Решение № 2875 от 27.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2875 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря ЖЕНИ П. ЖЕЛЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20261110208713 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Г. Г. Й. чрез адв. З. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №25-4332033069 от 18.03.2026г. на Началник Група ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че автомобилът, който е управлявал Й. му е бил предоставен от „***“ ООД, без да му е казано, че няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Незабавно след като е установено това и е съставен АУАН, задължителната застраховка била сключена, като до тогава автомобилът не бил управляван. Намира, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не било доказано по категоричен начин умисъла на жалбоподателя, че е знаел, че МПС е служебно дерегистрирано, поради което неправилно била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, при липса на умисъл. В тази връзка, следвало да се посочи датата на уведомяване на собственика на автомобила за дерегистрацията, тъй като само собственикът имал задължение както да сключи задължителната застраховка, така и да регистрира МПС.

Наказващият орган не отчел наличието само на смекчаващи обстоятелства и не приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажност, тъй като застраховката била сключена в първия работен ден след съставяне на акта.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. З. поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно по изложени в същата съображения.

1

Акцентира на липсата на умисъл за извършване на административното нарушение.

Претендира присъждане на разноски по списък за адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро.

Наказващият орган не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Юрк.

П. е депозирал писмени бележки с вх.№230113/17.07.2026г., в които поддържа, че НП е правилно и законосъобразно, издадено при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание, както и от компетентен орган. Намира, че от събраните по делото доказателства, категорично се доказвало извършеното административно нарушение от жалбоподателя, на който в предвидения в закона размер, според санкционната разпоредба е наложено наказание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като делото не се отличавало с фактическа и правна сложност.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С НП на Г. Г. Й. е наложено наказание глоба, в размер на 255.65 евро (500.01 лева) и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 20.12.2025г., около 12:45ч. в гр. София управлява лек автомобил „Ауди КУ3”, рег.

№***, собственост на „***“ ООД по бул. “Цариградско шосе“, с посока от бул. ”Евлоги и Христо Г.и” към бул. “Пейо Яворов“ и срещу Бл.53 при извършена проверка е установено, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред и е със служебно прекратена регистрация – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

НП е издадено, въз основа на АУАН серия GA, №4061004/20.12.2025г. и постановление от 12.02.2026г. на прокурор при СРП по пр. пр. №8177/26г. на СРП, с което е отказано образуване на наказателно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/, послужила за издаване на обжалваното НП, ведно с приложени към жалбата, както и изпратени с писма от ОПП-СДВР с вх.№204555/25.06.2026г. и от Гаранционен фонд с вх.№213663/03.07.2026г. писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, намира че е с предписаното задължително съдържание в чл.42, ал.1 от ЗАНН. При съставяне и 2 връчване на акта са спазени изискванията по чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН.

Съставен е от оправомощено лице със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи по т.2.1.

Според чл.36, ал.2 от ЗАНН, без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В този случай има както съставен АУАН, така и постановление, с което е отказано образуване на наказателно производство, въпреки което, считано от датата на съставяне на АУАН – 20.12.2025г. до датата на издаване на НП – 18.03.2026г., шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е спазен.

Съдът, счита че НП не е със задължителното съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН и по-конкретно по т.5, тъй като не е направено пълно описание на извършеното нарушение, с имащи значение за квалификацията обстоятелства. Описанието е бланкетно, без да е посочена датата на дерегистрацията, основанието за служебно прекратената регистрация, както е сторено в АУАН. Това е ограничило правото на защита на Й., да разбере за какво нарушение е наказан и е достатъчно основание за отмяна на НП, въпреки, че същото е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи по т.3.10, а на съда служебно е известно, че в ОПП-СДВР има само една сформирана Група АНД.

За пълнота на изложението, е нужно да се посочи също, че макар да се потвърдиха констатациите в АУАН и НП от фактическа страна, които жалбоподателят не оспорва, а и категорично е видно от приобщените писмени доказателства, че към датата на проверка – 20.12.2025г. за лек автомобил „Ауди КУ3”, рег.№*** няма валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но не се установи субективната страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Й..

Според посоченото основание в АУАН, дерегистрацията на автомобила е на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП, според който служебно се прекратява регистрацията на ППС, за което е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ.

Разпоредбите на чл.574, ал.10 и ал.11 от КЗ предвиждат, Информационният център да уведомява собственика на МПС, за което не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, като му дава срок 14 дни да представи доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка, а ако не стори това в указания срок, Гаранционният фонд уведомява органа по регистрация на МПС да прекрати регистрацията му. В конкретният случай, не се установи да е изпълнен фактическия състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП, вр. чл.574, ал.11, вр. ал.10 от КЗ.

3

Видно от справка от ОПП-СДВР, автомобилът е собственост на юридическо лице – „***“ ООД. Именно собственикът според чл.483, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ има задължение да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а жалбоподателят като физическо лице, което е различно от собственика няма задължение да сключи застраховката, като и него Гаранционният фонд няма задължение за уведомяване по реда на чл.574, ал.10 и ал.11 от КЗ.

Съгласно получената справка от ОПП-СДВР, на 07.11.2025г. е уведомяването по чл.574, ал.11 от КЗ от Гаранционния фонд и на 02.12.2025г. регистрацията на МПС е прекратена служебно на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП. Няма данни собственикът на автомобила да е бил уведомен с предоставен 14-дневен срок по реда на чл.574, ал.10 от КЗ и до кога е имал задължения да представи валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Това обстоятелство е съществено и не е посочено даже в писмото от Гаранционния фонд.

Отделно от това, собственикът на автомобила не е бил уведомен кога – на коя дата регистрацията на МПС е прекратена служебно на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Вярно е, че отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, обаче собственикът на МПС няма как и от къде да знае датата на прекратяване на регистрацията на автомобила, като не е получил уведомяването по чл.574, ал.10 от КЗ, а дори и да го е получил, няма от къде да знае, ако не бъде уведомен от надлежния орган, а в случая е ОПП-СДВР кога е дерегистриран автомобила по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Щом дружеството-собственик не е уведомено, че е прекратена регистрацията на МПС, няма как да съобщи за това на жалбоподателя, на който е предоставено това МПС, за да е наясно, че автомобила не е регистриран по надлежния ред – дерегистриран е.

Следва да се има предвид и това, че само собственикът има задължение да регистрира автомобила по правилата на чл.4, ал.1 от Наредба №I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, което означава, че собственикът е отговорен за извършване на нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС, които са регистрирани.

По изложените съображения, НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без да се обсъжда правилността на наложените наказания по размер, както и приложението на чл.28 от ЗАНН.

При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение.

Предвид на направеното възражение за прекомерност от отсрещната страна в 4 писмените бележки на юрк. П., съдът съобрази разпоредбите на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /наредбата/, а с оглед на липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключването в едно съдебно заседание и извършената работа от адв. З., която не се отличава с обем, особени знания и подготовка за изготвяне на жалбата и процесуално представителство, обоснован е минималния размер по наредбата за адвокатско възнаграждение от 204.52 евро (400 лева). В останала част, до претендирания размер от 250 евро искането за разноски следва да бъде оставено без уважение, тъй като възнаграждението се явява прекомерно. По аргумент на чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението или организацията, чийто орган е издал НП – СДВР следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя разноски за адвокат в размер на 204.52 евро (400 лева).

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА наказателно постановление №25-4332-033069 от 18.03.2026г. на Началник Група ОПП-СДВР като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА учреждението или организацията, чийто орган е издал НП СДВР да заплати на жалбоподателя Г. Г. Й. с ЕГН ********** направени разноски за адвокат в размер на 204.52 евро (400 лева).

ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя Г. Г. Й. за присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над уважения до претендирания размер от 250 евро като прекомерни.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, на основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5