка в страната. Изложени са подробни съображения, свеждащи се до несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване от страна на пострадалата. Поведението на съпричиняване, според жалбападятеля се изразява в непоставянето на обезопасителен колан и пътуването й с водач, който е бил в състояние на тежко алкохолно опиянение. В тази насока се позовава на разпоредбата на чл.477 ал.4 от КЗ. По отношение на второто твърдяно поведение на съпричиняване се позовава на Протокол № *** за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта. По отношение на претенцията на имуществени вреди се твърди, че същата е останала недоказана, тъй като по делото липсват разходнооправдателни документи за сторени разходи от ищците. С неоснователността на главните искове се аргументира и неоснователността на акцесорните претенции за законна лихва.

По отношение неоснователността на аксцесорните претенции се позовава и на разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020г. По отношение на решението в частта, с която е уважен искът на малолетния 4 ищец за обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на неговата баба се твърди, че съдът неправилно не е отчел, че по отношение на този ищец липсва активна материалноправна легитимация. На следващо място по отношение на размера на обезщетението се твърди, че същият е завишен, като се позовава и на пар.96 от ПЗР КЗ. По отношение определения и присъден от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди във връзка с получените травми от малолетния ищец се твърди, че същият е изключително завишен. По отношение на обезщетението за неимуществени вреди, представлаващи травматични увреждания се позовава на съпричиняване от страна на пострадалия – пътуване в автомобил, управляван от водач, който е бил в състояние на тежко алкохолно опиянение и пътуване без поставен обезопасителен колан. Иска се решението да бъде обезсилено в недопустимите му части, евентуално – отменено, както и да бъде отменено изцяло, като исковете да бъдат отхвърлени. С въззивната жалба не са предявени доказателствени искания.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемите страни се оспорва изцяло подадената от „Д. З.” АД въззивна жалба.

В срока по чл.263 ал.2 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от В. П. М., чрез законния му представител и баща – П. В. М.. Насрещната въззивна жалба е срещу тази част от решението, с която исковете за неимуществени вреди, предявени от ищеца, са отхвърлени. Счита, че присъдените обезщетения за неимуществени вреди, както от смъртта на неговата баба, така и от претърпените травматични увреждания са изключително занижени. Изложени са подробни съображения. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва от датата на деликта – 16.11.2017г. до окончателното изплащане.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба, с който отговор същата се оспорва изцяло.

С насрещната въззивна жалба и постъпилия отговор не се предявяват доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното 5 от закона съдържание.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.

Ищците в първоинстанционното производство – С. В. М., П. В. М. и В.

П. М., действащ чрез законния си представител и баща - П. В. М., са изложили фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: Първите двама ищци са дъщеря, син, а малолетният В. е внук на В. И. М. и В. П. М., починали на 16.11.2017 г. при пътно-транспортно произшествие на главен път *-* (гр. С. — гр. Б.), км. ***, в района на **. На 16.11.2017 г. около 15:15 часа лек автомобил марка **, ДК № ***, управляван от В. П. М., пресякъл двойна непрекъсната разделителна пътна линия на маркировка, като се отклонил вляво, навлязъл в лентата за движение на насрещно движещите се превозни средства, и ударил движещия се в съседната единична пътна лента с посока от гр.Б. към гр. С. лек автомобил марка М. **, ДК № ****. В резултат на удара, на място били починали водачът на лекия автомобил **, ДК № *** - В. П. М. и возещата се на предна дясна седалка на автомобила В. И. М.. При произшествието настъпват и множество телесни увреждания за детето В. П. М., возещо се на задната седалка на лек автомобил марка **. Ищците се позовават на Постановление от 27.09.2019г. по пр. № *** по описа на Окръжна прокуратура-П., досъдебно производство *** на РУ „Полиция“ - МВР - гр.С., съгласно което е установено нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача - В. П. М., негово виновно и противоправно деяние, в резултат, на което възниквало и въпросното пътнотранспортно произшествие от 16.11.2017 г. и последвалите от него вреди. С цитираното Постановление наказателното производство е прекратено, поради настъпилата смърт на водача В. П. М.. Ищците сочат, че при проведената със застрахователя 6 кореспонденция ответникът неоснователно твърдял за В. П. М., че употребил алкохол към момента на ПТП, съответно възразявал, че има съпричиняване на вредоносния резултат от В. М. от това, че съзнателно е пътувала в МПС, управлявано от водач под въздействието на алкохол в голямо количество.