Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 33 от 02.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 635/2025
Вид
Решение № 33
Подписан
02.02.2026
В сила
19.02.2026
Състав
Радка Димова Чолакова, Александър Стойчев, Антония Кирова Роглева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Пловдив, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20255001000635 по описа за 2025 година намери следното:

Производство по чл.613а от ТЗ във връзка с чл.258 от ГПК, образувано по повод постъпила въззивна жалба от Централна кооперативна банка АД, ЕИК 831447150, чрез процесуалния представител юрисконсулт К. К. К., срещу постановеното решение №75 от 19.08.2025 г. по търг.дело №9/2025 г. по описа на Окръжен съд Хасково в частта му, с която се спира производството по несъстоятелност на Т-Уайнс ЕООД, ЕИК 202033937.

С посоченото решение е обявена неплатежоспособността на Т-Уайнс ЕООД, ЕИК 202033937, определена е начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2024 г., открито е производство по несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието, обявен в несъстоятелност е длъжникът Т-Уайнс ЕООД, спряно е производството по несъстоятелност, указано е на длъжника и на кредиторите, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в едногодишен срок от вписване на решението в търговския регистър по тяхна молба, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или, ако бъде депозирана сумата от 5 000 лева, необходима за предплащане на началните разноски по чл.629 б от ТЗ, 1 както и, че при непоискване на възобновяването в този срок, производството по несъстоятелност ще бъде прекратено.

Жалбоподателят счита, че така постановеното решение в частта му, с която се спира производството по несъстоятелност, е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че е поискал назначаване на временен синдик, което негово искане не е уважено, както и не е съобразено заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което дружеството притежава активи – движими вещи на стойност, покриващи началните разноски за производството. Моли да се отмени решението в обжалваната му част, като се постанови ново, с което се придължи производството по несъстоятелността, както и да се уважи искането за назначаване на временен синдик Николай Ангелов Ганев.

Срещу въззивната жалба не е постъпил отговор, вкл. длъжникът ТУайнс ЕООД не е изразил и становище по нея.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Обжалваното решение е вписано в Търговския регистър на 21.08.2025 г.

Жалбата срещу него е постъпила по пощата на 26.08.2025 г., а и е подадена по електронна поща на следващия ден. Съгласно чл.633,ал.1 от ТЗ, решението по чл.632 от ТЗ подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър. Ето защо и имайки предвид датата на постъпване на въззивната жалба, следва да се приеме, че е подадена в срок. Жалбоподателят е легитимирана страна да обжалва решението, на основание чл.613а,ал.2 от ТЗ, като трето лице, имащо вземане от длъжника, за което е вписан особен залог. Решението е валиден съдебен акт.

Установява се, че процесното решение е постановено на основание чл.632,ал.1 от ТЗ във вр. с чл.608,ал.1,т.1,2 и 4 от ТЗ, като съдът по несъстоятелността е приел, че дружеството следва да се обяви в несъстоятелност и постанови спиране на дейността му, приемайки за безспорно, че то не притежава налично имущество, достатъчно да покрие началните разноски в производството по несъстоятелността. В тази насока съдът цени и представения от кредитора протокол за опис на движими вещи от 16.06.2025 г., от който е видно, че по отношение на притежавани от 2 длъжника движими вещи, описани в заключението по допуснатата съдебно счетоводна експертиза, като единствен актив на длъжника, е насрочена публична продан.

Съгласно чл.632, ал.1 от ТЗ, когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако разноските не са предплатени по реда на чл.629б, съдът обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя началната и дата, открива производство по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или др.обезпечителни мерки, постановява прекратяване дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството. Спирането на делото на това основание се допуска само веднъж в производството по несъстоятелност, освен в случаите по чл.735,ал.2 от ТЗ.

В случая длъжникът е предявил молба за откриване на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност, с начална дата 31.12.2024 г., като моли и да се прекрати дейността на предприятието, да се обяви в несъстоятелност и да се спре производството по несъстоятелност.

За да се допусне спиране на посоченото основание е необходимо наличното имущество на длъжника да е недостатъчно за покриване на началните разноски и разноските да не са предплатени по реда на чл.629б, като тези две условия са кумулативно посочени в закона. Липсата, на което и да е условие, води до неприложимост на посочената хипотеза.

В случая съдът е констатирал недостатъчност на наличното имущество, но не е изпълнил процедурата по чл.629б преди постановяване на решението по чл.632,ал.1 от ТЗ. Такова определение е инкорпорирано в процесното решение. При тези данни, следва да се приеме, че не са настъпили кумулативно определените в закона условия, за да се постанови спиране на производството по несъстоятелност. Спирането е преждевременно, поради което решението в обжалваната му част, с която се спира производството по несъстоятелност, следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на съда по несъстоятелността, който наново прецени условията за спиране на производството по несъстоятелност и произнесе по въпроса за назначаване на временен синдик.

Водим от гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановеното решение №75 от 19.08.2025 г. по търг.дело №9/2025 г. по описа на Окръжен съд Хасково В ЧАСТТА МУ, с която се спира производството по несъстоятелност на Т-Уайнс ЕООД, ЕИК 202033937, и ВРЪЩА делото на съда по несъстоятелност за по-нататъшен ход, съобразно дадените указания.

Решението подлежи на вписване в Търговския регистър и в книгата по чл.634в от ТЗ.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в 14-дневен срок от вписването му в Търговския регистър.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Пловдив, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20255001000635 по описа за 2025 година намери следното:

Производство по чл.613а от ТЗ във връзка с чл.258 от ГПК, образувано по повод постъпила въззивна жалба от Централна кооперативна банка АД, ЕИК 831447150, чрез процесуалния представител юрисконсулт К. К. К., срещу постановеното решение №75 от 19.08.2025 г. по търг.дело №9/2025 г. по описа на Окръжен съд Хасково в частта му, с която се спира производството по несъстоятелност на Т-Уайнс ЕООД, ЕИК 202033937.

С посоченото решение е обявена неплатежоспособността на Т-Уайнс ЕООД, ЕИК 202033937, определена е начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2024 г., открито е производство по несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието, обявен в несъстоятелност е длъжникът Т-Уайнс ЕООД, спряно е производството по несъстоятелност, указано е на длъжника и на кредиторите, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в едногодишен срок от вписване на решението в търговския регистър по тяхна молба, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или, ако бъде депозирана сумата от 5 000 лева, необходима за предплащане на началните разноски по чл.629 б от ТЗ, 1 както и, че при непоискване на възобновяването в този срок, производството по несъстоятелност ще бъде прекратено.

Жалбоподателят счита, че така постановеното решение в частта му, с която се спира производството по несъстоятелност, е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че е поискал назначаване на временен синдик, което негово искане не е уважено, както и не е съобразено заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което дружеството притежава активи – движими вещи на стойност, покриващи началните разноски за производството. Моли да се отмени решението в обжалваната му част, като се постанови ново, с което се придължи производството по несъстоятелността, както и да се уважи искането за назначаване на временен синдик Николай Ангелов Ганев.

Срещу въззивната жалба не е постъпил отговор, вкл. длъжникът ТУайнс ЕООД не е изразил и становище по нея.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Обжалваното решение е вписано в Търговския регистър на 21.08.2025 г.

Жалбата срещу него е постъпила по пощата на 26.08.2025 г., а и е подадена по електронна поща на следващия ден. Съгласно чл.633,ал.1 от ТЗ, решението по чл.632 от ТЗ подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър. Ето защо и имайки предвид датата на постъпване на въззивната жалба, следва да се приеме, че е подадена в срок. Жалбоподателят е легитимирана страна да обжалва решението, на основание чл.613а,ал.2 от ТЗ, като трето лице, имащо вземане от длъжника, за което е вписан особен залог. Решението е валиден съдебен акт.

Установява се, че процесното решение е постановено на основание чл.632,ал.1 от ТЗ във вр. с чл.608,ал.1,т.1,2 и 4 от ТЗ, като съдът по несъстоятелността е приел, че дружеството следва да се обяви в несъстоятелност и постанови спиране на дейността му, приемайки за безспорно, че то не притежава налично имущество, достатъчно да покрие началните разноски в производството по несъстоятелността. В тази насока съдът цени и представения от кредитора протокол за опис на движими вещи от 16.06.2025 г., от който е видно, че по отношение на притежавани от 2 длъжника движими вещи, описани в заключението по допуснатата съдебно счетоводна експертиза, като единствен актив на длъжника, е насрочена публична продан.

Съгласно чл.632, ал.1 от ТЗ, когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако разноските не са предплатени по реда на чл.629б, съдът обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя началната и дата, открива производство по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или др.обезпечителни мерки, постановява прекратяване дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството. Спирането на делото на това основание се допуска само веднъж в производството по несъстоятелност, освен в случаите по чл.735,ал.2 от ТЗ.

В случая длъжникът е предявил молба за откриване на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност, с начална дата 31.12.2024 г., като моли и да се прекрати дейността на предприятието, да се обяви в несъстоятелност и да се спре производството по несъстоятелност.

За да се допусне спиране на посоченото основание е необходимо наличното имущество на длъжника да е недостатъчно за покриване на началните разноски и разноските да не са предплатени по реда на чл.629б, като тези две условия са кумулативно посочени в закона. Липсата, на което и да е условие, води до неприложимост на посочената хипотеза.

В случая съдът е констатирал недостатъчност на наличното имущество, но не е изпълнил процедурата по чл.629б преди постановяване на решението по чл.632,ал.1 от ТЗ. Такова определение е инкорпорирано в процесното решение. При тези данни, следва да се приеме, че не са настъпили кумулативно определените в закона условия, за да се постанови спиране на производството по несъстоятелност. Спирането е преждевременно, поради което решението в обжалваната му част, с която се спира производството по несъстоятелност, следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на съда по несъстоятелността, който наново прецени условията за спиране на производството по несъстоятелност и произнесе по въпроса за назначаване на временен синдик.