Определение № 3904 от 28.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3904 гр. Варна, 28.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова

Членове:

Деница Добрева мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20263100501546 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от "Радеви Строй 2000" ЕООД с ЕИК 206931559, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9000 р-н Приморски ул. Д-р Владимир Смоленски № 12, ет. 1, ап. 4, срещу решение №1403/11.04.2026г., постановено по гр.д. № 3349/2025 г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на М. А. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес гр.*, ул. „*" № *, ет.*, ап.*, сумата в размер на 6238.27 евро /12201,00 лв./, представляваща дължима на отпаднало основание авансово заплатена част от възнаграждение по сключен между страните на 12.12.2023г. и допълнен на 05.12.2024г. договор за извършване на строителномонтажни работи в обект, собственост на ищцата, находящ се в гр. Варна, ул.

„Чаталджа" № 99, вх. А, ет.4, ап. 8, който впоследствие е развален, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 17.03.2025г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД и сумата в размер на 7194.80 евро /14071,80 лв./, представляваща неустойка за неизпълнение на задълженията по сключен между страните на 12.12.2023г. и допълнен на 05.12.2024г. договор за извършване на строително-монтажни работи в обект, собственост на ищцата, находящ се в гр. Варна, ул. „Чаталджа" № 99, вх. А, ет.4, ап. 8, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 17.03.2025г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.92 от ЗЗД.

В жалбата се твърди, че решението е постановено при неправилно приложен материален закон и необоснованост. Поддържа се, че сключеният между страните договор за СМР от 05.12.2024г. не е продължение на сключения между ищцата и В. Р. в лично качество устен договор за СМР от 2023г., както неправилно е приел съдът. Твърди се, че всички процесни суми са заплатени на В. Р. лично, а не като управител и едноличен собственик на капитала на "Радеви Строй 2000" ЕООД. Кореспонденцията по договора от 1

2023г. не е водена на обявената в ТР ел.поща и на бизнес акаунта на дружеството във „Вайбър“. Плащанията са извършвани по личната банкова сметка на В. Р., а не по фирмената банкова сметка. Дружеството не е получавало суми от ищцата, които да подлежат на връщане. Никъде в договора от 2024г. не е посочено, че същият представлява продължение на предходния договор или че страните желаят правните последици от него да бъдат за сметка на дружеството. Твърди се допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в кредитиране на недопустими свидетелски показания, с които се цели установяване на писмени съглашения с гласни доказателства – чл.164, ал.1, т. 7 от ГПК. На следващо място се оспорва правото на ищцата да развали договора, тъй като няма доказателства за посочен срок на трите оферти, респ. не се установява от кой момент длъжникът е изпаднал в забава. Правото на разваляне не е надлежно упражнено, тъй като уведомлението не е изпратено по ел.поща на дружеството, а лично на В. Р. и не е даден подходящ срок за доброволно изпълнение, без да са посочени и доказани основания по чл.87, ал.2 от ЗЗД.

Тъй като ищцата е сключила два договора – един с физическото лице и един с дружеството, от отправеното от нея изявление не става ясно кой от двата договора разваля. Между страните е сключен един единствен договор – този от 05.12.2024г., към който не е приложена оферта, поради което цените следва да се определят в размер на обичайните такИ.. Оспорва се и приетият за установен размер на вземането. Поддържа се, че приемайки, че трябва да бъдат съобразени офертите, изготвени от В. Р., ВРС е следвало да приеме, че стойността на СМР по посочените в писмения договор 5 точки не е сумата от 46906 лева, а сумите, посочени в офертите в размер на общо 16042 лева. От друга страна като от общия размер по трите оферти (46906 лева) се приспадне посочените от вещото лице като изпълнени СМР (9013 лева), се получава остатък от 7642,80 лева, а искът е уважен за 12201 лева. По отношение на претендираната неустойката се поддържа, че същата е мораторна и следователно не се дължи при разваляне на договора (арг. ТР 7/13.11.2014г. по т.д. 7/2013г. на ВКС). Отделно от това същата е нищожна, тъй като значително надхвърля реално претърпените вреди. По делото не са събрани доказателства за настъпили прекомерни вреди за ищцата – не се установява, че ищцата е имала намерение да отдава имота под наем и оттам да се е лишила от гражданските плодове за 10 месеца, не е поискана и СОЕ за определяне на пазарния наем. Тъй като няма оферта към договора от 05.12.2024г., по пътя на тълкуването цената на описаните СМР, извлечени от офертните единични цени по разменени между В. Р. и М. Т. съобщения в платформата Вайбър, дължимата неустойка би била в размер на 4996,74 лева, а не 14071,80 лева, колкото претендира ищцата. Тази сума също се явява прекомерна, тъй като на място са изпълнени СМР за 9013 лева.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззИ.емата страна, в който оспорва жалбата като неоснователна. Оспорва твърдението в жалбата за самостоятелен характер на договора от 05.12.2024г., предвид използваната в него формулировка „бе потвърдена уговорката за довършване на ремонтна дейност“. Твърди, че относно цените договорът препраща към вече разменените три оферти. Извършените дейности, остойностени съобразно офертите, възлизат на 19549 лева, а платеното от ищцата е 31750 лева, поради което подлежат на връщане 12201 лева. Твърди, че е несъстоятелно твърдението на ответника, че кореспонденцията следвало да се води чрез бизнес акаунта на дружеството. Сочи, че личният номер на В. Р. е посочен и в 2 бизнес акаунта във „Фейсбук“ на "Радеви Строй 2000" ЕООД, а бизнес акаунтът на дружеството във „Вайбър“ е създаден през 2025г. за целите на настоящия процес, както признава воденият от ответника свидетел. От представените по делото оферти е видно, че посочените в тях СМР не могат да се извършат самостоятелно от едно лице, тъй като са различни по вид и големи по обем. По делото не се установява В. Р. да е регистриран занаятчия или самоосигуряващо се лице. От събрани гласни доказателства е установено, че работата в обекта е била организирана по търговски начин, следователно В.

Р. е действал като търговец по см. на чл.1, ал.3 от ТЗ. Като такъв той е изпратил няколко оферти на ищцата, по които е извършено плащане и с приемането от им ищцата е сключен договорът от 12.12.2023г. Доказателство, че В. Р. през цялото време е действал като управител на "Радеви Строй 2000" ЕООД е подписаният между страните договор от 05.12.2024г., в който същият потвърждава уговорката за довършване на ремонтната дейност. Изявленията на страните в документа свидетелстват именно за предходна уговорка между тях. В това последващо съглашение няма никаква стойност на посочените за извършване работи, нито има представена кореспонденция във връзка с този договор, поради което ВРС правилно е приел, че това не е самостоятелен договор, а с него се доуреждат отношенията между страните, възникнали порано. Плащанията са получени от овластено от кредитора лице – законния представител на дружеството, поради което приложение следва да намери чл.75, ал.1 от ЗЗД. Те са и потвърдени от кредитора, тъй като ремонтните дейности са продължавали до м. 06.2024г., а плащанията са направени от м.

12.2023г. до м. 05.2024г. В платежните нареждания са посочени филтри, които присъстват в офертата. Твърди, че противно на изложеното в жалбата срок за изпълнение на СМР е уговорен – до 31.01.2025г. Когато изпълнението на задължението трябва да е непременно в уговореното време, длъжникът може да развали договора и без да дава допълнителен срок за изпълнение, още повече, че в случая такъв е даден, видно от свидетелските показания за договорка монтажът на климатици да се извърши след приключване на ремонта. Оспорва твърденията за недопустимост на гласни доказателства, тъй като същите са ангажирани за други факти. Твърди, че неустойка се дължи, тъй като с изтичане на срока на договора на 31.01.2025г. ответникът е изпаднал в забава. Възразява срещу доводите за прекомерност на неустойката с твърдения, че в продължение на 10 месеца ищцата е пропуснала ползи, тъй като имотът е бил негоден за обитаване.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на 3 основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от "Радеви Строй 2000" ЕООД с ЕИК 206931559, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9000 р-н Приморски ул. Д-р Владимир Смоленски № 12, ет. 1, ап. 4, срещу решение №1403/11.04.2026г., постановено по гр.д. № 3349/2025 г. на ВРС.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.10.2026 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4