Решение № 11614 от 12.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11614 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20261110100324 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Е. И. А. е предявила срещу ответника „У.....“, представлявано от клона си „У..... – клон България“ КЧТ установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 7, § 1, б.

„б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за сума в размер на 400 евро, представляваща обезщетение за отмяна на полет W......от 21.09.2025 г. от летище Ба...... до летище София, ведно със законната лихва от 29.10.2025 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1628/2025 г. по описа на РС – Ловеч.

Ищцата твърди, че има качеството на пътник по договор за въздушен превоз съгласно закупен на нейно име самолетен билет от ответника, в качеството му на въздушен превозвач за дестинация от летище Ба...... до летище София по полет W... от 21.09.2025 г. На посочената дата тя се представила на гишето за регистрация на летището в Ба......, в съответния час преди излитане на полета, но непосредствено преди качване на борда и излитане й било съобщено от превозвача, че полетът е отменен, като не се изложили мотиви от ответника за това. Ищцата подала извънсъдебно искане за компенсирането й поради отменения полет, но ответникът отказал изплащане на обезщетение с доводи, че искането й нямало основание. Поради изложеното ищцата претендира обезщетение за отменения полет в размер на 400 евро, съобразно разстоянието между дестинациите Ба...... – София, а именно 1770 км.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че между него и ищцата е сключен договор за въздушен превоз за редовен полет W... по релация летище Ба...... – летище София. Оспорва, че процесният полет е отменен по негова вина, като твърди, че са налице извънредни обстоятелства, които не могат да му бъдат вменени в отговорност, а именно лоши метеорологични условия към момента, когато е следвало да се осъществи полетът. Сочи, че гръмотевична буря на летище Ба...... е препятствала кацането на въздухоплавателното средство, осъществявало предходен полет София – Ба......, с което трябвало да се осъществи 1 и процесният полет. С оглед на това че предходният полет също е бил отменен, то вторият полет от ротацията Ба...... – София също не би могъл да бъде изпълнен. В подкрепа на твърденията си допълва, че поради капацитета на въздухоплавателното средство Евроконтрол е налагало многократни ограничения на процесния полет Ба...... – София, докато накрая полетът не бил отменен поради липса на подобрение на метеорологичните условия и силните гръмотевични бури и валежи. Сочи, че евентуалното кацане на предходния полет на летище Ба......, не би обусловило излитането на самолета по релация летище Ба...... – летище София, тъй като летище София е било със затворена писта 09/27, видно от НОТАМ съобщението. Ответният превозвач твърди, че предписанията и слотовете на Евроконтрол са задължителни за него, поради което не е имал възможност да осъществи полета поради обстоятелства, които следва да го освободят от отговорност. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника е сключен договор за въздушен превоз на пътници за полет W... по релация Ба...... – София от 21.09.2025 г., който е бил отменен; разстоянието между началната и крайната точка на превоза, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, и размера на претендираното обезщетение.

В тежест на ответника е да докаже твърдението си за наличие на обстоятелства, които изключват отговорността на превозвача.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени обстоятелствата относно сключването на договор за въздушен превоз на пътници между страните за полет W... по релация Ба...... – София от 21.09.2025 г., както и че разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, е над 1500 км.

Във връзка с оспорването на ответника, че са били налице извънредни обстоятелства, а именно лоши метеорологични условия - гръмотевична буря на летище Ба......, която е препятствала кацането на въздухоплавателното средство, осъществявало предходен полет София – Ба......, с което трябвало да се осъществи и процесният полет, по делото е представен единствено METAP доклад за летище Ба......, декодиран чрез chatgpt (л. 78), в който за времевия диапазон от 17:36 ч. до 18 ч. на 21.09.2025 г., когато ответникът твърди, че предходният полет е следвало да кацне, е посочено: „SPECI доклади показват силни гръмотевични бури, валежи и поривист вятър 20 възела“. Същевременно, в приложения на л.

45 по делото такъв доклад преди декодирането за часовия диапазон 17:36 ч. и 17:41 ч. на 21.09.2025 г. е посочено “BECMG NSW”, което означава, че времето се подобрява към спокойна метеорологична обстановка, а за най-близкия до предвидения за кацане час на предходния полет 18:00 ч. е посочено “RERA NOSIG”, което означава, че скоро е валял дъжд като времето е стабилно и без промяна спрямо предходната прогноза за подобрение към спокойна метеорологична обстановка. С оглед на изложеното по делото не е доказано, че в планирания час на кацане на предходния полет на летище Ба...... метеорологичните условия не са позволявали кацане. В представения от ответника декодиран документ ATC слотове на л. 50 по делото се съдържа информация за промяна в слотовете за излитане на процесния полет като от 18:35 ч. той е бил преместен за 19:47 ч., като е посочено, че в крайна сметка полетът е бил отменен от авиокомпанията, т.е. окончателната отмяна на полета е резултат не от наложен слот от управлението на въздушното движение, а е било по решение на авиокомпанията.

Представеният от ответника отговор от ДП „Ръководство на въздушното движение“ (л.

70) се отнася до полет по съвсем различна дестинация от процесния и вероятно погрешно е представен по настоящето дело. По отношение на доводите на ответника за затворена писта 09/27, на първо място, по делото не се установи процесният полет да е трябвало да излети от 2 нея или предходният полет да е трябвало да кацне на нея. На второ място, дори да се приеме, че тя е следвало да се използва за някой от тези два полета, то не е установена причинноследствена връзка между затварянето й и отмяната на полета, предвид обстоятелството, че съгласно твърденията на ответника и в писмената му защита пистата е била затворена за времето от 00:05 ч. до 01:50 ч. UTC, което не би се отразило по никакъв начин нито върху планирания час на кацане на предходния полет – 17:55 ч., нито върху планирания час на излитане на процесния полет – 18:35 ч.

За пълнота по отношение доводите на ответника за влошени метеорологични условия следва да се посочи следното. В Решение по дело С549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia – Linee Aeree Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи изброените в съображение 14 от Регламента, сред които метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, и рискове за сигурността, не са непременно причина за освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в чл.

5, § 1, б. "в" от Регламента, както и съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като "извънредни" по смисъла на чл. 5, пар. 3, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в съображение 14, не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход. Според практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на чл. 5, ал. 3 от Регламента – решение по дело С – 294/10 /Еglitis – Ratnieks/ - "чл. 5, пар. 3 от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент /ЕИ0/ № 295/91 следва да се тълкува в смисъл, че след като е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяването на последиците от извънредни обстоятелства, при планирането на полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение поради евентуално настъпване на такива обстоятелства. Следователно той трябва да предвиди известен запас от време, който да му позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства, като не следва да се изисква запас от време с такава продължителност, че превозвачът да е принуден да направи непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието му към дадения момент. В конкретния случай по делото не се установи в планирания час за кацане на предходния полет или в планирания час за излитане на процесния метеорологичните условия са били лоши и безопасността на излитането да не е била гарантирана. В 17:36 ч. UTC е било налице подобрение на метеорологичните условия, което се е запазило и в следващите часове. Несъмнено при упражняване на дейността си, с оглед специфичните условия, при които се осъществява транспортът, въздушните превозвачи обичайно се сблъскват с различни метеорологични условия, които се проявяват при изпълнение на планирани полети, в т. ч. и неблагоприятни такива като гръмотевична буря. Ето защо съдът намира, че същите не представляват такова обстоятелство, проявлението на което поначало не се допуска от ответника. Напротив, с оглед извършваната от него дейност, последният обичайно експлоатира самолетите си при условия, в частност метеорологични, които са трудни, дори екстремни, поради което и предвиждането на същите, както и мерки за преодоляването им попадат в обхвата на дължимата грижа, която той следва да положи – в този смисъл Тълкувателно решение по дело С-257/14 на СЕС. Предвид изложеното съдът счита, че появата на гръмотевична буря и страничен вятър, препятстващи безопасното излитане на полета, опериран от авиопревозвача, в планирания първоначално час, поначало не представлява извънредно обстоятелство, като дори да се приеме обратното, ответникът не е навел твърдения и не е ангажирал доказателства за полагане на усилия да го преодолее, доколкото не се установява дори да е поискан нов слот за излитане при нормализиране на климатичните условия.

По изложените съображения и доколкото не се доказа да са налице обстоятелства, водещи до ограничаването или изключването на отговорността на ответника, съдът приема, че ответникът е допуснал виновно неизпълнение на поетите към ищеца с процесния договор за въздушен превоз задължения. Предвид изложеното, съдът намира за доказана по основание ищцовата претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени 3 вреди вследствие закъснението на полет W....

Съгласно чл. 7, т. 1 б. "б" от Регламента дължимото обезщетение в случая възлиза на сумата от 400 EUR, поради което претенцията на ищеца следва да бъде уважена за пълния предявен размер.

Като законна последица от уважаването на иска за главница, следва да се присъди и законна лихва върху тях от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.10.2025 г. до окончателното плащане.

По разноските:

При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени направените разноски за държавна такса в заповедното производство и в исковото производство в размер на по 12, 78 евро с равностойност 25 лв. В полза на адв. К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на 102, 26 евро с равностойност 200 лв. и за исковото производство в размер на 204, 52 евро с равностойност 400 лв.