Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 231 от 25.10.2023, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно гражданско дело 245/2023
Вид
Решение № 231
Подписан
25.10.2023
В сила
24.10.2023
Състав
Аделина Троева, Таня Живкова, Александра Нанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Монтана, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Ж.

Александра Нанова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Таня Ж. Въззивно гражданско дело № 20231600500245 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

С решение № 214/18.05.23 г. ,постановено по гр. дело № 1617/22г. Районен съд-Монтана е признал за установено съществуването на вземане от „А.” ЕАД, ЕИК *** към „А.” ЕООД, ЕИК ***5 , представлявано от В.С., ЕГН **********, възлизащо на сумата от 788,49 лева - месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М6625152 за периода 23.06.2021г. - 22.11.2021г., ведно със законна лихва, считано от 30.05.2022 година до окончателното плащане; 51,20 лева - мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 26.08.2021г. - 26.05.2022г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1247/2022 година по описа на Районен съд – Монтана,като е отхвърлил като неоснователни предявените от „А.” ЕАД, ЕИК *** срещу „А.” ЕООД, ЕИК ***5 установителни искове за установяване дължимост на сумата от 4002,00 лева - неустойка за неизпълнение на договор М6625152, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и 133,51 лева - мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 29.06.2021г.

26.05.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1247/2022 година по описа на Районен съд - Монтана.

Така постановеното решение е обжалвано от „А.” ЕАД, ЕИК *** чрез процесуалния им представител с оплакване за незаконосъобразност в частта, с която са отхвърлени исковете за присъждане на неустойка и обезщетение за забавено плащане на същата .

Жалбоподателят поддържа,че сключената клауза за неустойка не е нищожна, тъй като не противоречи на добрите нрави.Поддържа,че така постановеното решение противоречи и на Решение на съда на ЕС от 22.11.2018г. по дело С-295/2017г. ,в което е застъпено становище,че сумата, дължима при неспазване на минималния срок на обвързаност,е неразделна част от общата цена,коятостава незабавно изискуемо в случай на неизпълнение на задължението за плащане .Твърди също така,че не е съобразено и с сключената съдебна 1 спогодба между КЗП и мобилния оператор ,обективирана в Протокол от 21.04.2016г. по гр.дело № 12268/2014г. по описа на СГС . Жалбоподателят поддържа,че в случая е допустано и нарушение на чл.309 ТЗ. Предвид гореизложените съображения моли съда да отмени решението в атакуваната маст ,като постанови ново, с което да уважи предявения иск,ведно със законните последици от това.

Въззиваемата страна „А.” ЕООД, ЕИК ***5 чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата ,като в тази насока са развити подробни съображения . Моли съда да потвърди атакуваното решение,като се присъдят и направените разноски във въззивното производство.

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови решението в обжалвана част , първоинстанционният съд е приел , че уговорената клауза за неустойка за нищожна поради противоречие с добрите нрави,поради което претенцията в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава . С оглед така приетото е отхвърлена и претенцията заявена в размер на 133.51 лева

,представляваща мораторна лихва върху вземането за неустойка.

Настоящата инстанция изцяло споделя правните изводи на РС поради следните съображения :

Безспорно е, че между страните е сключен договор за използване на електронни съобщителни услуги на клиент 502364308, партида 109686303, с № М6625152 от 17.11.2020 годинакато не се спори и относно факта,че че ответникът е използвал мобилни услуги по номер *** и ***, за което са издадени 5 броя фактури ,които са останали незаплатени за сумата 788,49лв. В тази част решението е влязло в сила.

В случая спорното обстоятелство е дали ответникът дължи претендираната сума за неустойка и съответно и обезщетението за забавено плащане.

На първо място, съдът намира,че неустойка в настоящата хипотеза не се дължи предвид факта,че няма надлежно прекратяване на процесния договор.

В разпоредбата на чл. 54. 12 от Общите условия е посочено, че договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дни. Заявителят се е позовал на едностранно прекратяване на договорите за електронни съобщителни услуги само по силата на чл. 54, т. 12 от ОУ. Съгласно разпоредбата на чл.

20а от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Не са представени доказателства, нито са изложени твърдения, че договорът е прекратен след писмено уведомление съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, тъй като се касае за писмен договор и изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма, което да е достигнало до другата страна. След като няма данни за достигане на писмено предизвестие до абоната за прекратяване на договора, то съдът приема, че той не е прекратен и следователно претендираните неустойки са недължими.

Извън така приетото съдът намира,че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

2

Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Несъмнено е, че освен обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката безспорно изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили или не са настъпили в предвидения размер.

В сключения между страните договор е предвидено, че ако абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора или общите условия, както и ако договорът бъде прекратен по негова вина в рамките на определения срок за ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, до края на срока на договора.За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. Настоящият състав приема, че така уговорената клауза противоречи на добрите нрави, поради което е и нищожна. Това е така, защото подобна клауза излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост /решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о. и решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о. / Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Целта и начинът на формиране на уговорената в случая компенсаторна неустойка излиза извън тези функции и по този начин противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна, съгласно задължителните разяснения на т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК.

Следва да се отбележи,че цитираното от страна на жалбоподателя Решение от 22.11.2018 г. по преюдициално запитване по приложението на Директива 2006/112/ЕО по дело С-295/17 следва да се отбележи, че СЕС е дал задължително тълкуване на членове от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС и облагане с ДДС на суми, определени предварително в договор за предоставяне на услуги, която клиентът дължи при предсрочно прекратяване на договора. Това тълкуване не е относимо към преценката за нищожност на неустоечна клауза в договор за предоставяне на съобщителни услуги поради противоречие с добрите нрави. Същото се отнася до данъчното облагане на сумите /обезщетения или неустойки/, които операторът получава от клиента при предсрочно прекратяване на договор.

Цитираната от страна на жалбоподателя съдебна спогодба между КЗП и мобилния оператор ,обективирана в Протокол от 21.04.2016г. по гр.дело № 12268/2014г. по описа на СГС също не е относима към настоящата хипотеза -същата не съставлява задължителна съдебна практика, освен това регламентира и отношения между потребител физическо лице.

С оглед приетото по-горе както първата, така и настоящата инстанция приема,че ответникът не дължи сумата 4002,00 лева - неустойка за неизпълнение на договор М6625152, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и 133,51 лева ,представляваща обезщетение за забавено плащане ,поради което и правилно искът в тази част е отхвърлен като неоснователен.

Предвид гореизложеното съдът намира,че решението в атакуваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

3

При този изход на делото жалбоподателят дължи на въззиваемия и направените във въззивното производство разноски.В случая обаче е представен Договор за правни услуги, в което е уговорено възнаграждение в размер на 400 лв.,като е посочено,че същото ще бъде платено по банков път,но липсват доказателства за заплащане на същото.

Водим от гореизложеното и на основание чл.271 ГПК Окръжен съд-Монтана РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 214/18.05.23 г.

,постановено по гр. дело №

1617/22г. на Районен съд-Монтана в

ЧАСТТА,с която са отхвърлени като неоснователни предявените от „А.” ЕАД, ЕИК *** срещу „А.” ЕООД, ЕИК ***5 установителни искове за установяване дължимост на сумата от 4002,00 лева - неустойка за неизпълнение на договор М6625152, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и 133,51 лева - мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 29.06.2021г.

-26.05.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1247/2022 година по описа на Районен съд – Монтана.

В ОСТАНАЛАТА част решението е влязло в сила .

РЕШЕНИЕТО обжалване. е окончателно и не подлежи на касационно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4