Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 62 от 04.01.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13067/2023
Вид
Решение № 62
Подписан
04.01.2024
В сила
31.01.2024
Състав
Павел Тодоров Павлов

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10А · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Пловдив, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330113067 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26 от ЗЗД във връзка с чл.22 във връзка с чл.10А, чл.11 и чл.19 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП.

Ищцата Т. Б. С. от с. *** моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузите за такса за експресно разглеждане на документи в размер на 220 лева по чл.1, ал.3, и за неустойка в размер на 146, 52 лева по чл.4, ал.2 от сключения между страните в гр. *** Договор за паричен заем „***” № ***/*** г. като противоречащи на чл.22 във връзка с чл.10А, чл.11 и чл.19 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП, по изложените в исковата молба и в допълнително представено по делото писмено становище съображения.

Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Ответникът “Вива Кредит” АД – гр. София оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в допълнително представено писмено становища по делото съображения. Претендира разноски. Прави възражение за недължимост и за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително между страните в гр. *** е бил сключен 1

Договор за паричен заем „***” № ***/*** г., по силата на който ответното дружество е предало в заем на ищцата сумата от 450 лева. В чл.1, ал.3 от Договора страните са уговорили, че за извършена от ответника допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, ищцата дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричния заем в размер на 220 лева, а в чл.4, ал.1 от Договора страните са уговорили ищцата в 3-дневен срок от подписването на Договора да предостави на ответника обезпечение на задълженията си по Договора, а именно - поръчител-физическо лице, което да представи на ответника бележка от работодателя си, издадена не по-рано от три дни от деня на представянето и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителния доход в размер на 1 000 лева, през последните 5 години да няма кредитна история в Централния кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни”, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, или банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на ищцата по Договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по Договора, която в посочения срок да се изпрати от ищцата в оригинал на адреса за кореспонденция на ответника. В чл.4, ал.2 от Договора страните са се договорили, че при неизпълнение на задължението по чл.4, ал.1 от Договора, на ищцата ще се начислява неустойка за неизпълнение в размер на 146, 52 лева, която ще се разсрочи и заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като всяка вноска за неустойката е в размер на 41 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 902 лева.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, с включването на таксата за експресно разглеждане на документи и неустойка, годишният процент на разходите по Договора надхвърля с над 50% отпуснатия заем, поради което посочените клаузи от Договора се явяват нищожни, а оттук – исковете се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло.

С оглед на изхода от спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в размер на 100 лева, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. предвид фактическата и правна сложност на спора и цената на предявените искове, следва да заплати на пълномощника на ищцата – адв. М. М., адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС (по 480 лева с ДДС за всеки един от двата уважени иска), с оглед на което съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на така определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

2

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите за такса за експресно разглеждане на документи в размер на 220 лева по чл.1, ал.3, И ЗА неустойка в размер на 146, 52 лева по чл.4, ал.2, от сключения в гр. *** между Т. Б. С., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, И “Вива Кредит” АД, ЕИК 207343548, сэс седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ”Джавахарлал Неру” № 28, ет.2, офис 73Г, представлявано от *** С.П.П., със съдебен адрес: ***, Договор за паричен заем „***” № ***/*** г., КАТО ПРОТИВОРЕЧАЩИ НА чл.22 във връзка с чл.10А, чл.11 и чл.19 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ Т. Б. С., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 100 лева.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат М. В. М., със служебен адрес: ***, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 960 лева с ДДС на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на определения размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________

3