Решение № 1472 от 15.12.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1472 гр. Плевен, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20214430105334 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от „***, със седалище и адрес на управление: *** срещу Й. ЦВ. Д. с ЕГН **********, с адрес: *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл.

415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3711,31лв, представляваща - частично дължима от общо дължима и изискуема главница в размер на 14 463,45лв., дължима и изискуема главница за периода 03.02.2016 г.-03.10.2017г., претендирано частично неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № ***r., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 3386/2021 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който в предвидения в закона срок е депозирал възражение, по повод на което е депозиран и настоящия иск.

Излага се, че на 03.09.2008г. е сключен Договор за потребителски кредит № 1

***r., между *** АД /Пощенска банка/, в качеството му на Кредитор и Й. ЦВ.

Д., в качеството му на Кредитополучател, по силата на който на ответника е отпуснат потребителски кредит в размер на 15000лв. Твърди се, че предоставеният кредит е послужил за рефинансиране на съществуващ дълг към *** и текущи нужди. Излага се, че съгласно процесния договор ответникът се е задължил да погасява задължението си на 120 месечни вноски ежемесечно, считано от 03.10.2008г., всяка от които в размер на 223,52лв.

Сочи си, че крайният срок за издължаване на кредита е бил на 03.09.2018г. твърди се, че кредитополучателят е преустановил плащанията си по договора, като непогасеното вземане е било в общ размер на 16 530,40лв, от които главница 14 463,45лв., договорна лихва 2066,95лв. Твърди се, че съгласно чл.3, ал.1 от Договора за усвоения кредит , кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити в лева за съответния период на начисляване на плихвата плюс договорна надбавка в размер на 1,45/ / пункта.

Излага се, че на основание сключен Договор за възлагане на вземания на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него между *** и „***, е ЕИК *** задължението на ответника по процесния договор е прехвърлено на ищеца. Сочи се, че на основание чл.99 от ЗЗД до Длъжникът е изпратено и връчено уведомление, че Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е ищецът. Навежда доводи, че вземането на ищеца не е погасено по давност. Твърди се, че в настоящия случай банката не се е възползвала от възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което давностния срок е започнал да тече от датата на която кредитът е падежирал- 03.09.2018 г. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си за плащане на процесните суми. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск, да постанови решение при признание на иска и да му присъди разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на ИМ. Признава предявеният иск. Оспорва претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерно.

2

В проведеното по делото о.с.з. ответникът не се явява и не се представлява. В нарочна писмена молба прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Налице е изрично признание на предявените искове.

В съдебно заседание е отправено искане от страна на ищеца производството по делото да приключи с постановяване на решение при признание на иска и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на исковете, с което същите да бъдат уважени. Съдът намира, че признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави, доколкото от представените в исковото производство доказателства – договор за кредит, договор за цесия, уведомление за договора за цесия се установява дължимост на претендираната сума от страна на ответника. С оглед на направеното признание на предявените искове от ответника, следва да бъде постановено положително установително решение относно дължимостта на вземането по предявените искове.

С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото производство разноски. За заповедното производство на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 74,23 лева, за държавна такса За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски от 74,22 лева за държавна такса.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й.

ЦВ. Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 3711,31лв, представляваща - частично дължима от общо дължима и изискуема главница в размер на 14 463,45лв., дължима и изискуема главница за периода 03.02.2016 г.-03.10.2017г., претендирано 3 частично неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № ***r., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Й. ЦВ. Д. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „***, със седалище и адрес на управление: *** , сумата от 74,23 лева, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 3386 по описа за 2021 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Й. ЦВ. Д. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „***, със седалище и адрес на управление: *** , сумата от 74,22 лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд. срок от

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4