Разпореждане № 7027 от 22.12.2017, Районен съд - Горна Оряховица

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В Р В Рђ В Р— В Рџ В Рћ В Р В Р• В Р– В Р” В Рђ В Рќ В Р•:

Днес 22.12.2017г. Еманоел Вардаров - съдия-докладчик по гр.дело№2323/2017г. по описа на ГОРС, след като се запознах   от една страна с исковата молба  и документите към нея на Н.И.Л. с ЕГН********** – майка и законна представителка на Ивелин Бориславов Б. с ЕГН********** – двамата от гр.Лясковец ул.”Чумерна”№16(чрез адв.С. М.М.

от ВТАК – съдебен адрес:*** офис№301),

против Б.С.Б. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, по предявени обективно съединени искове по чл.143 ал.2 ввр. чл.142 ал.1 от СК, чл.146 от СК, чл.149 от СК, констатирах по реда на чл.311 от ГПК, че същата отговаря на изискванията по

редовност и допустимост. От друга страна, в предвидения срок по реда на чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника депозира отговор на исковата молба, с който счита иска частично основателен – претенцията е завишена по размер.

В В В В В В В В В В В Р’

рамките на направеното искания следва да бъдат допуснати по реда на чл.164 и сл. от ГПК и свидетелски показания от свидетели(при режим на довеждане) за ищцовата страна.

Считам, че  са

налице предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание, като преди това в настоящото разпоредително заседание следва да се изготви писмен доклад по делото и се изпълнят разпоредбите на чл.312 ал.1, ал.2 от ГПК.

Водим от изложеното и на основание чл.312, чл.313 и чл.274

ал.1 от ГПК, съдът

                                             РА З П О РЕ Д И:

Производството ще се

разглежда по реда на Глава XXV „Бързо производство”от ГПК.

           ВНАСЯ гр.дело№2323/2017г. за

разглеждане в открито съдебно заседание на 15.01.2018г.

10h30min., за която

дата и час да се призоват страните: Н.И.Л. – майка и

законна представителка на Ивелин Бориславов Б. с ЕГН********** – двамата от гр.Лясковец ул.”Чумерна”№16(чрез адв.С. М.М.

от ВТАК – съдебен адрес:*** офис№301); Б.С.Б. с постоянен и настоящ адрес:***(чрез особен представител чрез адв.А. Др.Д. от

ВТАК(съдебен адрес:***)

           ДОПУСКА като доказателства по делото: удостоверение за раждане на Ивелин Бориславов Б.; удостоверение за раждане на Мариян Пламенов Йосифов; служебна бележка№108/05.10.2017г.; логопедична оценка от 10.10.2017г.; квитанции за платена такса за консултации при логопед – 2бр.; Декларация от Н.И.Л.; регистрационна карта от АЗ гр.Г.Оряховица;

социален доклад.

           ДОПУСКА

свидетелски показания от свидетели(при режим на довеждане) от страна на ищеца.

           ДОКЛАДВА ДЕЛОТО: Н.И.Л. и Б.С.Б. са живели на

съпружески начала, но нямат сключен граждански брак. От съвместното им съжителство имат роден син Ивелин Бориславов Б. с ЕГН**********.  Родителите се разделили през 2012г., предвид отсъствията на бащата, пътуващ извън граница. Майката с двете си деца Ивелин Бориславов Б. и Мариян Пламенов Йосифов, заживяла в къщата на родителите си в гр.Лясковец. Твърди се, че от 2012г. и понастоящем единствено майката полага грижи за психическото и физическото развитие на детето, като бащата на детето се е дезинтересирал от него. Редки били и контактите между баща и син. Твърди, че бащата не заплащал каквато и да е било издръжка за детето. В същото време майката изпитвала сериозни затруднения относно финансовата издръжка при отглеждане на детето(не работела от 2013г. и е регистрирана към „Бюро по труда” гр.Г.Оряховица. Понастоящем не получавала никакви доходи от трудови възнаграждения, наеми или други, като има още едно дете Мариян Пламенов Йосифов, за което полага грижи. Ивелин Бориславов Б. е ученик е СУ”М.Райкович” гр.Лясковец. Нормалното психическо и физическо развитие на  детето пораждало необходимостта от

покриване на различни негови нужди - храна, дрехи, лекарства, консултации с логопед и други, за които са необходими финансови средства, които значително надхвърлят възможностите на  майката. Съгласно

логопедична оценка, детето имало нужда от системна работа с логопед, тъй като е налице нарушена плавност на речта съпътствана с повторения и принудителни прекъсвания(поне четири срещи месечно),

като всяко от посещенията струвало в размер на по 20.00лв. оли съда да осъди Б.С.Б.

да заплаща за детето Ивелин Бориславов Б. с ЕГН**********, чрез неговата майка и законна представителка майка и законна представителка Н.И.Л. месечна издръжка в размер на по 170.00лв., считано от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2017г. до настъпване на законови причини за изменяването или прекратяването, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта до окончателното и изплащане. Моли съда да осъди Б.С.Б. да заплати за детето Ивелин Бориславов Б. с ЕГН**********, чрез неговата майка и законна представителка майка и законна представителка Н.И.Л.,  издръжка за минало време - за периода: 24.10.2016г.-24.10.2017г. общо  в размер на 2040.00лв.(по 170.00лв. на месец).

 Претендира направените по делото

разноски. Oтветната страна(чрез назначения особен представител) счита, че по

силата на чл.143 ал.2 от СК  бащата дължи

издръжка на малолетното си дете безусловно, независимо от това, дали е работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. Детето е на 10 години, посещава училище и безспорно се нуждае от средства за издръжка, необходими за задоволяване на потребностите му от храна, облекло, образование, лекарства и др. Съгласно чл.142 ал.2 от СК, минималният размер на издръжката, който следва да плаща бащата е една четвърт от размера на минималната работна заплата към настоящия момент. По делото липсват доказателства за получавани от ответника доходи в страната или в чужбина от трудови и/или граждански договори, от наеми и др., както и относно притежавано от него движимо и недвижимо имущество. Бащата е в трудоспособна възраст и би могъл да реализира доход от полагане на труд, но не се доказва от ищцовата, че същият е във възможност да плаща ежемесечна издръжка в размер на 170.00лв. Издръжката следва да се определи според нуждите на детето и

възможностите на ответника да я заплаща.

           При тези фактически твърдения съдът

счита, че са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.143 ал.3 ввр. чл.143 ал.2 ввр. чл.142 ал.1

от СК, чл.149 от СК и чл.146 ал.1 от СК. Чрез иска за

присъждане на издръжката се постига удовлетворяване на имуществени права на нуждаещия се от издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на ответника.

Според чл.143 ал.2 от СК родителите

дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Според чл.142 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи(притежаване на средства над собствената си необходима издръжка, позволяващи му без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на детето). Всяка от страните следва да докаже твърдяните от нея факти и обстоятелства в рамките на изискванията за доказателствена тежест – чл.154 ал.1 от ГПК: ищцовата страна – факти и обстоятелства, налагащи претендираните размери на издръжките и възможностите на лицето, което я дължи, ответната страна - обстоятелството, че родителят, упражняващ родителските права има

Разпечатката съдържа 42 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2b4126c5-34c9-4dac-97c1-29e6473e2d87