Решение № 79 от 14.04.2025, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. П., 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маринела Г. С.а при участието на секретаря Десислава Н. Банкова като разгледа докладваното от Маринела Г. С.а Гражданско дело № 20243520100426 по описа за 2024 година

Ищецът - Д. И. Ц. от гр.П., действащ чрез адв.С.Ч. от САК, твърди, че на 26.10.2017г. между страните бил сключен Трудов договор № ***г., по силата на който „** в качеството на работодател му възложило да изпълнява трудова дейност на длъжност „стругар“.

На 05.09.2023г. ищецът се явил на работа в предприятието (бивш завод „В.“, гр. П. — П.з.), като работното му време било от 05:00 до 13:00 часа. Машината, на която работел, представлявала робот, с който се правили бомби. Машината имала технически механизми за безопасност, които при регистриране на човек в рамките на обсега на работа на робота изключвали последния, за да не се стигало до инцидент.

На посочената дата около 05:45-06:00 часа по време на обработката на поредната заготовка за бомба, машината не освободила сама снаряда, поради което се наложило да влезе в обсега й на действие, за да освободи заготовката. В този момент роботът, който към конкретната дата и час бил с изключени механизми за самоизключване при навлизане на човек в обсега му на действие, които настройки се правили от други служители, роботът защипал ищеца, и на същия били причинени телесни увреждания.

Настъпилата злополука била призната за трудова с Разпореждане № *** г. на ТП на НОИ -Т..

Твърди се, че при злополуката ищецът получил средна телесна повреда: голяма разкъсно-контузна рана с неправилна форма и много силно кьрвяща, с пролапс на подлежащите мускули и некроза на тъканта и втора рана в областта на левия седалищен мускул дълбока при ревизия 5- 6 см, с дължина 3 см, както и огромен хематом в лумбосакралната област, установени със Съдебно-медицинско удостоверение. Налице били множество тежки разкъсвания на мускулите и меките тъкани по гърба и седалището, които правели ищеца неработоспособен, причинявали му поС.ни болки и големи неудобства в социалното му функциониране.

Вследствие претърпените тежки травми ищеца станал неработоспособен и зависим от чужда помощ. Претърпял неимуществени вреди, които оценява в размер на сумата от 200 1

000 лв., като от тях първоначално предявява претенция за сумата от 90 000лв. Претендират се и разноски.

В последното по делото с.з. ищецът направи изменения на иска си, на осн. чл.214 от ГПК, чрез неговото увеличаване, като искът следва да се счита предявен не като частичен, а като цялостен за сумата 200 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) причинени вследствие трудова злополука от 05.09.2023г., настъпила при изпълнение на трудовите задължение на ищеца на работното му място в гр. П., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането — 05.09.2023г., до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание поддържа предявения иск чрез пълномощници.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника „Н.“ ЕООД, гр.П., представлявано от И.Ц.М., в който отговор оспорва предявения иск като неоснователен

Счита, че получените от ищеца наранявания не били нормална последица от извършваната работа. Същите били предизвикани изцяло от действия му, които не били съобразени с работния процес и трудовите му задължения, поради което работодателят не следвало отговаря за вредите.

Твърди се, че като работник, назначен на длъжност „стругар“, на ищеца бил проведен задължителен инструктаж (на всички фази и етапи), удостоверен с положени от него подписи. При въвеждане на новите машини и роботизация на производството, на работника бил проведен извънреден инструктаж на 11.04.2023г., удостоверен с положен от него подпис.

Работникът бил обучен за работа с робота, преди започване на работата с него, вкл. с инструкциите за безопасна работа с робота и със стругове, обслужвани от робот.

Инструкциите били предоставени на разположение на работниците (в т.ч. на ищеца), поставени били на видно място, вкл. на защитната решетка пред самата машина. Ищецът работил ежедневно с робота, и бил добре запознат с работата на него.

Навлизане в зоната на работа на робота било абсолютно забранено и това било посочено в инструкциите за работа, а ищецът бил изрично инструктиран за това. Роботът се намирал в обезопасено с метална решетка пространство, която отделяла работника от машината, и ищецът не е следвало да преминава от другата страна на решетката.

Въпреки проведения му инструктаж и обучение, ищецът предизвикал инцидента, като навлязъл отвъд преградата в обсега на работната зона на робота, без преди това да го е изключил.

С оглед на изложеното счита, че няма основания за ангажиране отговорността на работодателя, и дори инцидентът да бил приет за трудова злополука, то били налице основания за изключване отговорността на ответното дружество, евентуално за намаляването й.

Получените наранявания не следвало да се третират като нормален резултат от извършваната работа поради липса на връзка между нея и настъпилия резултат (увреждането). Ако работникът спазвал трудовата дисциплина и правила за безопасна работа, то нараняванията нямало да настъпят. На ищеца му било известно, че навлизането в обсега на работа, без същият да е изключен, създава потенциална заплаха от инцидент, но независимо от това и без каквато й да е нужда, същия пренебрегнал правилата за безопасна работа. Тези самоволните и неправомерни действията на работника, които не били част от задълженията му, и от нормалния процес на работа, единствено довели до настъпване на инцидента, което изключвало отговорността на работодателя.

На следващо място за необосновани и недоказани се считат изложените в исковата молба твърдения както относно механизма на злополуката, така и относно настъпилите 2 неимуществени вреди, а претендираният размер се счита за необосновано висок и прекомерен спрямо характера на увеждането и поведението на ищеца.

Оспорва се твърдението, че роботът имал механизъм, който при регистриране на човек в рамките на обсега на работа на робота, изключвал последния, както и, че в деня на инцидента роботът бил с изключени механизми за самоизключване.

Твърди се, че към момента на злополуката подобен механизъм не е имало. Роботът се е включвал и изключвал с бутон, който се управлява ръчно от работника и това е изрично посочено в инструкциите за работа.

Оспорва се и твърдението, че ищецът бил неработоспособен, както и че изпитвал болки и неудобства в социалното си функциониране. Тези твърденията били недоказани от една страна, а от друга не обосновавали претенция за претърпени неимуществени вреди в посочения размер. Оспорва и приложеното към исковата молба съдебно-медицинско удостоверение, като счита, че същото не отразявало вярно съС.ието на ищеца към датата на прегледа (02.02.2024) . Оспорват се твърденията, че от инцидента ищецът претърпял неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. Тази сума била прекомерно висока, и не можела да се приеме за справедлив размер на обезщетението, както с оглед на характера на увреждането, така и с оглед обстоятелствата, при което било настъпило.

Ответникът прави изрично възражение на основание чл. 201 от КТ отговорността на дружеството да бъде изключена, евентуално да бъде намалена, тъй като единствено виновните действията на ищеца, евентуално проявената от него груба небрежност довели до причиняване на вредите.

Излагат се доводи, че ищецът е причинил злополуката като е проявил груба небрежност при работата си, навлизайки в полето на работа на робота в работещ режим, което било ненужно, не било част от работния процес, и било несъобразено с инструкциите за работа и безопасност на труда, както и с нормалната житейска логика. В случая поведението на ищеца, както и механизмът на увреждане, били изцяло следствие на решения взети от ищеца. Неспазването на проведените инструктажи и инструкции за работа, както и неизключването на машината преди навлизане в обсега й, показвали че увреденият не е положил каквато и да е грижа за собственото си здраве, като не се е съобразил и с редица правила на трудовата безопасност, за които е бил надлежно инструктиран.

Поради изложеното и в случай, че съдът намери основания за ангажиране имуществената отговорност на работодателя, то отговорността му следвало да бъде значително намалена поради това, че пострадалият допринесъл за трудовата злополука, като допуснал груба небрежност.

В случай, че съдът приемел, че следва да бъде присъдено обезщетение на ищеца, то се прави възражение същото да бъде намалено, както с полученото от ищеца обезщетение по общественото осигуряване, така и с размера на получените суми по сключената от работодателя застрахователна полица Задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“

Във връзка с изложените подробни доводи, ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски В съдебни засадения за с.з. ответното дружество се явяват пълномощници, които по същество поддържат депозирания отговор.

Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, а и от приложеният трудово договор №***г., изменен с допълнително споразумение №***г., се установява, че между страните е налице 3 действително трудово правоотношение, като ищеца е заемал длъжността „стругар“. За тази длъжност е представена и длъжностна характеристика , връчена на ищеца, на 26.10.2017г.

От представения договор за наем от 23.10.2017г., Анекс №***г. и приемопредавателни протоколи се установява, че „Н.“ ЕООД, гр.П. осъществява дейност в базата на „***“ АД, за което са и предоставени за ползване западна част от едноетажна промишлена сграда и движими вещи.

Съгласно заповед №***г., поради внедряване на нови машини и роботизация на производството в ответното дружество, управителя на същото е разпоредил да се извърши извънреден инструктаж на всички работници в дружеството в т.ч. и на ищеца Д.Ц. чрез запознаване на работниците с изрично посочени инструкции в т.ч. и с Инструкция за безопасна работа с цифрови стругове, обслужвани от робот ( приложена по делото) и др.

От приложения препис от книга за инструктаж се установява, че на 11.04.2023г. е проведен извънреден инструктаж на работещите в „Н.“ ЕООД, в т.ч. и на ищеца Д.Ц., поради внедряване на нови машини и роботи. След това е отбелязано, че е проведен и периодичен инструктаж на работниците за III-то тримесечие

След проведения извънреден инструктаж, на 13.04.2023г., лицето, което съгласно заповед №***г., е определено да провежда инструктажите в предприятието (приложена на л.79 от делото), е изготвило доклад до управителя на дружеството, за извършеното от него във връзка с издадената по –горе заповед

Няма спор и за това, че на 05.09.2023г. ищецът е бил на работа с работно време от 05.00ч. до 13.00ч., като същия бил с работно място от два струга, един робот ***, и една работна маса или количка за готови и необработени детайли.

Около 05.45ч. и 06.00ч., роботът не освободил детайл, поради което ищеца влязъл в обсега на движение на робота, за да го освободи, при което ръката на робота го защипва в долната част на гърба.

Веднага след настъпилия инцидент, ищецът бил приет в МБАЛ-Т., в ХО, от където бил изписан на 27.09.2023г.. От приложените две епикризи се установява, че на ищецът е проведено оперативно лечение, а след това е останал в болничното заведение за продължаващо лечение след тежка оперативна интервенция по повод некротичен фасциит.

Приложен е и амбулаторен лист от 02.11.2023г, с мнение да се продължи неработоспособността на ищеца, поради наличие на незавършения оздравителен процес.

Представени са и 3 бр. болнични листи, както и съдебно –медицинско удостоверение №***г., от която се установява, че във връзка с настъпилия инцидент на 05.09.2023г. ищецът е получил две големи разкъсно-контузни рани в поясната област и по задната повърхност и по лявата седалищна област, силно кървящи с пролапс на девитализирани мускули и некротина тъкан с последваща хирургична обработка. Според това удостоверение, така установените разкъсно-контузни рани в долната част на гърба и лява седалищна област са причинил на пострадалия затрудняване движението на снагата за повече от 30 дни .