Решение № 260894 от 11.02.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 11.02.2021 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл.съдия ЕВЕЛИНА

МАРИНОВА при секретар Е.Вукадинова като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №9504 по описа на 2020 година , за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №9504/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на К.П.Ч. *** срещу решение №69086 от 13.03.2020 г постановено по гр.д.№39899/19 г на СРС , 124 състав , с което е признато за установено по искове на „И.Ф.“ ЕООД *** , че въззивникът дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.6 ЗПФУР , чл.240 ал.1,2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 350 лева непогасена главница по договор за кредит от разстояние №209770 от 11.05.2018 г , ведно със законната лихва от 10.01.2019 г до окончателното заплащане на сумата и сумата от 11,55 лева възнаградителна лихва за периода 11.05.2018 г – 10.06.2018 г , за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 29.01.2019 г по ч.гр.д.№1432/19 г на СРС , 124 състав .

Въззивникът излага общи твърдения , че решението на СРС е неправилно , а исковете са недоказани .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба като бланкетна и недопустима . Жалбата е и просрочена , защото срокът за обжалване е изтекъл на 26.05.2020 г . Исковете са доказани по основание и размер .

Въззивната жалба е допустима.

Решението на СРС е връчено на въззивника на 11.05.2020 г и е обжалвано в срок на 26.05.2020 г /по пощата , първи работен ден след неработния 25.05.2020 г / .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Съгласно трайната практика на ВКС бланкетната въззивна жалба не е нередовна и подлежи на разглеждане .

Относно доводите за неправилност съдът

/принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел , че между страните е сключен договор за потребителски кредит /заем/ от разстояние . По делото са представени самият договор за кредит от разстояние №209770 от 11.05.2018 г , както и разписка за паричен кредит от 11.05.2018 г , които документи не са оспорени от ответника .

Решението на СРС е правилно . Процесната въззивна жалба е бланкетна , като не са релевирани никакви конкретни доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд . Съдът не дължи служебна проверка за неправилност на обжалваното решение , като липсват предпоставки за прилагане на императивна норма и е законосъобразна дадената от СРС правна квалификация .

Въззивната жалба е неоснователна и решението на СРС трябва да бъде потвърдено . В тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 100 лева юрисконсултско възнаграждение .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000 лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване.

По изложените съображения , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №69086 от 13.03.2020 г постановено по гр.д.№39899/19 г на СРС , 124 състав .

ОСЪЖДА К.П.Ч. *** да заплати на „И.Ф.“ ЕООД *** сумата от 100 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.