Решение № 402 от 31.03.2022, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2022г., гр. Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен състав, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЯНКА ГАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДАРИНА РАЧЕВА

ДАНИЕЛА

НЕДЕВА при секретаря

Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Силвиян И, като разгледа докладваното от съдията Д. Недева к.адм.д. № 2824 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 16824/16.11.2021г. от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София срещу Решение № 1372/28.10.2021г. на Административен съд-Варна постановено по адм. д. № 845/2021г., в частта с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София е осъдена да заплати на В.И.П. сумата от 400,00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ухапвания от инсекти, заедно със законната лихва считано от 22.04.2021г.

В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, поради нарушения на материалния закон, поради което се отправя искане за неговата отмяна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Срещу Решение № 1372/28.10.2021г. на Административен съд-Варна постановено по адм. д. № 845/2021г., е подадена и касационна жалба вх.№ 19094/30.12.2021г. от В.И.П., в частта с която е отхвърлен предявения от него иск. В касационната жалба на В.И.П. се поддържа, че решението е незаконосъобразно, поради нарушения на материалния закон и се отправя искане за отмяната му в тази част.

В открито съдебно заседание касатора Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, не изпраща представител. С писмено становище, чрез ст. юрисконсулт С С, вх. № 2141/10.02.2022г. и вх. № 3768/08.03.2022г., заявява, че поддържа касационната жалба и отправя искане решението в оспорената част да бъде отменено по подробно наведените в касационната жалба съображения.

Касатора

В.И.П., лично и чрез адв. С. поддържа касационната жалба. Оспорва касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, против отхвърлителната част на решението. Счита, че неправилно са били отхвърлени доказателствените искания в първото по делото заседание. Отправя искане да бъде оставена без уважение касационната жалба на ГДИН и бъде потвърдено обжалваното решение в осъдителния диспозитив. Моли да бъде отменено решението в частта, с която е отхвърлена претенцията на В.П. и бъде уважена исковата претенция в размер от 8600 лева. Представя писмена защита с подробно изложени съображения за основателност на исковата претенция в цялост. Претендира присъждане на разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Сочи, че в хода на производството пред първата инстанция са събрани достатъчно доказателства, че през периода м. декември 2020г. и м. януари 2021г. на ищеца не са били осигурени нормални условия на изтърпяване на наказанието в затвора-Варна и това обстоятелство е в резултат на бездействие на ответната страна. Бездействие, което по същество осъществява нарушение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС и е основание за ангажиране на отговорността на ответника по реда на 284 от ЗИНЗС.

Що се отнася до размера на обезщетението, то е справедливо като са отчетени, както от една страна характера на нарушението, така и от друга страна степента на засягане на имуществената сфера на ищеца.

Касационните жалби са редовни и допустими

– подадени са в законоустановения в чл.

211 от АПК срок и произхождат от участвалите в първоинстанционното производство страни.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение, намира касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София за основателна.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, като същата е изведена от доказателствата по делото, разгледани поотделно и в съвкупност. Неоснователно е възражението на касатора П. за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения.

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд за бездействие от страна на затворническата администрация по отношение предприемането на действия по осигуряване на дезинфекция, дезинсекция, дератизация за посочения период. По делото не е налице спор, че В.И.П. изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора гр. Варна считано от 25.01.2018 г., както и че през процесния период 26.06.2020 г. - 07.04.2021 г. е бил в ЗОЗТ с. Разделна, в спални помещения № 301, 302, 320 и 322 на затворническото общежитие. По делото са приобщени договор рег. № 11179 от 13.11.2018 г., сключен с „ДДД-1“ ООД с предмет извършване на дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН и териториалните ѝ служби съгласно приложения №1, №2 и №3, с изрична клауза в договора за провеждане на дезинсекция шест пъти годишно. Съгласно чл.11 от този договор приемането на извършената работа става с подписан двустранен приемо-предавателен протокол. По делото са приобщени протоколи сочещи за извършена дезинсекция против хлебарки и дървеници на

ЗОЗТ с. Разделна на 09.07.2020г. с третирана площ от 2500 кв.м., както и за дезинсекция против дървеници на

18.09.2020 г. на площ от 200 кв.м. няма спор и досежно факта, че горепосочения договор е сключен за срок от 24 месеца и е изтекъл на 13.11.2020 г. На 20.01.2021 г. ГДИН е сключила договор с идентичен предмет с ДЗЗД „Фаворит мениджмънт“ за срок от 36 месеца. Страните се договорили за дезинсекция осем пъти годишно като приемане на изпълнението на тази услуга става с писмен приемо-предавателен протокол. От доказателствата се установява, че първата дезинсекция след сключване на този договор е извършена на 25.01.2021г. с данни за „цялостна дезинсекция на килиите/ против хлебарски и дървеници, а последваща такава дейност е извършена на 04.03.2021 г.

С оглед на представените доказателства за мониторинг, дезинфекция и дератизация от страна на затворническата администрация се установява релевантният факт на предприемане на действия от страна на затворническата администрация, с цел осигуряване на лишените от свобода на добри условия в спалните и в общите помещения. В случая, администрацията на затвора е възложила, както планирано, така и извънредно предоставяне на услугата по мониторинг, дезинсекция и дератизация на спалните и на общите площи в сградата. Ноторно известно е, че борбата с дървеници и хлебарки (както и с гризачи - плъхове и мишки) е трудна и изисква постоянство. Наличието на вредители, въпреки постоянно полагани усилия от затворническата администрация за борба с тях, не означава, че всяка периодична обработка на площите е неефективна и некачествена. Напротив, обстоятелството, че периодично се извършват мероприятия в тази насока, сочи на извод, че администрацията не бездейства, а полага усилия за подобряване на условията в ЗОЗТ. Соченото пред първоинстанционния съд от свидетелите на ищеца, че са били подложени на ухапвания от дървеници, не следва да се приема, че обосновава извод за бездействие от страна на затворническата администрация да осигури дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията в ЗО – Разделна.

В съответствие с нормата на чл.

284, ал. 1 от ЗИНЗС Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Тъй като имуществената отговорност по ЗИНЗС е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Деликтната отговорност на Държавата не се презумира от закона, поради което в тежест на ищеца /по аргумент от чл.

154, ал. 1 от ГПК във връзка чл.

144 АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на осъществено нарушение на чл. 3 от страна на органите по чл.

284, ал. 1 от ЗИНЗС. Доказването на настъпването на неимуществени вреди, за които нормата на чл.

284, ал. 5 от ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, не подлежи на главно доказване от ищеца, а на оборване от ответника по пътя на обратното доказване, което също следва да бъде пълно. Тази оборима презумпция се простира и върху третия елемент на фактическия състав на деликтната отговорност – причинна връзка между нарушението на чл.

3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. В съответствие с нормата на чл.

3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Ал. 2 на същата норма предвижда, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Настоящият съдебен състав намира, че в настоящото производство не се установява и намерение у затворническата администрация за унижаване или принизяване на ищеца чрез поставянето му в неблагоприятни условия и ищецът не е бил поставен в неблагоприятни условия при престоя си в процесния период в ЗО-Разделна, вследствие на което да произтичат подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди. Цялостната преценка на сочените от П. условия в затворническото общежитие през процесния период не обосновава извод, че те са сурови, унизителни и нехуманни, довели до сериозни неудобства и тежки емоционални страдания на ищеца. Дори и престоят през процесния период в ЗО да е причинил известен дискомфорт на ищеца, то той не би могъл да се определи като такъв със значително и интензивно въздействие върху психиката и физическото здраве на ищеца, за да се приеме, че за него са настъпили подлежащи на обезщетяване вреди. Понесените от ищеца ограничения при пребиваването му в ЗО, предвид неговата възраст и липсата на доказателства за влошено здравословно състояние, вследствие на твърдените ухапвания не са достигнали онази степен на суровост и унизително третиране, че да предизвикат сериозни физически и психически последици в личната му сфера, които да подлежат на обезщетяване. С оглед установените по делото обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че в случая не става въпрос за отнасяне, което да засяга дори минималната степен на суровост, за да се приеме, че е налице нарушение на чл.

3 от ЗИНЗС. Понятието справедливост по смисъла на чл.

52 от ЗЗД не е абстрактно, а винаги е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда.

При разглеждане на спора ищецът не е доказал наличието на втората съществена предпоставка - наличието причинната връзка между твърдяното от него неосигуряване на санитарно-битови условия, поради наличие на дървеници и хлебарки и претърпените неимуществени вреди, претендирани за обезщетяване.Съдът намира, че с оглед събрания доказателствен материал по делото, искът с правно основание чл.

284, ал. 1 от ЗИНЗС се явява и недоказан.

Не са налице твърдените от ищеца действия и бездействия, които да нарушават забраната на чл.

3, ал. 1 от ЗИНЗС за унизително отношение спрямо него. Липсва елемент от фактическия състав на отговорността на ГДИН по чл.

284, ал. 1 от ЗИНЗС. Не се установяват и настъпили вреди в правната сфера на – психически страдания, нито причинна връзка между оплакванията на ищеца и твърдените незаконосъобразни действия/бездействия на служители на ГД "Изпълнение на наказанията" София.