Решение № 627 от 14.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 627 гр. София, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000501711 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – 273 от ГПК и е образувано по въззивни жалби на двете спорещи страни.

Ищецът в производството С. Т., представлявани от адв. Б. П., обжалва Решение №261327/01.12.2023г. по гр.д. №2370/2021г. на СГС, в частта, в която са отхвърлени исковете му за главницата за разликата над 30 000лв., в частта за претендираната неустойка за разликата над 7 950лв., както и в частта за законната лихва върху претендираната неустойка.

Във ВЖ се сочи, че в атакуваната част решението е неправилно, тъй като не е приложен правилно материалния закон, както и че са приети необосновани фактически констатации. Според жалбоподателя, представените от него доказателства пред първоинстанционния съд, категорично установяват сключването на процесния договор за заем и анексите към него, както и предаването на заемните суми на заемополучателя. Счита за безспорно установено и неизпълнението на задължението за връщане на заемните суми от последния, поради което иска в обжалваната му част решението да бъде отменено, а исковете да бъдат уважени в пълния претендиран размер.

Отговор на ВЖ е подаден от ответника С. К., чийто процесуален представител счита, че тя е неоснователна, поради което първоинстанционното решение в отхвърлителната му част следва да бъде потвърдено. Излага съображения за недоказност на исковете и за неправилно приложение на нормите на чл. 29 от ЗЗД и чл. 92, ал.2 от ЗЗД.

1

Втората въззивна жалба е депозирана от адв. Р. като пълномощник на ответника С. К., срещу частта с която той е осъден да заплати на С. Т. сумата от 20 000лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за заем от 01.07.2020г. и анекси от 15.07.2020г. и 01.10.2020г. и сумата от 5 000лв. договорена неустойка за периода от 31.12.2020г. до 22.02.2021г. Изложено е оплакване, че решението на СГС в осъдителната му част е неправилно, тъй като не се е произнесъл по направеното възражение за унищожаемост на процесните договори на основание чл. 29 от ЗЗД. Според жалбоподателя, неправилно съдът не е формирал мотиви по възражението на ответника за нищожност, поради липса на съгласие, на договор от 28.08.2017г., сключен между ищеца и трето за спора лице Г. Д.. Твърди също, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани доказателства, в резултат на което е постановил необоснован и неправилен съдебен акт. По изложените доводи се иска обжалваното решение да бъде отменено в атакуваната от него част.

Решаващият състав констатира, че въззивните жалби са подадени в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал.1 от ГПК, от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът констатира, че обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийския градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което то е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните от първоинстанционния съд доказателства и във връзка с изложените във ВЖ пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа страна следното :

По силата на Договор за паричен заем от 01.07.2020г. със страни С. Т. – заемодател и С. К. – заемател, е постигнато съгласие първият да предаде в собственост на втория сумата от 6 000лв., а получилият същата се е задължил да я върне в срок до 31.12.2020г. В т.2 от договора е уговорено, че заемната сума ще бъде предадена от заемодателя на заемателя в деня на подписване на договора. Последният не съдържа изрична клауза, инкорпорираща разписка за предаване на сумата от 6 000лв. от С. Т. на С. К.. Не е спорно, че договорът е подписан от страните. По делото обаче, ищецът не е представил писмено доказателство за предаване на сумата от 6 000лв. За установяване на този факт доказателствената тежест е за него, в каквато насока са и указанията в доклада на СГС по чл. 146 от ГПК.

С анекс от 15.07.2020г., имащ характер на самостоятелен договор за заем, подписан между същите конктрагенти, е договорено С. Т. да предаде в 2 собственост на С. К. сумата от 4 000лв., а получилият същата се е задължил да я върне в срок до 31.12.2020г. В т.2 от договора е уговорено, че заемната сума ще бъде предадена от заемодателя на заемателя по банков път в срок от 5 дни от подписването му. Видно е от платежно нареждане за кредитен превод с дата 16.07.2020г., че сумата е била преведена съгласно уговорката и посоченото основание за превода е заем по договор.

С анекс от 01.10.2020г., имащ характер на самостоятелен договор за заем, подписан между същите конктрагенти, е договорено С. Т. да предаде в собственост на С. К. сумата от 10 000лв., а получилият същата се е задължил да я върне в срок до 31.12.2020г. В т.2 от договора е уговорено, че заемната сума ще бъде предадена от заемодателя на заемателя по банков път в срок от 5 дни от подписването му. Видно е от платежно нареждане за кредитен превод с дата 01.10.2020г., че сумата е била преведена съгласно уговорката и посоченото основание за превода е заем по договор-анекс от 01.10.2020г.

С анекс №3 от 09.10.2020г., имащ характер на самостоятелен договор за заем, подписан между същите конктрагенти е договорено С. Т. да предаде в собственост на С. К. сумата от 10 000лв., а получилият същата се е задължил да я върне в срок до 31.12.2020г. В т.2 от договора е уговорено, че заемната сума ще бъде предадена от заемодателя на заемателя по банков път в срок от 5 дни от подписването му. Видно е от платежно нареждане за кредитен превод с дата 09.10.2020г., че сумата е била преведена съгласно уговорката и посоченото основание за превода е заем по договор-анекс от 09.10.2020г.

Следва да се посочи, с оглед възражението на ответника, че макар представеното в кориците на първоинстанционното дело копие от този анекс да не е подписан от заемодателя, поради това че носи подпис на заемателя и заемната сума, договорена с него, е преведена от заемодателя, следва да се приеме, че фактическият състав на договора за заем е завършен.

Всички обсъдени договори имат клауза в т. 6 от тях, че в случай на забавяне, от която и да е от страните, виновната страна дължи неустойка в размер на 0,5% за всеки просрочен ден.

Към доказателствения материал са приобщени показанията на свидетели на ответника – съпругата му и нейния брат. В показанията си свид. Н. Д. - К. установява, че съпругът й е сключил няколко договора за паричен заем в средата на 2020г., по които е получил от С. Т. около 25 000 лв. със задължение да ги върне до края на същата година, но не ги е върнал до момента.

От показанията на свид. Д. е видно, че между страните са сключени договори и анекси за заеми от 01.07.2020г. нататък, като той знае за разговори между тях за няколко заема, както и че получените пари не са върнати от заемателя.

Настоящият състав счита, че не следва да обсъжда останалите приети писмени доказателства, тъй като са за отношения между субекти, различни от страните в спора и са неотносими към значимите за спора факти. Към делото нямат отношение и показанията на двамата свидетели за затрудненията при изграждането на жилищни сгради на ул.“Емилиян Станев“ в гр. София и съвместната икономическа дейност на ищеца и бащата на свид. Д. - К. Г. Д..

3

Въззвният състав е категоричен, че процесното заемно правоотношение е самостоятелно и не е продължение на предходни отношения между Т. и Д., нито тези предходни отношения са източник на задълженията, предмет на делото.

Въз основа на изложените факти и в контекста на наведените от страните възражения във въззивните им жалби срещу правилността на решението на СГС, Софийският апелативен съд приема следните правни изводи :

Предявеният иск за главница в размер на 30 000лв. е с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД, тъй като източникът на претендираното вземане са договори за заем, сключени между страните Т. и К.. Договорът за заем за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнато между страните съгласие заемодателят предаде, а заемателят получи в заем парична сума, на която става собственик, но се задължава да я върне. Съдебната практика е последователна, че по иска с правно основание чл. 240 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че е предал заемната сума на ответника, както и че е предадена въз основа на договор за заем. Както беше обсъдено по – горе, по процесните заемни договори се установи, че страните са постигнали съгласие за сключването им, както и че заемателя Т. е предал договорените суми, с изключение на сумата от 6 000лв. по първия договор.

Ето защо се налага извода, че е установен в процеса фактическия състав на договор за заем за сумите от по 4 000лв., 10 000лв. и 10 000лв., т.е. общо за 24 000лв.

Заедно с изложеното, писмените договори, назовани анекси, установяват в пълнота съдържанието на заемното правоотношение, а именно поето насрещно задължение за връщане на сумата от ответника, срока на връщане и санкцията за забава на изпълнението под формата на неустойка и размера на същата. Клаузите на т. 2.3 от тях предвиждат, че заемната сума следва да бъде върната на заемодателя в срок до 31.12.2020г. Ответникът изразява противоречиви твърдения за това върнал ли е предадените му в заем суми, като един път твърди, че не са му предадени заемните суми, а втори път, че ищецът му е предоставил заеми(без конкретита кога и в какъв размер), но е върнал предоставените суми. За последните твърдения не са представени писмени доказателства от ответника. Нещо повече, в показанията си неговите свидетели сочат, че не е върнал сумите по сключените договори за заем със С.

Т.. Изложеното обосновава извод за пълно неизпълнение на задължението на С. К. да върне предоставена му сума в общ размер от 24 000лв., което прави иска за гланицата основателен.

Ответникът е направил своевременно възражения за нищожност на договора за паричен заем от 01.07.2020г., поради сключването му при липса на основание и защото е симулативен, но те не следва да бъдат обсъждани, тъй като съдът прие, че не е реализиран фактическия състав по сключването на този договор.

Несъстоятелно е и възражението му, че не са сключени и останалите договори и не са предадени заемните суми, уговорени с тях, защото както 4 съдът вече посочи, договорите са подписани от заемателя, а заемодателя е предал паричните суми, за които са сключени.

Последното поддържано възражение от С. К. е, че договорите за заем са нищожни, тъй като е бил въведен в заблуждение, измамен да ги сключи като физическо лице и така да поеме чужди задължния. Изложеното е неоснователно, тъй като въвеждането в заблуждение се изразява в умишленото предизвикване, създаване и/или поддържане у измамената страна на невярна представа относно определени обстоятелства, които се отнасят до фактическия състав на сделката. Тези обстоятелства, е възможно да бъдат умишлено изопачени от другата страна и да се отнасят до съдържанието на сделката или до вида и характера й. В настоящия казус следва да се отчете, че ответникът е дееспособно лице, което разбира свойството и значението на своите действия и може да ги ръководи, а освен това интелектуалният му капацитет му позволява да прецени какъв е видът, характерът и съдържанието на договорите. Този извод на съда се основават на показанията на двамата свидетели, доведени от К., които установяват, че той и съпругата му са се нуждаели от парични средства, за да финансират търговска дейност – строителство на жилищни сгради в гр. София и са приели предложението на Т. да им предостави такива. Липсват каквито и да е твърдения на ответника, а още по – малко доказателства за това, че у него умишлено е предизвикана и/или поддържаната невярна представа, че типичните правни последици на договорите няма да настъпят или от тях ще настъпят други правни последици, което го е подвело да сключи заемните договори.