Решение № 340 от 26.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Варна, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20223100900676 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от

„Некст

Лоджистикс“ЕООД, ЕИК 201476011, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, ул. Рогошко шосе № 36 срещу „Агро Плант Инвест“ ЕООД с ЕИК 203861461, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Никола Вапцаров“3, ет.6, ап.16, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.372, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 47 467,53 лева с ДДС, представляваща възнаграждение по сключен между страните Договор за превоз на товари от 17.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 22.07.2022г., до окончателното плащане, както и сумата от 624.36 лева, представляваща мораторна лихва от падежа до 21.07.2022г., формирани както следва: - По фактура № 1000059684/21.03.2022 г. – 8207.92 лева главница и 127,68 лева - мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. - 21.07.2022 г.; - По фактура № **********/25.03.2022 г. – 7793.90 лева главница и 121,24 лева мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. 21.07.2022 г.; - По фактура № 1000060301/25.03.2022 г. – 7715.04 лева главница и 120,01 лева мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. - 21.07.2022 г.; - По фактура № 1000060302/25.03.2022 г. – 8260.49 лева главница и 128,50 лева мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. до 21.07.2022 г.; - По фактура № 1000067839/14.06.2022 г. – 7745.09 лева главница и 66,69 лева мораторната лихва за периода 22.06.2022 г. - 21.07.2022 г.; - По фактура № 1000068516/22.06.2022 г. – 7745.09 лева главница и 60,24 лева мораторната лихва за периода от 25.06.2022 г. - 21.07.2022 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е изправна страна по сключения между страните Договор за превоз на товари от 17.03.2022 г., като е изпълнил по възлагане на ответника превоз на нерафинирано олио чрез наемане на трето лице превозвач, за което са издадени процесните данъчни фактури, както и изготвени, подписани и подпечатани международни товарителници 1

ЧМР. Твърди, че ответникът е приел доставените от ищеца услуги, но до момента не е заплатил за тях на уговорения падеж, посочен в съответната фактура. С отправено от ответника извънсъдебно волеизявление за прихващане последният е признал задълженията си по първите четири фактури. Доставките са извършвани по изрични заявки по имейл от товародателя от 23.03.2022г., 17.03.2022г., 15.03.2022г. и 16.03.2022г. Всички издадени фактури са изпратени на ответника – първите четири с куриер на 17.05.2022г., а останалите по имейл на 14.06.2022г. и 22.06.2022г. Ищецът е прекратил договора с 30-дневно предизвестие, достигнало до ответника на 04.04.2022 г.

В депозирания по реда на чл. 367 ГПК отговор, допълнен с молба №2644/01.02.2023г., ответникът оспорва предявените искове. Признава факта на сключен договор за превоз, но твърди, че ищецът е неизправна страна по отношение на задължението да осигурява средно по 8 броя цистерни седмично, за да е възможна доставката на цялото количество нерафинирано олио в посочения в договора срок от 45 дни. Твърди, че за да изпълни ответникът задължението си по т. II от договора за изпращане на писмена заявка по ел.поща, първо ищецът е следвало да посочи регистрационните номера на товарните автомобили и прикачените към тях цистерни, за да се изготвят всички необходими превозни документи, вкл. CMR. Забавата от страна на превозвача да предостави тази информация следва да се вмени в негова вина. Въпреки отправените от ответника покани, вместо да изпълни договорните си задължения, ищецът прекратил едностранно договора с 30дневно предизвестие, чийто срок е изтекъл на 04.05.2022г. Поддържа, че ищецът е превозил само 97.38 тона, а по отношение на остатъка от 900.62 мт. договорът останал неизпълнен. Това наложило ответникът да ползва услугите на други превозвачи („Бинер експорт“ООД и „Кулспед“ООД) при много понеизгодни условия – за 250 евро за тон от база „Марица олио“ и 265 евро за тон от база „Агро Плант Инвест“. Неизпълнението на ищеца поставило ответника в положението на неизправна страна по Договор за покупкопродажба с контрагент от Италия, като претърпените загуби възлизат на 700 долара за метричен тон недоставено в срок олио. Последните две фактури се оспорват с твърдения, че са издадени след прекратяване на договора, не са представени на ответника, по тях не са предоставяни транспортни услуги, не са във връзка с процесния договор, не са съставени във връзка с направени заявки от 15.03.2022г. и 16.03.2022г. и не са посочени в изпратени от ищеца покани към датата на прекратяване на договора. Поддържа се, че приложената към исковата молба кореспонденция по ел.поща не е представена в надлежния електронен вид, фактурите не са били изпратени като прикачен файл, съдържащата се в приложенията информация е неясна и неточна.

В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която не оспорва, че последните две фактури не са издадени във връзка със сключения рамков договор. Поддържа, че същите са издадени въз основа на предоставени услуги по превоз на товари от България до Испания, заявени от ответника по имейл на 15.03.2022г. и 16.03.2022г. преди сключването на рамковия договор за превоз и извън неговия предмет. Действително след прекратяване на договора ищецът не е предоставял услуги на ответника.

Фактурираните доставки са извършени преди прекратяване на договора, за което са издадени международни товарителници CMR. До късното издаване на фактурите се е стигнало поради допусната техническа грешка. Тъй като в изпратените от ответника заявки като платец е посочен получателят на товара, 2 първоначално фактурите са издадени на него. Впоследствие ответникът заявил, че е допуснал грешка в заявките и е помолил за корекция на издадените фактури. За същите са издадени кредитни известия, които заедно със съставените нови фактури с получател ответника са му били изпратени по ел.поща. Сочи се, че ответникът и получателят на товара са свързани лица, тъй като се управляват от едно и също лице. На ответника е изпратена покана по ел.поща, включваща процесните две фактури, независимо че такава не е необходима, тъй като задълженията по тях са падежирали. В този смисъл табличният вид на поканата, дори същият да се приеме за неясен, не е основание за отказ за плащане.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на допълнителната искова молба.

В срока по чл.211 от ГПК ответникът „Агро Плант Инвест“ ЕООД е направил искане за приемане за съвместно разглеждане в настоящото производство на предявен срещу „Некст Лоджистикс“ЕООД, насрещен иск с правно основание чл. 79, вр. чл.82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 109306.44 л е в а без ДДС, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба, поради неизпълнение на задължението на ответника по Договор за превоз на товари от 17.03.2022 г. да извърши превоз на 900.62 тона нерафинирано олио, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 22.08.2022г., до окончателното изплащане.

В насрещната искова молба ищецът по нея и първоначален ответник поддържа, че твърдяните загуби представляват ефективни вреди, изразяващи се в намаляване актива на кредитора, които са били предвидими, настъпили са в причинна връзка с неизпълнението на длъжника и са пряка последица от същото. Превозвачът е имал възможност да предоговори условията на договора след получените покани за изпълнение, могъл е и да заяви, че не може да изпълни договора в уговорения срок и по уговореното възнаграждение, поради независещи от него причини, но такива твърдения и доказателства не се представят. Общо претърпените от ответника вреди са на стойност 109306.44 лева без ДДС, изразяващи се в разликата в заплатената от ответника по-висока цена на последващите превозвачи за извършване на превоза на неизвозеното от ищеца количество от 900.62 тона. Посочената сума представлява разликата между сумата от 246604.346 лева без ДДС, която ответникът е следвало да заплати на ищеца и тази, която е заплатена на трети лица – превозвачи, а именно 355910.79 лева без ДДС, във връзка с извозването на 900.62 тона. С покана до ищеца ответникът е отправил волеизявление за прихващане на тази сума с насрещното вземане за възнаграждение по договора в размер на 31977.35 лева.

Същевременно ответникът претендира при евентуално уважаване на главния иск да бъде извършена съдебна компенсация на вземането му от 109306.44 лева с насрещното вземане на ищеца по главния иск в доказания му размер.

Ответникът по насрещната искова молба и първоначален ищец, по реда на чл. 367 ГПК, е депозирал писмен отговор, в който поддържа доводи за неоснователност на предявения с нея иск. Твърди, че е изправна страна, тъй като след отправени заявки е извършил превоз на 97.38 т. олио. Товародателят е заявил единствено превоза на тези 97.38 тона. Други заявки не са правени, включително и в срока на предизвестието за прекратяване. Не са представени 3 доказателства за направени заявки, които да не са изпълнени. Точка 2 от договора изисква товародателят предварително да уведомява превозвача с писмена заявка за графика на товарене. Следователно товародателят не е искал извършване на транспорт, за да твърди неизпълнение. На следващо място оспорва и настъпването на твърдяните вреди с доводи, че липсват доказателства за плащане на претендираната сума. Оспорва товародателят да е заплащал неустойки в размер на по 700 евро за недоставено олио на италиански контрагент. Излага, че видно от фактурите договорената с последващите превозвачи транспортна цена е 175 евро без ДДС, а не 250евро – 265 евро, както твърди ищецът. Не е ясно дали цените са с вкл.ДДС.

Последващият договор е за 902.68 мт., а в НИ са посочени 900.62 мт. Твърди, че товародателят и последващите превозвачи са се сговорили в негова вреда.

Поддържа, че ищецът е имал избор да договори транспорт срещу по-ниска цена. Цените за транспорт на „Биндер експорт“ООД са с 33% по-високи от цените, предлагани от други превозвачи в представената от ответника справка с УМ от 12.12.2022г. Оспорва се датата на сключения с „Биндер експорт“ ООД договор за превоз от 04.04.2022г. с твърдения, че е антидатиран. Към него липсват представени фактури и платежни документи. Представените кантарни бележки доказват товаренето на олиото, но не и уговорената цена и плащането й. Излага, че товародателят не е създал необходимата организация, която да позволи товарене на 8 цистерни. Това обяснява и количествата заявени цистерни – само 4. Това, че ищецът е поел ангажимент към трето лице, което не е могъл да изпълни, не може да се вмени във вина на ответника.

В срока по чл. 372 от ГПК, е депозирана допълнителна насрещна искова молба, в която ищецът по нея твърди, че заявки до ответника са изпращани по ел.поща не ежеседмично, а ежедневно, като са искани данни за броя и номера на автомобилите. Ответникът не разполага с налична техника и организация, с която реално да може да изпълни възложената работа в уговорения срок и обем и е имал затруднения в организирането на транспорта, логистиката и цялата дейност по превозването на заявената суровина. Цитира проведена ел.кореспонденция, от която счита, че се установява, че ищецът е неизправна страна.

В срока по чл. 373 от ГПК, ответникът по насрещния иск е депозирал допълнителен отговор, в който твърди, че не действа като превозвач по занятие и с договора не се е задължавал да притежава съответната техника.

Отрича да е получавал други заявки различни от тези по процесните фактури.

Поддържа, че договорът е прекратен още на 01.05.2022г., доколкото товародателят е изразил съгласие с отправеното на 31.03.2022г. предизвестие.

Оспорва твърдяните вреди и наличието на причинно-следствена връзка с поведение на ответника.