Решение № 1537 от 26.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1537 гр. Бургас, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20232120107525 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кукуш“ №1, представлявано от А. В. Д. и М .М., уточнена с молба, рег.№1665/15.01.2024 г., с която се моли съдът да приеме за установено, че ответникът М. М. Ю., ЕГН **********, адрес в ***, дължи на ищеца сумата от 1244,73 лева, формирана както следва: 418,86 лева – неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 137,54 лева – неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, 688,33 лева-неустойка съгласно чл.54.12 от ОУ на ищеца и сумата от 204,81 лева – мораторна лихва от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №***/01.09.2023 г. по ч.гр.д.№***/2023 г. по описа на БРС.

Твърди се в исковата молба, че на 02.07.2021 г. между „Мобилтел“ ЕАД, понастоящем „А1 България“ ЕАД и ответникът Ю. е бил сключен общ рамков договор идентифициран с негов уникален номер ***, във връзка с който на абоната е открит партиден номер ***, по който са начислявани задължения на ответника за договерени и ползвани услуги. Твърди се, че на 19.07.2021 г., между страните е било подписано Приложение №1 към рамков договор, идентифициран с негов уникален номер ***- „Цена и условия за ползване на услугата сателитна телевизия – А1 ТВ в комбинация с фиксиран интернет през мобилна мрежа А1 Net Box или мобилна услуга (срок – 1 или 2 години).

С приложението е договорено между страните на абоната Ю. да бъде 1 предоставено ползването на интернет и телевизия, включващ тарифен план A1 DTH 70. Месечната абонаментна такса, уговорена за промоционалния период от две години е била 5,99 лева с ДДС за предоставяне на тарифен план при изрично договорените параметри в чл.3 от Приложение №1/19.07.2021 г.

Приложението е сключено за срок от две години и в съответствие с чл.8 от същото, абонатът, ако е физическо лице, дължи неустойка в размер на до три месечни абонаментни вноски без отстъпка, ако прекрати предсрочно своя договор. Твърди се, че на същата дата – 19.07.2021 г. е подписано от страните и Приложение №1 към рамков договор, идентифициран с негов уникален номер ***, с което е договорено предоставяне на мобилни услуги чрез тарифен план Unlimited

32,99 за телефонен номер ***. Месечната абонаментна такса, уговорена за промоционалния период от две години е била 32,99 лева с ДДС за предоставяне на тарифен план при изрично договорените параметри в чл.3 от приложението. Промоционалната цена е била валидна за срок от две години, който изтича на 19.07.2023 г. В съответствие с чл.7 от същото, абонатът, ако е физическо лице, дължи неустойка в размер на до три месечни абонаментни вноски без отстъпка, ако прекрати предсрочно своя договор. Ищецът твърди, че на същата дата – 19.07.2021 г. е подписано от страните и Приложение №1 към рамков договор, идентифициран с негов уникален номер ***, с което е договорено предоставяне на мобилни услуги чрез тарифен план Unlimited 32,99 за телефонен номер ***. Месечната абонаментна такса, уговорена за промоционалния период от две години е била 32,99 лева с ДДС за предоставяне на тарифен план при изрично договорените параметри в чл.3 от приложението. Промоционалната цена е била валидна за срок от две години, който изтича на 19.07.2023 г. В съответствие с чл.7 от същото, абонатът, ако е физическо лице, дължи неустойка в размер на до три месечни абонаментни вноски без отстъпка, ако прекрати предсрочно своя договор. Твърди се, че на същата дата – 19.07.2021 г. е сключен между страните и договор за продажба на изплащане, по който ищецът е изправна страна – предал е на ответника като купувач апарат Huawei P Smart 2021 Bla+PBTTEC със сериен номер 867229053548546, за което има съставен приемо-предавателен протокол.

Ищецът твърди, че във връзка с ползваните услуги и задължения, възникнали от неизпълнение на договорите, издал и осчетоводил фактури с №№0433862529/19.07.2021 г.,

№0435390554/19.08.2021 г.,

№0436912813/20.09.2021 г.,

№0438427439/20.10.2021 г.,

№0439951231/19.11.2021 г., №0441476974/20.12.2021 г., сметка за обезщетение за обработка на просрочени задължения и сметки за неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси, сметки за неустойка за отстъпки от цена на услуги, сметка за неустойка за отстъпки от цена на устройство, сметка за неустойка невърнато оборудване. За посочените в тях суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№***/2023 г. по описа на РС-Бургас.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответната страна, чрез назначен от съда особен представител е депозирала писмен отговор, в който оспорва иска като 2 недоказан. Позововава се на изтекла в полза на ответника погасителна давност. Ангажира доказателства.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е по чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, чл.86 и чл.92 от ЗЗД.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложено ч.гр.д.№***/2023 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на което става ясно, че е образувано по заявление на ищеца, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №***/01.09.2023 г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата от 418,86 лева, представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги през периода 19.07.2021 г. – 25.01.2022 г. по договор със системен партиден номер ***, като част от рамков договор с уникален номер ***, сумата от 137,54 лева, представляваща дължими суми за устройство по договор за продажба на изплащане за периода 19.07.2021 г. – 25.01.2022 г., сумата от 688,33 лева – неустойка, дължима поради едностранно предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, сумата от общо 204,81 лева, представляваща сборна мораторна лихва върху главниците, дължима за периода 04.08.2021 г. – 30.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 31.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 508,99 лева, представляваща направените от заявителя разноски по делото. Длъжникът не е открит по постоянния и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на лицето, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящoто производство.

Съществувалите между страните облигационни отношения се установяват от сключените между тях рамков договор №*** от 02.07.2021 г., във връзка с който е открит на абоната партиден номер ***, Приложение №1 от 19.07.2011 г. към договора от 02.07.2021 г., с което е договорено на ответникът да бъде предоставено ползването на интернет и телевизия включващ с тарифен план А1 DTH 70, допълнително Приложение №1 към същия договор, с което между страните е договорено предоставяне на мобилни услуги при тарифен план Unlimited 32,99 за телефонен номер ***, Приложение №1 от 19.07.2021 г., с което е договорено предоставяне на мобилни услуги при тарифен план Unlimited 32,99 за телефонен номер *** и договор за продажба на изплащане от 19.07.2021 г., с който ответникът закупил и станал собственик на мобилен апарат със сериен номер ***.

Ищецът твърди, че е изправна страна по процесните договори, като е престирал надлежно дължимите услуги и стока, за което е издал и приложените към исковата молба месечни фактури за отчетен период 16.06.2021 г. – 15.12.2021 г., сметка №0556337541/06.08.2021 г. за обезщетение за обработка на просрочени задължения и сметки за неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси, сметка за неустойка за отстъпки от цена на услуги, сметка за неустойка за отстъпки от цена на устройство и сметка за неустойка 3 невърнато оборудване, обективиращи задължения в общ размер на 1244,74 лева, от които 418,86 лева са неплатените суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 137,54 лева са неплатените суми за устройство по договор за продажба на изплащане и 633,33 лева е неустойката, съгласно чл.54.12. от ОУ на заявителя във връзка с цитирания договор.

По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза вещото лице по която дава заключение, че фактурите, предмет на делото са осчетоводени при ищеца по сметка 411/Клиенти/ по партидата на ответника и за тях няма отразени плащания. Издадено е едно кредитно известие за 8,94 лева към фактура №**********/19.11.2021 г., с което задължението по фактурата се намалява със същата сума. Вещото лице заключава, че е налице пълна идентичност на исковата претенция с фактурираните суми по видове задължения.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Представените договор за електронни съобщителни услуги и писмените приложения към него не са оспорени по автентичност и ангажират имуществената сфера на ответника като длъжник за заплащане цената на престираните услуги за посочените телефонни номера – за достъп до далекосъобщителната мрежа на „А1 България“ ЕАД. Правилното отчитане на потребените услуги и фактурирането на стойността им не са оспорени от ответника, не са наведени насрещни възражения – за липса на потребление, не е подадено и рекламационно искане до ищеца. Ответникът не е ангажирал доказателства за извършено частично или пълно плащане на главниците по фактурите, издадени за процесния отчетен период – 16.06.2021 г. - 15.12.2021 г. в общ размер от 418,86 лева, поради което съдът намира, че тази претенция следва да бъде уважена в заявения размер.

Съдът намира за основателен и иска за главницата от 137,54 лева по договора за покупко-продажба на изплащане от 19.07.2021 г. Видно от съдържанието на договора и на приложения към него приемо-предавателен протокол, договорената вещ е получена от купувача в изправно състояние. В тежест на ответника е установяване надлежното изплащане (или позоваване на друг надлежен способ за погасяване) на цената на мобилното устройство, но делото не съдържа данни за опровергаване твърдения от ищеца отрицателен факт за липса на плащане на остатък в размер на 137,54 лева.

Върху уважените главници от 418,86 лева и 137,54 лева ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.86 от ЗЗД, начиная от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 31.08.2023 г. до окончателното им изплащане.

С оглед изпадане на ответника в забава за плащане на задълженията в уговорения срок основателни се явяват и претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху главниците за предоставени електронни съобщителни услуги и за неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, като съгласно заключението на вещото лице същите възлизат в размер на 105,48 лева за периода 04.08.2021 г. – 28.07.2023 г., от които ищецът 4 претендира 99,92 лева за същия период.

Като неоснователен следва да бъде отхвърлен иска за главница от 688,33 лева – договорна неустойка за предсрочно прекратяване (разваляне) на процесните договори поради неизпълнението им от страна на ответника.

Волята си за прекратяване (разваляне) на договора изправната страна следва да изяви и сведе до знанието на контрахента си, което в настоящия казус не е доказано, поради което не може да се приеме, че е настъпила изискуемост на вземането за договорна неустойка. Това налага отхвърляне на главния иск за неустойка, ведно с акцесорните вземания за обезщетение за забава в размер на 104,89 лева за периода 26.01.2022 г. – 28.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.