Решение № 364 от 24.10.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Костинброд, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря М. Г. Г. като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20231850100628 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба вх. № 3466 / 27.07.2023 година подадена от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление: гр. С. със законни представители В.М.С. и Д.Н.Н. – изпълнителни директори, чрез юрк. Й. С. против Т. К. Ц., ЕГН ********** от гр. К., с която ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи сумите в общ размер на : 21 389.35 / двадесет и една хиляди триста осемдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки / лева, от които : 19 678.28 / деветнадесет хиляди шестстотин седемдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки / лева - главница, 1 442.70 / хиляда четиристотин четиридесет и два лева и седемдесет стотинки / лева – договорна лихва, за периода от 11.12.2019 г. до 01.02.2021 г., 93.71 / деветдесет и три лева и седемдесет и една стотинки / лева – санкционираща лихва, за периода от 11.12.2019 г. до 01.02.2021 г., 120.00 / сто и двадесет / лева – разходи при изискуем кредит, 54.66 / петдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки / лева - законна лихва за периода от 02.02.2021 г. до 11.02.2021 г., ведно със 1 законната лихва върху главницата от дата на подаване на заявлението – 12.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото, а именно: разноските по заповедното производство и по настоящото производство.

В исковата молба ищецът твърди, че по силата на Договор за кредит за текущо потребление, сключен между страните на 04.10.2019 г. ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 20 000.00 / двадесет хиляди / лева, като срокът на кредита е бил 120 месеца, считано от датата на усвояването му.

Средствата са усвоени от кредитополучателя по посочената в чл. 4 от договора за кредит разплащателна сметка. По същата сметка е следвало да се извършва обслужването на кредита, като до 11 – о число на всеки месец е следвало да се внасят определените месечни вноски / главница и лихва /, определени с погасителен план.

В резултата на допусната забава в плащанията от страна на ответника ищецът е предприел действия, като е изпратил покана – уведомление с изх. № 0020 – 20 – 05484 / 21.08.2020 г. чрез ЧСИ С.Л., като същата е връчена при условията на чл. 47 от ГПК.

Ищецът сочи още, че в законопредвидения срок и на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 422 от ГПК е предявен иска, след като по ч.гр.д. № 254 /2021 г. по описа на РС – гр. Костинброд лицето не е намерено на адреса и съдът е указал на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. ал. 4 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

Сочи се още, че на 07.07.2021 г. е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за дължимите суми, на основание извлечение от счетоводни документи по сметка, договор за кредит. Въз основа на издадения изпълнителен лист ищецът е образувал изп. дело № 143 от 2021 г. при ЧСИ В.Н., което е спряно от съда и е указано на заявителя да предяви иск в едномесечен срок.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи сумата в общ размер на 21 389.35 / двадесет и една хиляди триста осемдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки / лева, от които : 19 678.28 / деветнадесет хиляди шестстотин седемдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки / лева 2

- главница, 1 442.70 / хиляда четиристотин четиридесет и два лева и седемдесет стотинки / лева – договорна лихва, за периода от 11.12.2019 г. до 01.02.2021 г., 93.71 / деветдесет и три лева и седемдесет и една стотинки / лева – санкционираща лихва, за периода от 11.12.2019 г. до 01.02.2021 г., 120.00 / сто и двадесет / лева – разходи при изискуем кредит, 54.66 / петдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки / лева - законна лихва за периода от 02.02.2021 г. до 11.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване на заявлението – 12.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото, а именно: разноските по заповедното производство и по настоящото производство.

Ищецът редовно призован, се представлява от юрк. А. Т., която поддържа исковата молба и моли съдът да постанови решение, с което да признае така предявените искове за основателни. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът редовно призован чрез назначения му особен представител, с определение на съда № № 809 / 15.12.2023 г. – адв. К. – САК не се явява, явява се назначения му особен представител адв. К. – САК, която оспорва така предявените искове, като излага подробно доводите си в отговора на ИМ и представените в срок писмени бележки и моли съдът да отхвърли същите, като неоснователни и недоказани.

Районен съд – гр. Костинброд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

От представения като доказателство към делото Договор за кредит за текущо потребление от 04.10.2019 г. сключен между страните се установява, че ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 20 000.00 / двадесет хиляди / лева, за срок от 120 месеца, като към договора са приложени и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление.

Приложено е като доказателство към делото заверен препис от Приложение № 2 / Условия по кредитна програма „ДСК Престиж плюс“ за клиенти – служители на работодатели, за които се предоставят преференциални условия по кредити“ /, което е подписано от ответника на 04.10.2019 г., както и заявка за ползване на преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление, предоставени при условията на кредитни програми също 3 изготвено между страните и подписано лично от ответника.

От приложената покана – уведомление изх. № 0020 – 20 – 05484 / 21.08.2020 г. изпратена чрез ЧСИ С.Л. е видно, че ответникът е уведомен, че банката обявява кредита за предсрочно изискуем и от датата на получаване на съобщението цялата непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху нея се начислява законна лихва.

Видно от приложеното към делото ч. гр. д. № 254 / 2021 г. по описа на РС – Костинброд, съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и е издаден изпълнителен лист, като е било образувано при ЧСИ В.Н. изп. дело № 202186404000143, но е отбелязано, че ответникът повече от 1 / една / година е в чужбина и е било залепено уведомление. С Определение № 97 / 14.02.2023 г. постановено по ч.гр. д. № 254 / 2021 г. по описа на КРС, съдът е спрял изпълнението по изп. дело № 202186404000143 по описа на ЧСИ В.Н., № 864 на КЧСИ.

Съдът кредитира изготвеното по делото заключение на съдебно счетоводната експертиза от което се установява, че от момента на подаването на заявлението – 12.02.2021 г. до изготвяне на експертизата липсват данни да са извършени плащания по договора за кредит за текущо потребление от 04.10.2019 г. от страна на ответника и дължимите суми са следните : 19 678.28 – главница, 1 442.70 лева – договорна / възнаградителна лихва, 93.71 лева – санкционираща лихва, която представлява наказателна надбавка върху главницата, за периода от 11.12.2019 г. до 01.02.2021 г., 54.66 лева – законна лихва, за периода от 02.02.2021 г. / датата на предсрочна изискуемост на кредита / до 11.02.2021 г., 120.00 лева – такса при изискуемост на кредита . В заключението е посочено, че се дължи сумата от 8 111.07 лева – допълнително начислена лихва върху непогасената главница за периода от 12.02.2021 г. / датата на подаване на заявлението / до 09.09.2024 г. / датата на изготвянето на заключението /.

В съдебно заседание проведено на 09.04.2024 г. съдът е допълнил изготвения по делото доклад, като е посочено, че не се оспорва фактът на сключване на договора за кредит, фактът на усвояване на сумите по договора за кредит и фактът на допусната забава от ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :

4

Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК.

Не е спорно между страните по делото обстоятелството и се доказва от приложените по делото писмени доказателства, че ответникът е сключил с ищеца - „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление: гр. С. със законни представители В.М.С. и Д.Н.Н. – изпълнителни директори Договор за кредит за текущо потребление от 04.10.2019 г. в размер на 20 000.00 / двадесет хиляди / лева, за срок от 120 месеца, като е определен лихвеният процент, като сумата е усвоена от ответника безкасово, т. е. същата е била преведена по разплащателна сметка на ответника с IBAN: ********* на 04.10.2019 г.

Относно доводите на особеният представител на ответника, че липсват правни и фактически основания за уважаването на исковете, тъй като ищецът не е доказал по делото, че ответникът е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, съгласно изискванията на Закона за потребителския кредит / ЗПК /, както и твърдението, че ищецът не е недоказал в производството, че на ответника му е била предоставена каквато и да е преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита и в тази връзка договорът е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК, съдът не споделя същите.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. На първо място, съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК- за посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент.

Независимо, че в случая лихвеният процент е бил фиксиран за целия срок на договора и е непроменен, в самия договор липсва информация за това как се изчислява (или начинът, по който е формирана) възнаградителната лихва.

Няма никакво значение дали лихвеният процент е един и същ или пък е 5 променлив, след като законодателят изисква в договора да са посочени условията (начините) за прилагането му. Тук това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер, поради което е налице нарушение на горната императивна разпоредба. Този пропуск отново сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД. На второ място, договорът е недействителен и поради неспазване на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума.

Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 6.05 % годишно или 0.2 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда на срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“, като така не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива.