Решение № 75 от 21.03.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. С., 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дора Д. М.а

Членове:

Росина Н. Дончева

Светослав Н. Николов при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно гражданско дело № 20211800500707 по описа за 2021 година

С решение № 260056 от 14.06.2021 г., постановено по гр. дело № 352/2019г. по описа на Районен съд- гр. С., е признато за установено по отношение на Й. Б. Т.- А., че съществува вземане в полза на ишеца- „О.Б.“ АД, за сумата от 2556 евро, представляваща главница по договор за банков кредит №Ф053-СВ/25.09.2008 г., заедно със законната лихва върху тази сума за периода от 31.03.2017 г. до изплащането на вземането, за сумата от 54.50 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода 20.10.16 г. 20.12.2012 г., за сумата от 116.86 евро, представляваща законна лихва за забава за периода от 07.11.2016 г. до 30.03.2017 г., както и за сумата от 14.58 евро, представляваща неустойка за периода 07.11.2016 г. до 30.03.2017 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК от 06.04.2017 г., постановена по ч. гр. д. 20863/2017 г. по описа на СРС.

С първоинстанционния акт е отхвърлен искът на „О.Б.“ АД за сумата над 2556 евро до пълният претендиран размер от 3633.73 евро, представляваща дължима главница, за сумата над 54.50 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.10.2015 г. до 19.12.2016г. до пълния претендиран размер от 322.34 евро, както и по отношение на сумата от 75 лв., представляваща разноски за нотариални покани.

С оглед изхода на делото съобразно уважения размер на исковете са възложени сторените по делото разноски.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от Й.

1

Б. Т.- А., ответник в първоинстанционното производство, с която се излагат оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания акт.

Твърди се, че неправилно първоинстанционния съд е оценил фактите по делото, поради което е стигнал до погрешни правни изводи. Сочи се, че в хода на производството не са представени писмени доказателства с които да се установи, че ответницата е уведомена по надлежния начин за обявяване на предсрочна изискуемост, в резултат на което районния съд е стигнал до неправилен извод относно този факт.

Сочи се, че е установено по безспорен начин, че иска спрямо ответницата, която е поръчител по процесния кредит, е предявен след изтичането на преклузивния срок предвиден в чл.147 от ЗЗД.

С въззивната жалба се прави оплакване, че в производството пред първата инстанция е било доказано нищожност на т. 2 и т. 5 от процесният договор за кредит, както и прекомерност на уговорената неустойката /наказателна лихва/.

Прави се оплакване, че ищецът не е успял при условията на пълно и главно доказване да докаже, че оспорените от ответницата клаузи са индивидуално договорени по смисъла на чл. 146 от ЗЗП, като този факт е бил опроверган с представените документи по реда на чл.192 от ГПК от Комисия за защита на потребителите.

Отправено е искане за отмяна на съдебния акт в частта, с която са уважени исковете на ищеца, като при условията на евентуалност е отправено искане за отхвърляне на предявеният евентуален иск по реда на чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „О.Б.“ АД, с който се оспорва същата и се отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от „О.Б.“ АД, ишец в първоинстанционното производство, с която се оспорва съдебния акт, в частта с която е отхвърлена претенцията на ищеца за сумата на 2556.00 евро, до пълният и претендиран размер от 3633.73 евро, представляваща главница по договор за банков кредит №Ф053-СВ/25.09.2008 г., както и в частта, с която е отхвърлена претенцията на ищеца за възнаградителна лихва за сумата над 54, 50 евро до пълния претендиран размер от 322.34 евро.

Сочи се, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради което следва да постанови решение, с което да се уважават претенциите на ищеца в цялост.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

С договор за банков кредит от 25.09.2008 г. „О.Б.“ АД е предоставила на В. Б. Я. кредит за срок от 120 месеца, считано от датата на неговото 2 усвояване, сума в размер на 12 780 евро при лихвен процент равен на тримесечен EURIBOR за евро плюс надбавка от 4 /четири/ пункта, като към датата на сключване на кредита общият размер на лихвения процент е 8, 947 % на сто.

В договора е посочено, че при просрочие на погасителна вноска по главницата, то договорения лихвен процент по кредита се увеличава с надбавка в размер на 5 пункта, като така определения лихвен процент се прилага за просрочието.

Договорът е обезпечен с договор за поръчителство, сключен на същата дата, по силата на който Д. М. Х. и Й. Б. Т. са се съгласили да обезпечат изпълнението на задълженията на кредитополучателя в пълен размер, както и да отговаря солидарно с него и другия солидарен длъжник З.

В. Я.а при неизпълнение. Представени са и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление към договора и погасителен план, според който дължимата месечна вноска от кредитополучателя е в размер на 106, 50 евро. Договорът и погасителният план са подписани от кредитополучателя, солидарния длъжник и поръчителите.

Според представеното по делото извлечение от счетоводните книги на банката към 31.03.2017 г. непогасените задължения по договора за кредит са 14 броя погасителни вноски към датата на предсрочната изискуемост 20.12.2016 г. Предсрочната изискуемост е обявена вследствие на допуснати просрочия от 20.10.2015 г., съгласно чл. 8, ал.1 от договора и надлежно уведомяване на длъжниците- В. Б. Я.- кредитополучател и З. В. В. – солидарен длъжник.

Представени са нотариални покани от банката изх. № 233/05.12.2016 г. и изх. № № 233/05.12.2016 г., които са адресирани до В. Б. Я. кредитополучател и З. В. В. – солидарен длъжник, като видно от известията към тях се установява, че кредитополучателят е получил поканата на 12.12.2016 г., а солидарният длъжник на 07.12.2016 г.

Представена е и нотариална покана с изх.№12/19.01.2017 г., от която е видно, че ответницата по делото Й. Т.- А. е получила същата лично на 20.01.2017 г.

Видно от нотариална покана с изх.№49/10.03.2017 г., се установява, че чрез нотариус Мариян Маринова, рег. №703, с района на действие РС- С., същата е връчена на основание чл. 47, ал.5 от ГПК на Д. М. Х., който е втори поръчител по договора за кредит.

Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 ГПК от 06.04.2017 г., постановена по ч. гр. дело 20863/2017 г. по описа на СРС срещу длъжниците за процесните суми.

В срок е подадено възражение от ответницата в настоящото производство срещу заповедта за изпълнение, като впоследствие в срок е предявен искът за установяване на вземането си от страна на ищеца по 3 делото, поради което настоящите искове са предявени в законоустановения срок.

В първоинстанционното производство вещото лице е дало заключение, че предоставеният кредит на В. Я. е усвоен изцяло на 25.09.2008 г. със сума в размер на 12780 евро, преведена по негова сметка. Сумата е постъпила по разплащателната сметка, която е служела за погасяване на кредита, като вещото лице е дало заключението, че вноските по кредита са заплащани редовно до м. декември 28.02.2011 г. След тази дата плащанията са станали нередовни и недостатъчни за погасяване на дълга, като последната погасителна вноска е постъпила на 07.11.2016 г.

Вещото лице е посочило, че общия размер на дължимите суми по договор за банков кредит са в размер на 4087,51 евро, от които сумата от 3633,73 евро, представляваща главница, възнаградителна лихва в размер на 322, 34 евро, сумата от 116,86 евро, представляваща лихва за забава за периода от 08.11.2016г. до 30.03.2017 г., сумата от 14,58 евро, представляваща начислена неустойка за периода от 07.11.2016г. до 30.03.2017 г., както и сумата от 75 лева, представляваща разходи за нотариална покана.

В табличен вид е изложено и заключение на вещото лице за средно месечния размер на индекса еврибор за периода от 2008- 2017г.

Настоящият съдебен състав намира, че посоченото заключение не следва да бъде кредитирано в частта, с която е изразено мнение за това какъв е месечния размер на индекса еврибор за периода от 2008- 2017г., така и в частта, с която е посочил, че се дължи сумата от 75 лева за извънсъдебни разноски, поради недостатъчната му обоснованост. В останалата му част, заключението следва да бъде кредитирано като обективно и пълно.

Видно от протокол №10 от 12.05.2016 г., протокол №19 от 27.07.2016 г., както и протокол №26 от 13.10.2016 г. издадени от КЗП се установява, че е била извършена проверка относно прилагането на разпоредбите на ЗЗП в частта за неравноправните клаузи в договор за потребителски кредит на физически лица с обезпечения, предлагани от „О.Б.“ АД. В резултат на извършената проверка са отправените препоръки към банковата институция, които впоследствие са били съобразени от банката.

Във въззивното производство е прието заключение на вещото лице Р. С. от 03.10.2022 г., според което при извършено преизчисление на неплатените задължения по процесния кредит при ГЛП се актуализира съобразно стойността на 3-месечния Юрибор плюс надбавка от 4 процента.

Изготвена е таблица, в която подробно е изложено какви следва да са месечните погасителни вноски, включващи главница и възнаградителна лихва, съобразно изменението на 3-месечния Юрибор. Изчислено е, че общия размер на дължимите месечни вноски включващи главница и възнаградителна лихва, съобразно изменението на 3 месечния Юрибор е 14162.68 евро.

Посочено е, че общия размер на постъпилите плащания по договора за кредит по счетоводни данни от ищеца е в размер на 13447.64 евро. Вещото 4 лице дава заключение, че не е установено надплащане, а 715,04 евро са платени по малко от изчисления размер на дължимите месечни вноски/главница и възнаградителна лихва/.

Съгласно заключението на вещото лице неплатения остатък от главницата към датата на подаване на исковата молба е в общ размер на 3767.85 евро, сума сформирана от неплатени месечни вноски за периода от 28.10.2015 г. до 13.06.2018 г., както и неплатен остатък по редовна главница към 13.06.2018 г., в размер на 426 евро.

Към заключението е представено в табличен вид по месеци, пера, дати и размер на направените плащания към ищеца, който са в общо размер от 13447.64 евро и разпределени по следния начин: сумата от 3060.72 евро, представляваща платена редовна главница, сумата от 5717 евро, представляваща просрочена главница, сумата от 1494,73 евро, представляваща платена редовна възнаградителна лихва, сумата от 3,69 евро, представляваща лихва за забава, сумата от 2940,76 евро, представляваща просрочена възнаградителна лихва и сумата от 230.74 евро, представляваща просрочена лихва върху просрочената главница.

Въззивния съд намира, че посоченото заключение следва да бъде кредитирано в цялост като достатъчно обективно и пълно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Софийският окръжен съд намира, че въззивните жалби са допустими като подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Договорът за заем е реален и сключването му е обвързано с момента на предаването на заемната сума и поемане на задължение за нейното връщане.

От приетата в първоинстанционното производство експертиза се установява, че заемът е усвоен изцяло от кредитополучателя в деня на сключване на договора по разплащателната му сметка. С оглед това следва да се приеме, че между ищеца и кредитополучателя- В. Я. е сключен твърдения договор за заем.

Ответницата възразява, че клаузите в договора свързани с възнаградителната лихва и лихвата за забава са нищожни като неравноправни и противоречащи на закона.