Решение № 1049 от 18.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1049 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20231100102439 по описа за 2023 година

Страни в производството са ищецът Н. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.“********, чрез адвокат М. В. Д. от Софийска АК и ответникът Р. Р. С., ЕГН **********, адрес в гр. София, ж.к. ********.

В исковата молба ищецът твърди, че Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт против ответника Р. Р. С. за това, че на 16.09.2020г., около 22:00ч., в гр. София, в парково пространство (градинка), находяща се на булевард ********, се заканил на другиго - на Н. Г.

Г. с престъпление против личността - с убийство, като допрял носения от него нож в областта на шията на Г. и му казал „Направиш ли още една крачка, ти режа гърлото” и това заканване би могло да възбуди у Г. основателен страх за осъществяването му престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, и че на 16.09.2020г., около 22:00ч., в гр. София, в парково пространство (градинка), находяща се на булевард ********, чрез нанасяне на порезни рани с нож в областта на ръцете на Н. Г. Г., му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в порезни рани по лявата и дясната предмишници и охлузване на шията, които в своята съвкупност и отделно реализират критериите на медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди (извършено е на публично място, пред очите на множество хора, при липса на личен мотив и при демонстрация на пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави и обществото, телесната неприкосновеност и достойнството) - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

Образуваното НОХД № 4998/2022г. по описа на 107 състав на Софийски районен съд приключило с одобрено от съда споразумение, в което обвиняемият признал изцяло 1 обвиненията по внесения от Прокуратурата обвинителен акт.

В исковата молба сочи, че на 16.09.2020г., около 22:00ч., в гр. София, Н. Г. Г., ЕГН ********** отишъл да види внуците си, като се е спрял да се види с братовчед си М.Е. и приятеля си Д.Т.. Без да притесняват никой, към тях се приближил подсъдимият, викайки, че ги е предупредил да не се събират на тези пейки. Нито ищецът, нито някой от другите свидетели, бил виждал подсъдимия, още по-малко да са имали предупреждение от него.

Последвало вадене на нож от С. и настоятелно нанасяне на рани по пострадалия. Г. скочил на крака и вдигнал ръцете си в опит да ги предпази, но подсъдимият допрял ножа в областта на шията и му казал „Направиш ли още една крачка, ти режа гърлото”.

Г. бил транспортиран в болнично заведение за оказване на спешна медицинска помощ.

Ищецът твърди, че от заканата за убийство, у Г. действително се е възбудил страх от осъществяването му. След нанасянето на рани по ръцете му и след опита за намушкване в коремната област той видял, че извършителят е способен на всичко. Ножът бил опрян в шията му със силен натиск и причинил рана. След това деяние пострадалият спрял да излиза с приятелите си от притеснение, че може да се повтори. Променил ежедневието си, не излизал по тъмно. Страхът и притесненията му били в пряка причинно-следствена връзка с извършената закана от С.. От нанесената телесна повреда му били причинени болки и страдания. От количеството кръв, изтекло от ръцете му, се притеснил, че има срязани артерии, което възбудило страх за живота му. Лечението му продължило във времето, като той не е можел да осъществява трудова дейност.

Ищецът моли съда да осъди ответника да му плати сумите:

- 15 000 (петнадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за нанесените неимуществени вреди от извършеното престъпление на 16.09.2020г., около 22:00ч., в гр.

София, в парково пространство (градинка), находяща се на булевард ********, чрез нанасяне на порезни рани с нож в областта на ръцете на Н. Г. Г., му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в порезни рани по лявата и дясната предмишници и охлузване на шията, които в своята съвкупност и отделно реализират критериите на медикобиологичния признак временно разтройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди (извършено е на публично място, пред очите на множество хора, при липса на личен мотив и при демострация на пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави и обществото, телесната неприкосновеност и достойнството) престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, изразяващи се в болки, страдания в дълъг период от време и страх за живота си, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

- 15 000 (петнадесет хиляди) лева - обезщетение за нанесените неимуществени вреди от извършеното престъпление на 16.09.2020г., около 22:00ч., в гр. София, в парково пространство (градинка), находяща се на булевард ********, се заканил на другиго - на Н. Г.

Г. с престъпление против личността - с убийство, като допрял носения от него нож в областта на шията на Г. и му казал „Направиш ли още една крачка, ти режа гърлото” и това 2 заканване би могло да възбуди у Г. основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и разноските по делото.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез особения си представител е подал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и по размер – оспорва, че ищецът е претърпял посочените в исковата молба и уточнителната молба вреди, че е претърпял посочените болки и страдания от втория деликт, че страданията на ищеца са продължили дълъг период от време, оспорва претенциите по размер, оспорва, че е налице причинна връзка между извършените от Р. С. деяния и описаните вреди.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

С приетия за окончателен доклад като ненуждаещи се от доказване са отделени фактите, че на 16.09.2020г., около 22:00ч., в гр. София, в парково пространство (градинка), находяща се на булевард ********, чрез нанасяне на порезни рани с нож в областта на ръцете на ответникът причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в порезни рани по лявата и дясната предмишници и охлузване на шията, които в своята съвкупност и отделно реализират критериите на медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди (извършено е на публично място, пред очите на множество хора, при липса на личен мотив и при демонстрация на пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави и обществото, телесната неприкосновеност и достойнството) - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, както и че на 16.09.2020г., около 22:00ч., в гр. София, в парково пространство (градинка), находяща се на булевард ********, ответникът се заканил на ищеца с престъпление против личността - с убийство, като допрял носения от него нож в областта на шията на Г. и му казал „Направиш ли още една крачка, ти режа гърлото” и това заканване би могло да възбуди у Г. основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

Не е спорно и от приложеното нохд № 4998/2022г. на СРС, 107 състав, се установява, че е сключено споразумение между подсъдимия Р. С. и ПРБ, с което ответникът се е признал за виновен в извършване на двете престъпления – по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 НК и по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 НК.

От свидетелските показания на свидетеля Е., първи братовчед на ищеца, се установява, че същият познава Н. от дълъг период от време, като поддържат близки и редовни контакти.

Свидетелят сочи, че на 16 септември 2020 г., след приключване на работния ден, двамата се намирали в района на булевардите Стамболийски и Одрин, където по обичай след работа се събирали и разговаряли. По думите му, след като се стъмнило, към тях се приближило непознато лице, което първоначално възприели като човек, търсещ огън. Свидетелят сочи, че лицето се насочило към Н., извадило нож и му нанесло два удара по ръцете, след което 3 поставило ножа в областта на шията му и отправило заплаха да не мърдат. След кратък период лицето се оттеглило в посока към търговски обект на булевард Стамболийски.

Свидетелят излага, че на мястото пристигнали екипи на спешна медицинска помощ и полиция, като Н. бил откаран за оказване на медицинска помощ и зашиване на раните.

Свидетелят сочи, че непосредствено след инцидента пострадалият бил в тежко психическо състояние, изпитвал силни болки и страх. По-късно същата вечер свидетелят го посетил в дома му, където го заварил силно уплашен, стресиран и с изразени болкови оплаквания. От показанията се установява, че след инцидента Н. преустановил посещенията си в района на булевард Одрин, където живеят неговите внуци, и за продължителен период не излизал навън. Свидетелят сочи, че едва след четири до пет месеца пострадалият започнал да излиза и да се среща с него, но на различно място, като не е възобновил посещенията си в района на инцидента. Свидетелят сочи, че Н. се е страхувал за живота си, като е изразявал опасения, че получените наранявания могат да доведат до смърт, и че е посещавал лечебни заведения.

От свидетелските показания на свидетелката А. се установява, че тя живее на съпружески начала с Н. от около 30 години. Свидетелката сочи, че по време на инцидента през септември 2020 г. се е намирала извън града, а на следващия ден се е завърнала, след като е била уведомена за случилото се. При завръщането си е заварила Н. в силно влошено физическо и психическо състояние, като е имал дълбоки прорезни рани на двете ръце, които били зашити, както и рана в областта на врата. Свидетелката сочи, че в домашни условия са извършвали превръзки, като пострадалият е приемал често обезболяващи медикаменти поради силни болки. От показанията се установява, че през първите две седмици след инцидента Н. е имал нарушения на съня, събуждал се е нощем и трудно е заспивал отново, като се е опитвал да прикрива състоянието си, за да не я тревожи. Свидетелката сочи, че периодът на възстановяване е продължил няколко месеца, като превръзките са били свалени след около три до четири месеца. Свидетелката сочи, че макар и трудово ангажиран, след инцидента Н. не е могъл да упражнява работата си поради характера и риска от замърсяване и инфектиране на раните, за което е получил лекарски указания. Свидетелката сочи, че през този период той основно е пребивавал в дома си, приемал е успокоителни медикаменти и бил в състояние на продължителен стрес и страх. От показанията се установява още, че Н. не е излизал няколко месеца поради страх, свързан със заплахата, отправена към него при инцидента, и е избягвал посещения в района, където живеят негови близки, поради опасения от повторна среща с извършителя. Свидетелката сочи, че страхът му е бил свързан с възможността лицето отново да го нападне, като е изразявал опасения, че същото носи ножове и евентуална нова среща би могла да доведе до ново посегателство.

От приетото заключение към съдебно-психологическата и психиатрична експертиза се установява, че при изследването Н. Г. Г. е бил ориентиран за личност, време и място, с подредено поведение и съответни реакции, без качествени нарушения във възприятията и мисленето, с памет и интелект на ниво, съответстващо на възрастта, образованието и социалния опит, като не са установени данни за психично заболяване, нито данни към процесната дата да е бил в алкохолно опиянение. От изводите на вещите лица се установява, 4 че към 16.09.2020 г. ищецът е могъл правилно да възприема обстоятелствата от обективната действителност и да ги възпроизвежда във вярна времева последователност, като непълният му спомен относно конкретното лечебно заведение, в което е откаран, е обяснен от експертите с особеностите на острата стресова реакция и емоционалния шок, при които е възможно стеснение на съзнанието и частичност на спомените. Вещите лица сочат, че деянията на 16.09.2020 г. са били възприети от ищеца като внезапно нападение с нож и непосредствена заплаха за живота, което е довело до силен страх, шок и болкови преживявания, а след събитието са били налице прояви на значимо повлияно психосоциално функциониране, изразяващо се в избягване на излизане, необходимост от придружаване при действия, свързани с разпознаване, нарушения на съня, намален апетит и отслабване, както и прекъсване на трудовата дейност за месеци, с възстановяване на работата след около шест месеца при облекчен режим. От тестовите резултати, обсъдени от вещите лица, се установява висок резултат по въпросника за посттравматични стресови симптоми от 40 точки, интерпретиран като стойност над прага за преживяно травматично събитие, наличие на депресивност в лека степен с резултат 48 точки по скалата на Цунг, както и тревожност в горните граници на средната норма с Т-оценки 58 за ситуативна тревожност и 60 за тревожност като личностна черта, при липса на изразено тревожно разстройство, но при наличие на тенденция към тревожност. Вещите лица извеждат, че са удовлетворени диагностичните критерии за посттравматично стресово разстройство, възникнало като пряко следствие от процесния инцидент, като описват, че в острия период са били налице натрапливи преживявания и мисли, кошмарни сънища, повишена бдителност, преживяване на заплаха и избягващо поведение, с депресивен фон и нарушения на съня, а към момента на изследването функционирането е в значителна степен възстановено при наличие на резидуални, по-слабо изразени посттравматични симптоми, които се актуализират при припомняне на събитието и се съпровождат от видими за експертите соматични и вегетативни прояви. В заключение вещите лица сочат, че силно изразените оплаквания със съществено отражение върху ежедневното функциониране са продължили около шест месеца след 16.09.2020 г., а и към 22.07.2025 г. са налице остатъчни прояви на посттравматичен стрес, свързани с процесното събитие.