Протоколно определение № 459 от 27.01.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 459 гр. София, 27.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила П. Лазарова

Съдебни

Велина Н. Стоянова заседатели: Стефанка М. Кошутова при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА и прокурора Т. Ив. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Мила П. Лазарова Частно наказателно дело № 20261100200121 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:17 часа се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ А. Б. Р., редовно призован, се явява, доведен от СЦЗ.

В залата се явява адв. А. Н. Т., определен от САК за служебен защитник на осъдения А. Р..

СГП изпраща представител.

ОСЪДЕНИЯТ Р.: Желая адв. А. Т. да ме представлява в настоящото производство.

СЪДЪТ с оглед изявлението на осъдения и обстоятелството, че защитата му е задължителна,

ОПРЕДЕЛИ

Б. Р..

НАЗНАЧАВА адв. А. Н. Т. от САК за служебен защитник на осъдения А.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

1

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРИСТЪПВА към снема самоличността на осъдения:

А. Б. Р., с ЕГН: **********, роден на ********г. в гр. София, българин, български гражданин, осъждан, начално образование (може да чете и пише), неженен, безработен, с постоянен адрес: гр. София, жк. „******** (към момента в СЦЗ - София).

СЪДЪТ разяснява правата на обвиняемия, включително и правото му за отвод на съдебния състав, секретаря и прокурора.

ОСЪДЕНИЯТ: Разбрах правата си. Нямам искания за отводи.

АДВ. Т.: Нямаме искания за отводи.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме доказателствени искания.

СЪДЪТ, с оглед становището на страните

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДЕЛОТО се докладва с прочитане предложението на СГП за извършване на кумулация по отношение на осъдения А. Б. Р..

(Прочете се.)

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението и считам делото за изяснено.

АДВ. Т.: Оспорвам заключението.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да сочим доказателства.

СЪДЪТ намира, че делото за изяснено от фактическа страна, поради 2 което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така внесеното предложение за определяне на общо най-тежко наказание по отношение на А. Б. Р.. Същото е инициирано след като е влязъл в сила съдебен акт на СГС, което определя и компетентността на настоящия съд да разгледа това производство по НОХД 5083/2025г. по което за извършено на 13.01.2024г. деяние същия е осъден на наказание ЛОС за срок от три години. Този акт е влязъл в сила на 10.12.2025г.

Видно от актуална справка съдимост за лицето обаче се установява, че са налице основания за определяне общо най-тежко наказание с предходно наложени му наказания с други съдебни актове. Същите подробно са посочени в изготвеното от СГП предложение, а именно по 13-то, 14-то и 15-то и настоящото 16-то осъждане на лицето. Ще ги посоча най-общо: НОХД 15139/24 г. на СРС по което за извършено на 31.05.2024 г. деяние е осъден на две години ЛОС; НОХД 16095/24 г. на СРС за извършено на 13.07.2024г. деяние е осъден на две години ЛОС; по НОХД 11671/25 г. на СРС за извършено на 28.04.2024г. деяние е осъден на две години и осем месеца или както в съдебния акт е посочен 32 месеца ЛОС. Видно от датата на извършените деяния по тези осъждания се установява, че същите са извършени преди по тези съдебни актове да има влязла в сила присъда.

Последното деяние е извършено на 13.07.2024г. Първият влязъл в сила съдебен акт е на 31.10.2024г. Това безспорно предопределя, че на лицето следва да бъде определено едно общо най-тежко наказание, което в случая се явява наказанието ЛОС за срок от три години. Следва да се посочи най-общо, че предхождащо е извършено групиране по 13-то и 14-то осъждане на лицето като тук наложеното му общо най-тежко наказание от две години ЛОС е било увеличено по реда на чл. 24 от НК с шест месеца до общ размер от две години и шест месеца. Както този предхождащ съдебен акт, който би загубил смисъл с определяне на общо най-тежко наказание в настоящото производство, считам, че и тук следва да бъде приложен института на чл. 24 от НК и това общо най-тежко наказание следва да бъде увеличено със законово предвидения размер до 1/2 . Колегата в изготвеното предложение подробно е мотивирал това си искане с конкретна съдебна практика и аз споделям нуждата от увеличение на общото най-тежко наказание. Мотиви за това са налични и в теорията, а именно С. сочи в едно от изследванията си, че наказанието винаги има един възмезден характер и поради това обществото е 3 заинтересовано дееца да получи възмездие за всяко отделно престъпление.

Именно увеличаването на наложеното най-тежко наказание е в съзвучие и с интереса на чувствата на пострадалите от тия престъпления върху лица, поради което и предвид и предходното групиране, което е увеличено с 24 според мен е абсолютно не отговарящо на целите на чл. 36 от НК в случая да не бъде приложен отново този институт, като доколкото в общата съвкупност се включват още две осъждания за извършени две други престъпления.

Считам, че увеличението следва да е в по-голям размер от предходното такова което е било шест месеца и поддържам посоченото от колегата в предложението искане за увеличение с една година на общ размер от четири години ЛОС. Това увеличение не е максималното. Допустимото по закона е до ½ , което се явява година и половина, но считам, че няма нужда от толкова прекомерно увеличение. Докато и увеличение в размер на 1/3 би постигнало целите на чл. 36 от НК. Считам, че така определеното общо най-тежко наказание следва да бъде изтърпяно при „СТРОГ“ режим във връзка с чл. 57, ал. 1 т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС като следва на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2, чл.

25, ал. 2 от НК да бъде постановено приспадане на времето през което осъденият е бил задържан по включените в тази съвкупност дела, както и изтърпяните части от наказанията по тях. Във връзка с горното Ви моля да се произнесете със съответен съдебен акт и да постановите исканото общо найтежко наказание.

АДВ. Т.: С оглед задачите поставени и професионалната ми роля поставена от нашите ръководители бих желал да споделя едно лично становище по отношение на гледна точка на представителя на държавното обвинение. Прокуратурата за конкретния случай настоява, че увеличението по чл. 24 от НК и в хипотезата на задължителност е и логично следствие, но бих желал ясно да подчертая, че за съжаление нашата съдебна практика гледа на процесуалния въпрос по малко по-различен начин. В константната практика на нашата трета българска държава, в случая на Върховния съд, изрично е посочено че чл. 24 от НК има изключителен характер и не се прилага автоматично, а само когато определеното общо наказание е явно по-леко. В конкретния случай това не би могло да бъде направено защото това което иска представителя на държавното обвинение по отношение изброяването на деянията, тяхната съвкупност от предходни осъждания, всички тези обстоятелства вече са били ясно отчетени при политиката която провежда държавата по отношение обвинението на подс. Р., както по един и по друг начин те са отразени във взетите решения с оглед тежестта на наложените наказания предвид и също явяване при Вас. В случая се опасявам, че следвайки логиката на държавното обвинение бихме се изправили в хипотезата на едно недопустимо двойно утежняване положението на подсъдимия.

На следващо място от внимателния анализ на преписката и делото може да бъде даден извода, че процесните деяния са извършени в един кратък концентриран период без данни за ескалираща престъпна активност.

Практиката на ВКС е последователна. При такава фактическа обстановка 4 приложението на чл. 24 от НК не е необходимо за да се постигнат целите на чл. 36 от НК. Законът не изисква най-тежкото възможно наказание, а справедливо и съразмерно наказание. В случая това е напълно постижимо без приложението на приемо-правните норми по смисъла на чл. 24 от НК. Имайки предвид изложеното бих желал да откажете увеличението по чл. 24 от НК.

На следващо място при условията на алтернативност да го определите в минимален размер, както и да определите „лек“ режим. На основание нормите на чл. 59 от НК бих желал да изцяло да приспаднете престояното време по време на предварителното задържане. На следващо място бих желал да Ви помоля за копие от протокола с оглед отчетността пред НБПП.

ОСЪДЕНИЯ Р.: Благодаря на адв. Т. за това което направи за мен и смятам, че ми е дадена достатъчно голяма присъда. Не смятам, че е нужно увеличение на присъдата ми. Но оставям решението във Ваши ръце и се надявам да бъде справедливо.

На осн. чл. 297 от НПК

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.

ОСЪДЕНИЯТ Р.: Моля да не се увеличава присъдата ми.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.