Решение № 168 от 18.05.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Варна, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000176 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, подадени от двете страни - на Ю. Е.

П. и на ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП.

Жалбоподателят Ю. Е. П., ЕГН **********, Варна, чрез адв.А. Д., обжалва решение №7/04.01.2023г., постановено по т.дело №34/2022г. по описа на ВОС, в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от него осъдителен иск срещу ЗАД БУЛСТРАД ВИГ АД, ЕИК 000694286, София, за заплащане обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 40 000 лева до претендираните 78 200 лева, ведно със законна лихва от датата на ПТП до 30.08.21г., на основание чл.432 КЗ и чл.429, ал.3 КЗ.

В жалбата се излага, че решението е неправилно. Твърди се, че съдът не е отчел всички събрани по делото доказателства, от значение за определяне справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че останалите елементи от състава, водещ до ангажиране отговорността на застрахователя са установени като по отношение на деликта, вината и причинно-следствената връзка, обстоятелствата се обхващат от влязлото в сила решение по АНД №4452/2021г. по описа на 45 състав на ВРС, в което е приета вина на водача на товарен автомобил Ивеко с ДК №В 0483 НМ – П. М.

И., изразяваща се в нарушаване разпоредбата на чл.134, ал.2 от ЗДвП.

1

Жалбоподателят твърди, че съдът не е взел предвид тежестта на претърпените увреждания и търпените болки и страдания на ищеца. Въззивникът подробно обсъжда изложените от вещите лица по изслушаните две СМЕ становища относно характера на получените телесни увреждания като сочи, че при процесното ПТП са налице допълнителни травми, които съдът не е отчел при формиране изводите си за размера на обезщетението. Пострадалият е получил освен счупване на лопатката на десния крайник допълнително и компресия на 3-4 поясен прешлен, което състояние се е влошило и налага оперативна интервенция на гръбначния стълб с поставяне на остеосинтетика за запазване отстоянието между прешлените. Според въззивника, съдът не е взел предвид установеното разстройство в адаптацията – генерализирана тревожност, която е отключена именно от ПТП на 14.07.2020г.; не е взел предвид и установеното от свидетелските показания безсъзнателно състояние, в което е изпаднал ищецът при падането си от камиона. Съобразно изложеното, въззивникът претендира отмяна на решението в отхвърлителната част и присъждане пълния претендиран размер на обезщетение от 78 200 лева ведно с последиците от това –лихви и разноски като по отношение на лихвите се претендират с начален момент 14.07.2020г. /съвпадащ с датата на ПТП/ В срока за отговор по чл.263 ГПК е постъпило становище на ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД, чрез ю.к.Н.З., за неоснователност на жалбата. Поддържа, че в първоинстанционното производство не е установена причинно-следствена връзка на деликта с получените телесни увреждания на ищеца, в частност, че компресията на прешлен на гръбначния стълб е причинена именно при процесното ПТП.

На следващо място, застрахователят твърди, че по делото е установено съпричиняване на вредите, тъй като пострадалото лице отказало, въпреки настояването на водача на автомобила П. И., да слезе от откритата товарна платформа и да пътува в кабината на камиона. Вместо това, ищецът останал между балите слама в товарната част на камиона. С тези си действия ищецът е допринесъл съществено за настъпване на вредите като е нарушил чл.181 и чл.182 от Правилника на ЗДвП.

На следващо място въззиваемата страна оспорва възприетия от съда размер на обезщетение като несъответен на критерия за справедливост в чл.52 ЗЗД.

Претендира се потвърждаване на решението в обжалваната от ищеца част ведно с присъждане разноските за производството, вкл. ю.к.възнаграждение в размер на 300 лева.

Предмет на въззивното производство е и въззивната жалба на ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД срещу решението в уважената част, вкл. за присъдените лихви и разноски на ищеца както и в частта, в която застрахователят е осъден да заплати дължимата за производството държавна такса.

С жалбата се твърди, че по делото е установено съпричиняване на 2 вредите от пострадалия. Твърди се, че съдът неправилно не е допуснал поискана от страната САТЕ, каквото искане се поддържа и с въззивната жалба по поставените пред първата инстанция въпроси. Прави се довод, че въззивният съд и служебно следва да допусне експертиза щом се касае до установяване на факт с правно значение, за установяването на който е налице оплакване в жалбата.

Твърди се, че не е установена причинна връзка на получените увреждания с процесното ПТП, конкретно по отношение на увредения 4-ти поясен прешлен. Доказателства за наличие на такова телесно увреждане не са събрани по делото. Напротив, въззивникът сочи, че изслушаните медицински експертизи установяват по-скоро липса на връзка на тази находка /компресия на прешлен/ с процесното застрахователно събитие. Счита също, че съдът е определил и присъдил завишен размер на обезщетение, без връзка с постановената при сходни вреди съдебна практика и критерия за справедливост.

Срещу жалбата, в срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор от насрещната страна, чрез адв.Д., за нейната неоснователност. Счита за неоснователно доказателственото искане за назначаване на автотехническа експертиза за установяване факти, относими към преценката за съпричиняване на вредите от пострадалия.

В съдебно заседание пред въззивния съд Ю. П., чрез адв.Д., поддържа жалбата и отговора по насрещната въззивна жалба.

Застрахователното дружество не изпраща представител в открито заседание.

За да се произнесе по жалбите въззивният състав констатира, че производството е образувано по искова молба на Ю. Е. П. от с.П., общ.Б. срещу ЗАД БУЛСТРАД ВИГ АД, София, за осъждане на застраховател на ГО на деликвента, причинил ПТП на 14.07.2020г. на територията на с.П., на сумата от 48 600 лева неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на получените при ПТП телесни и психични проблеми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба са наведени твърдения от ищеца за претърпяно ПТП на 14.07.2020г., когато при управление на товарен автомобил Ивеко с ДК №В 0483 НМ, управляван от П. М. И., били причинени увреждания на пътника в същия автомобил Ю. П. – счупване на лопатката на дясното рамо и кръвонасядания от двете страни на гръбначния стълб с контузия на поясната област. Ищецът твърди, че пътувал в товарния автомобил, качен върху осем реда бали слама, натоварени в каросерията на камиона. Ищецът пътувал върху балите в излегнато положение, но при движението на автомобила по улиците на населеното място и конкретно при движението му по неасфалтиран и стръмен участък, при завой наляво, балите изпаднали от каросерията, а с тях и ищецът, който паднал лошо на главата си. Твърди, че не помни детайли от инцидента, тъй като загубил съзнание.

3

Твърди се, че по отношение на водача на автомобила е налице влязло в сила решение по АНД №4452/2021г. на ВРС, с което е признат за виновен за причинената на ищеца средна телесна повреда при процесното ПТП.

Товарният автомобил бил застрахован при ответното дружество, поради което ищецът предявил претенция пред същото за обезщетение на вредите, но такова не било определено и изплатено. Твърди, че понесъл във връзка с уврежданията силни болки и страдания в продължение на повече от два – три месеца като и досега изпитва тъпа болка при допир в мястото на фрактурата и в натъртените области на пояса и гръбнака. Твърди, че мускулатурата на дясната му ръка е атрофирала и не може да вдига ръката си и да я ползва пълноценно както преди. Твърди, че изпитва силен стрес да не остане инвалид, в тежест на семейството си. Твърди че изпитва силни болки в кръста. Претендира обезщетяване на неимуществени вреди, които фиктивно е разделил на 39 900 лева – за телесните увреди и 8 700 – за търпените психични проблеми, резултат от същия инцидент.

С допълнителна молба от 27.06.2022г. /на л.88 по делото/, ищецът е направил увеличение в размера на предявения иск по чл.432 КЗ до размера от общо 78 200 лева, от които 69 500 лева –за търпените болки и страдания от получените при ПТП телесни повреди, а 8 700 лева – за психичните проблеми, т.е. увеличение в размера от 48600 лева на 78 200 лева, с 29 600 лева. Като причина за увеличаване на иска е посочено счупване на поясния прешлен, което налага допълнителна хирургична интервенция. С протоколно определение от 01.07.22г. /л.99/ съдът е допуснал изменение в размера на предявения пряк иск до сумата от 78 200 лева, на основание чл.214 ГПК, поради счупване на гръбначния стълб /поясен прешлен/.

В срока за отговор е постъпила становище на насрещната страна ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп АД, за неоснователност на претенцията.

Оспорва се механизма на настъпване на процесното ПТП на 14.07.20г.; вида и характера на получените при същото увреждания от ищеца, съответно търпените от него вреди. Релевира се възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия Ю. П., който въпреки възможността и указанията на водача, е пътувал на необезопА.а и открита платформа на товарния автомобил като сам е поставил в риск живота и здравето си. Прави се възражение и срещу претендирания размер на неимуществените вреди съгласно критерия в чл.52 ЗЗД. Претендира отхвърляне на иска изцяло ведно с присъждане на разноските.

Въз основа на твърденията и възраженията на страните, в пределите на въззивното производство, съставът на ВнАС, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка допустимостта на производството съдът констатира, че двете жалби са редовни – подадени от легитимирани страни в производството, чрез упълномощените процесуални представители, в преклузивните срокове и при интерес от обжалването.

4

В жалбата не се правят оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения. По отношение на подновено доказателствено искане от застрахователя съдът се е произнесъл с определението си от разпоредително заседание на 22.03.2023г. като същото искане не се поддържа в открито заседание.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Решението се обжалва изцяло като съдът съобразява във въззивното производство направените от всеки от въззивниците оплаквания.

Не се спори между страните и са приети за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно наличието на валидно застрахователно покритие по застраховка Гражданска отговорност на процесния товарен автомобил, предявяването на застрахователната претенция съобразно изискванията на чл.380 вр.чл.498 КЗ както и обективните предели на постановеното решение по АНД №4452/2021г. на ВРС. Поради това, предявения иск е допустим и част от релевантните обстоятелства са обхванати от силата на задължителната сила на постановеното решение по АНД съгласно чл.300 ГПК.

Предмет на повторна преценка от въззивния състав са въпросите относно получените при ПТП на 14.07.2020г. увреждания на ищеца, търпените във връзка със същите болки и страдания, съответно размера на обезщетяване на неимуществените вреди съгласно критерия в чл.52 ЗЗД както и съпричиняването на вредите от пострадалото лице.

Не се спори, че при ПТП ищецът Ю. П. е получил счупване на дясна лопатка на десен горен крайник, контузия на пояса и гръбначния стълб. В журнала за прием на ищеца в здравното заведение непосредствено след инцидента е посочена и контузия на главата и гръдния кош. Не се съобщава за неврологичен характер на уврежданията, не е губил съзнание, без оплаквания за гадене и повръщане. Оплаква се от болки в кръста, няма видими травми по главата. /СМЕ на л.76/ При първоначалния преглед е изразено съмнение за компресионна фрактура на тялото на L3 без компресия в канала. При изготвяне на медицинската експертиза през юни 2022г. е извършено образно изследване /томография/ за установяване състоянието на гръбначния стълб като е установена: компресионна фрактура на тялото на JI4 без синостозиране на фрагментите, с дорзална пропулсия на контура и гранична стеноза на костния спинален канал; умерени за възрастта /52 години/ дегенеративни промени при спондилоза и множествена остеохондроза в тораколумбален отдел. Вещото лице по СМЕ посочва като причинно обусловено от ПТП компресионното счупване на тялото на 5 четвърти поясен прешлен /Л4/ с елементи на начална следтравматична дискова херния на ниво на трети-четвърти поясен прешлен. Счупването на лопатката обуславя затруднение в движението на десния горен крайник за период от поне два месеца, а поради обстоятелството, че това е активния крайник на ищеца – за по-дълъг период от време същият е имал затруднения при обслужване. Освен това, поради остатъчна болка и чувствителност в крайника, са налице притеснения и болка при извършваната от ищеца физическа работа за периода след възстановяването до настоящия момент.