Определение № 1279 от 07.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1279 гр. Велико Търново, 04.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Явор Данаилов като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20244100500867 по описа за 2024 година

Производство по чл.278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№17998/10.09.2024г. от страна на Х. Б. Х. с ЕГН**********, с адрес: гр.В.Търново против Определение№1807/23.08.2024г. по гр.дело№1818/2024г. на ВТРС, с което е прекратено производството по гр.дело№1818/2024г. на ВТРС и е върната исковата молба на Х. Б. Х., на основание чл.129 ал.3 от ГПК. Жалбоподателят счита определението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно и върне делото за разглеждане. Твърди се, че §4 съществувал до 1989г. no времето на комунизма. Благодарение на него някой се опитвал да му присвои имота.

Жалбоподателят притежавал разрешение за строеж и единственият начин някой да му отнемел имота била заповед за отчуждаване. Чрез §4 някой се опитвал да измами него и държавата. Чрез §4 бил сменен статута на вилна зона Капиновски манастир, като Х. Б. Х. плащал данък сгради, данък смет, ток, вода а имотът се водел нива.

Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.дело№1818/2024г. на ВТРС е образувано по искова молба на Х. Б. Х. срещу Община В.Търново. Tвърди, че през 1989г. закупил имот по плана на Капиновски манастир с разрешение за строеж№53 гр.В.Търново от 23.03.1981г. парцел VII кв.5. След като изготвил проект за вила Х. решил да го декларира в Общ.В.Търново, като му предоставили Заповед№940/30.06.1989г. за отстъпено право на строеж върху държавна земя парцел VII149 кв.2 по плана на Вилна зона Капиновски манастир, одобрен със Заповед№1298/24.11.,1987г., договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 03.07.1989г., Разрешение№168а/21.05.1990г. за строеж, на което Х. възразил, защото се считал за собственик. След като поискал от общината издаването на нова скица му предоставили заповед за новообразуван имот върху неговите два имота и с ЗОО.00кв.м. по-малко от предишните, където попадали кладенеца, пчелин и сградата на 3 етажа и с още 17.00кв.м. застроена площ. Моли „да защити правото си на собственост върху три 1 имота“.

С Разпореждане№3011/17.06.2024г. по гр.дело№1818/2024г. ВТРС е указал на ищеца Х. в двуседмичен срок от получаване на съобщението за това да представи по делото искова молба, с препис за ответника, в която да бъдат посочени: адресът на ответника; цената на исковете; индивидуализация на недвижимите имоти, като бъдат посочени местонахождението, вида на имотите, площ, граници и актуален идентификатор на същите; на какво придобивно основание ищецът твърди, че е собственик на тези три имота; в какво се състои искането му за всеки от недвижимите имоти; доказателствата и конкретните обстоятелства, които ищецът ще доказва с тях и да представени всички писмени доказателства и препис от исковата молба и приложенията към нея за ответника, както и да внесе по сметка на ВТРС дължимата ДТ съобразно цената на всеки от исковете поотделно, в съответствие с чл.69 ал.1 т.2 ввр. чл.71 ал.2 от ГПК, като съобрази и разпоредбите на чл.72 от ГПК и чл.1 от Тарифата за ДТССГПК и представи документ по делото. С разпореждането ВТРС изрично е указал на ищеца възможността да ползва правна помощ.

В дадения двуседмичен срок по делото е постъпило пояснение с вх.№13570/28.06.2024г. от страна на Х. Б. Х.(ведно с удостоверение за данъчна оценка, разрешение за строеж№53/23.03.1981г., договор за отстъпено право на строеж от 03.07.1989г., Заповед№940/30.06.1989г. за отстъпено право на строеж, Разрешение№168а/21.05.1990г. за строеж, Заповед№РД22-1191/17.08.2009г. и Заповед№МРД-22-78/21.01.2010г.), с което твърди, че е собственик, а не ползвател.

С Разпореждане№3441/09.07.2024г. по гр.дело№1818/2024г. ВТРС повторно е указал на ищеца Х. в двуседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото искова молба, с препис за ответника, в която да бъдат посочени: адресът на ответника; цената на исковете по отделно; индивидуализация на недвижимите имоти, като бъдат посочени местонахождението, вида на имотите, площ, граници и актуален идентификатор на същите; на какво придобивно основание ищецът твърди, че е собственик на тези три имота; в какво се състои искането му за всеки от недвижимите имоти, както и да внесе по сметка на на ВТРС дължимата ДТ съобразно цената на всеки от исковете поотделно, в съответствие с чл.69 ал.1 т.2 ввр. чл.71 ал.2 от ГПК, като съобрази и разпоредбите на чл.72 от ГПК и чл.1 от Тарифата за ДТССГПК и представи документ по делото. С разпореждането ВТРС отново е указал на ищеца възможността да ползва правна помощ.

В дадения двуседмичен срок по делото е постъпило е постъпило пояснение с вх.

№16764/19.08.2024г. на ВТРС, с която счита, че Заповед№РД22-1191/17.08.2009г. и Заповед№МРД22-78/21.01.2010г.(в една от заповедите пишело „за закупуване на земеделска земя, предоставена за ползване с договор за отстъпено право на строеж“) за него били нищожни. Разрешението за строеж било със статут на нотариален акт. Посочва, че живее в имот с разрешение за строеж№53/23.03.1981г. пo плана на Капиновски манастир парцел VII кв.5. Другото разрешение за строеж от 03.07.1989г. било със площ 907.00кв.м. и жилище от 79.00кв.м. За третото разрешение от около 600.00кв.м и застроена площ 87.00кв.м и още 17.00кв.м.застроена площ, притежавал нот.акт.

Относно указанието на съда да се възползва от възможността да ползва правна помощ прави коментар, че преди пет години платил на адвокат да заведе дело, но същият взел парите и не завел дело в съда…

С Определение№1807/23.08.2024г. ВТРС прекратил производството по гр.дело№1818/2024г., поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молбата и е върнал на Х. Б. Х. исковата молба, заедно с приложенията към нея. В мотивите си ВТРС 2 констатирал, че въпреки двукратно дадените конкретни указания с разпореждания и напомнянето на ищеца, че би могъл да ползва правна помощ. Въпреки това, ищецът Х. не бил отстранил нередовностите на исковата молба - не бил индивидуализирал недвижимите имоти, обект на защита чрез иска, не бил изложил каква е фактическата обстановка, на която основава претенцията си по ясен и разбираем начин, респ. не бил посочил в какво се състои искането му за защита правото му на собственост - за установяване на неговото съществуване или несъществуване, за осъждане на ответника или за искана правна промяна.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК ввр. чл.129 ал.3 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 от ГПК(в т.ч. и с внесена ДТ) от страна, която има правен интерес от обжалването му в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима. Ето защо тя следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.2 от ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. За да бъде възможна и адекватна тази защита, съдът трябва да е наясно какви права се твърдят и от кои конкретни факти от обективната действителност произтичат тези права.

При проверката на данните по делото въззивният съд намира, че действително частният жалбоподател-ищец по предявения иск не е отстранил нередовностите на исковата молба, указани му с две разпореждания на съдията докладчик по делото. Дадените от РС указания за отстраняване на нередовности на исковата молба са ясни и пълни, като същите всеобхватно и прецизно сочат какво следва ищеца да отстрани, за да бъде исковата молба редовна и съдът да може да изпълни задължението си да квалифицира въз основа на посочените правно релевантни факти правното основание на предявения иск.

Изложените в исковата и уточняващите молби твърдения, въпреки дадените на ищеца указания, са останали неясни досежно съществените елементи за редовността на исковата претенция. От изложената фактическа обстановка може да се заключи, че се касае за спор за собственост, който обаче не е индивидуализиран с предмет, правен интерес и конкретно искане до съда. Не е изяснено какъв точно е предметът на исковата претенция. Съгласно чл.127 ал.1 т.4, т.5 от ГПК исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на основанието на иска(фактите, от които се твърди, че произтича претендираното с исковата молба право) и на петитума(в какво се състои претендираното право и видът на търсената защита). При липса на точно позоваване от страна на ищеца, остава неизяснено какво е основанието, на което основава правата си ищеца по отношение на спорния имот/имоти, което е пречка по редовността на исковата претенция, за която са били дадени указания. Липсва яснота и досежно придобивното основание на ищеца. Ищецът, макар да е посочил ответник(Община В.Търново) по исковите му претенциии не е изтъкнал какво обуславя необходимостта от воденето на искове за собственост спрямо него, т.е. не е навел твърдения за факти и обстоятелства, с които ответникът му оспорва собствеността, които да обусловят правния му интерес от насочване на исковете срещу конкретния ответник. В тази връзка и липсват твърдения за защита на нарушено владение и/или право на собственост по отношение на конкретен имот/имоти чрез предявяването на установителен или осъдителен иск за собственост. Липсват твърдения спорните имоти да са записани като собствени на ответника или да се ползват от него, което да налага установяване правата на ищеца спрямо тях. Така, поради неясните и 3 неконкретизирани твърдения на ищеца, съдът е в невъзможност да даде съответстваща им правна квалификация на претенцията, което е съществен порок на сезиращата искова молба. Отделно от това в нито една от сезиращите съда молби - искова и уточняващи, въпреки дадените указания в този смисъл, не е формулиран надлежен петитум на претенциите, което е нередовност по смисъла на чл.127 ал.1 т.5 от ГПК. При непосочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията, или при неясното им или непълно посочване, както и при неконкретизиран петитум, исковата молба е нередовна, тъй като е невъзможно да се индивидуализира спорният предмет(Решение№437/29.12.2015г. по гр.дело№3140/2015г. - IVг.о.ВКС).

Въпреки положените от първоинстанционния съд процесуални усилия с оглед на служебното начало в граждански процес(в т.ч. с разпорежданията си ВТРС е указал на ищеца възможността да ползва правна помощ), неясни и неточни са останали фактическите твърдения на ищците, като същите не дават възможност на съда въз основа на фактическите твърдения и доводи изложени в исковата молба, да изведе правното основание на предявения иск и да определи предмета на делото и вида и обема на търсената от ищеца защита на накърнените му права. Не са изпълнени и указанията във връзка с внасяне на дължимата държавна такса. Неотстраняването на нередовностите на исковата молба в срока по чл.129 от ГПК, поражда последиците предвидени в разпоредбата на чл.129 ал.3 от ГПК, като правилни и законосъобразни са доводите на първоинстанционния съд в атакуваното определение, с които съдът е прекратил образуваното гражданско дело. Поради изложените правни съображения, атакуваното определение на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено по съображенията подробно изложени в мотивите към него.

Водим от изложено и на основание чл.7 ал.2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение№1807/23.08.2024г. на ВТРС, с което е върната исковата молба на Х. Б. Х. с ЕГН**********, с адрес: гр.В.Търново , на основание чл.129 ал.3 от ГПК и е прекратено производството по гр.дело№1818/2024г. на ВТРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя.

Председател: _______________________